Рио де Жанейро е единственият голям град във Вселената, където простият факт, че съществуваш, е истинско щастие. Това е най-краткото и точно описание на някогашната бразилска столица, за което правилните думи успява да намери френският писател от швейцарски произход Блез Сандрар. И макар че това е станало преди почти век, казаното важи и до днес, макар и с няколко уговорки.

Безспорно градът е една от най-екзотичните дестинации в света. Малцина са тези, които не са мечтали да видят с очите си статуята на Христос Спасител или пък да се потопят в цветовете на прословутия карнавал. Копакабана, Ипанема и останалите плажове привличат туристи от целия свят, а кариоките - местните жители, те спечелват веднага със своята непринуденост, гостоприемство и усмивка.

За мнозина пътуване до Рио е сбъдната мечта, която обаче лесно може да се превърне в кошмар, ако пренебрегнете съветите на местните. И най-закоравелият пътешественик трябва да се вслуша в тях, защото това е друг свят, в който опасността не е изолиран случай.

Уличната престъпност в Бразилия, а и в цяла Южна Америка не е новина. Ако започнете да четете статистики или пък се заровите в статии за състоянието на сигурността на “чудесния град”, както го наричат местните, едва ли някога ще се осмелите да го посетите. Дори в един момент всички истории започват да звучат нереално.

“Никой не преувеличава. Бразилия е опасна държава, а Рио е много опасен град. Ако внимаваш обаче, всичко ще бъде наред. Европейците имат проблеми тук, защото са убедени, че това е невероятно място. Забравят обаче за многото социални проблеми и големия брой престъпления”, предупреди ме една бразилка, която предпочете да спестя името .

“Не ме разбирай погрешно. В Рио се случват неща, които стават навсякъде по света. В крайна сметка във всеки един град внимаваш, като пресичаш улиците. Не трябва да се забравя, че в тази страна има голямо социално неравенство, което обяснява насилието и корупцията”, добави тя.

Основното, което европейският турист не бива да забравя в Бразилия, е, че не е на Стария континент. Рио не е Рим или Париж, които можеш да обикаляш сам с карта и фотоапарат в ръка без притеснение, че нещо може да обърка плановете ти за деня. И колкото французите и италианците да са скарани с чуждите езици, вероятността да се разбереш с тях на улицата е много по-голяма, отколкото това да се случи с кариоките.

Без бижута

В Рио не трябва да биеш на очи. По никакъв начин туристът не трябва да привлича вниманието, за да си спести неприятности. Затова е препоръчително да оставите бижутата вкъщи. Ако не сте го направили, то може да ги оставите в хотела си или там, където сте настанени.

Демонстрацията на благосъстояние може да изиграе лоша шега. Бижутата, с които кариоките ходят по улиците, не са ценни. В повечето случаи става дума за пластмасови и евтини дрънкулки. Същото се отнася и за часовниците и изобщо за скъпите аксесоари. Това не означава, че бразилците нямат скъпи бижута. Просто избягват да ги показват на улицата.

“Като изляза от вкъщи, свалям обеците и верижката си. Скривам ги в джоба си, за да не се виждат. Слагам ги, преди да вляза в офиса на работа. Вечер това се повтаря”, разказа ми 30-годишна бразилка.

Средната температура в Рио е 20 градуса, така че да се скрият бижутата под дрехите, е истинско предизвикателство. Необоснован риск е да останат върху вас.

50 реала за крадеца

Не е задължително, че ще ви се случи, но все пак трябва да сте подготвени. Затова дръжте у себе си банкнота от 50 реала (около 25 лева), с които трябва да сте готови да се разделите. Сумата е препоръчителна и може да послужи в случай на агресия на улицата.
“Рискуваш живота си, ако нямаш тези пари в себе си, а някой те спре на улицата и поиска да изпразниш джобовете си. Понякога и 40 реала им се виждат малко. Така че даваш 50-те реала и може да си спасиш кожата”, посъветва ме Диого.

“Проблемът в Бразилия е не че ще ти вземат парите. Това се случва по целия свят. Страшното е, че не знаеш крадецът в какво състояние и на какво е способен”, добави той.

“Най-добре е парите да не стоят на едно място. Не трябва да се носят всичките. Най-разумно е да са разпределени навсякъде – в портмонето, в джобовете”, казва Марчело.
Кредитните и дебитните карти са на особена почит в Рио. Приемат ги дори и по пазарите. Не всички банкомати обаче работят цяло денонощие. От съображения за сигурност голяма част от тях не функционират в тъмната част на деня. Отличителни знаци пък показват с какъв тип карти могат да бъдат теглени пари. Предпочитаната чужда валута е щатският долар. По-разумно е да пристигнете в Бразилия с купени вече реали. В противен случай не обменяйте на случайни места

Дон Жуан и Мата Хари

дебнат по плажовете

Кварталите “Ипанема” и “Копакабана” са задължителните спирки в Рио, а и придвижването до тях не представлява трудност благодарение на метрото. Плажовете им се намират един до друг. След като ги видитер един мит неминуемо ще бъде развенчан.
Оказва се, че Ипанема е по-красивият, макар че Копакабана е по-известният.

В последните 15 години световните тенденции в плажната мода тръгват от Ипанема. Тук през миналия век е дадено началото на модата на монокините, а по-късно и на прашките.

Основното за тези плажове е, че хората идват да се показват и да наблюдават останалите. Тенът, плажният футбол и волейбол не са главната причина да дойдеш тук.
Красивите мъжки и женски тела са навсякъде, а с тях и лошите намерения. Наричат ги донжуановците на плажа. Често се случва изваян метис да заговори чужденка на плажа на развален английски и да я заслепи с мускули и сияйна усмивка. В този момент негов колега пребърква чантата или просто я взема цялата.

Джебчийките пък наричат Мата Хари. Действат също като колегите си от силния пол. Често само те молят да пазиш нещата им, докато влязат във водата. “Става за секунди”, уверяват препатили, като немалко от тях са бразилци.

Избягвайте

разходките сами

Най-добре е да разгледате Рио с някой местен или пък организирано. Разходка без компания не е най-доброто решение. Не е безопасно и да сте сам в центъра на града в неделя, когато магазините са затворени. В почивните дни местните са по плажовете. Избягвайте да се движите пеш, когато падне нощта. Автобусните спирки, както и градският транспорт в пиковите часов са предпочитани места за джебчиите. Ако ползвате такси, е за предпочитане да знаете с точност адресите на мястото, където искате да отидете.

Шофьорите на таксита говорят лош английски и просто може да не ви разберат. Като цяло чуждите езици не са силната страна на бразилците. Единствено ако говорите португалски, има някакъв шанс да се разберете с тях. Иначе обичат да разговарят. Разговорът се възприема като изкуство, удоволствие и начин на живот. Бразилците са любопитни и любезни, но в повечето случаи познанията по английски спират в един момент и комуникацията просто става невъзможна. Не че няма хора, които владеят чужди езици. Шансът да попаднете на тях на улицата е минимален. Броят се на пръсти и полицаите, говорещи език, различен от португалския.

Духът на Рио се усеща

в историческия център

За бохемските квартали “Санта Тереза” и “Лапа” намерете местен водач. Така наистина ще се потопите в атмосферата, а и да се пие вода от извора, е най-доброто решение. В двата квартала има много кръчми и заведения. Безплатни концерти на открито се организират постоянно. Ако попаднете на тези места в събота, задължително седнете в ресторант, за да опитате “Фейжоада”. На всяка цена трябва да се пробва и местната бира, но да знаете, че я сервират леденостудена.

Стълбите на Селарон, които свързват двата квартала, са една от атракциите на колоритния град. Носят името на чилийския художник Хорхе Селарон, чието дело всъщност са цветните стълби. Първоначално ги декорирал в знак на почит към бразилския народ. Всичко започнало през 1990 г., когато художникът решил да обнови порутените стълби до предната част на дома си. Решил да покрие мястото със сини, зелени и жълти плочки като препратка към цветовете на бразилското знаме. В началото нестандартното решение му донесло единствено подигравките на съседите. Тъй като впоследствие Селарон решил, че произведението му обаче не било изцяло завършено, продължил постоянно да добавя нови плочки. И тъй като популярността на цветните стълби се увеличавала, посетители от цял свят започнали да даряват плочки. През 2013 г. Хорхе Селарон е намерен мъртъв върху стълбите, на които отдава 20 години от своя живот. Приживе самият той споделя: Тази луда и уникална мечта ще приключи едва в деня на моята смърт.” По всяко време на това място има хора, но това не означава, че не трябва да сте нащрек.

Спокойствието

е на Корковадо

Ако в Рио има място, където наистина да се чувстваш спокоен, то е в краката на Христос Спасител на хълма Корковадо. До статуята, която е едно от седемте чудеса на света, се стига с такси, с организиран транспорт или с лифт. Качиш ли се, имаш усещането, че се намираш на върха на света. Гледките, които се разкриват, са невероятни и създават усещането за привилегия, че можеш да им се насладиш. Всички забележителности на Рио се виждат оттам - и “Маракана”, и хълмът Захарната глава, лагуната, плажовете, фавелите. Всъщност отидеш ли до Рио, означава просто да се влюбиш в този град за цял живот.