Николай Михайлов се завърна във футбола. 28-годишният вратар беше без отбор от началото на 2016 г. В края на 2015-а прекрати договора си с турския “Мерсин”. Той се прибра в България за първи път, откакто тръгна от “Левски” да играе в чужбина през 2007-а. Остана без отбор до 18 август, когато реши да подпише договор отново с “Мерсин”. За трудностите в последно време и амбициите за бъдещето Николай Михайлов даде специално интервю за “24 часа”.

- Ники, тежките дни, в които беше извън футбола и без отбор, свършиха, как би ги описал?

- Периодът, през който преминах, беше доста тежък в емоционален план. Седем-осем месеца извън футбола – това беше много тежък момент, защото футболът е животът ми. Да, тренирах с вратари, поддържах форма, но това няма нищо общо с това да имаш отбор, да тренираш с него и да играеш мачове. Месеците, през които се върнах в България, използвах и да остана сам със себе си. Да си подредя приоритетите, да видя кои са истинските важни неща. Видях малко хора, на които мога да разчитам, и много хора, които ме разочароваха. Господ за пореден път ми даде урок. Може би моята карма от малък е такава – това, което не ни убива, ни прави по-силни. През тези тежки дни малко хора бяха до мен. Много хора ме предадоха. Но не ме убиха, направиха ме по-силен. Искам да благодаря на семейството си, което винаги е било до мен. Така беше и сега. Благодаря и на най-близките си хора за подкрепата в този тежък емоционален период за мен. Благодаря на Димитър Иванков, с когото провеждах тренировки, докато бях без отбор, и на Миро Митев, който също ми помагаше за индивидуалните занимания. Иначе сложните моменти, като този, през който минах, са и житейски уроци. Когато си долу, е най-лесно да те тъпчат. Но тогава си личат и истински ценните хора в живота ти. Благодаря на прекрасното семейство, което имам, и на всички близки, които обичам.

- Защо реши да се върнеш в “Мерсин” - отбора, от който си тръгна в края на 2015 г.?

- Защото опциите, които имах през месеците след януари, не ме грабнаха. Винаги съм казвал, че в “Мерсин” съм се чувствал добре. Единствените ми проблеми бяха свързани главно с бившия президент и новоназначените тогава треньори. Иначе си тръгнах от “Мерсин” като бял човек и се върнах като бял човек. Хората ме уважават. Най-важното за мен е, че ще играя. За много хора изборът ми е странен, но аз гледм в перспектива. Нормално е и хората да имат други очаквания. Но

аз самият съм

реалист след нещата,

които ми се случиха

през последните месеци,

дори година –

трябва да играя, трябва да възвърна форма, трябва да завъртя цялото колело в правилната посока. Това не може да се случи за ден или два. На първо време ще ми трябват няколко седмици, за да навляза в оптимална физическа форма. А след това – да изиграя възможно най-много мачове до края на сезона.

Финансовата част не беше определяща. Имах много добра оферта от Америка, оферта от Шотландия. Но дори и от финансова гледна точка парите са умножени по 3, по 4, по 5 спрямо предлаганите в други европейски държави. Просто данъците в Турция са минимални, играе се за огромни премии, има много детайли, прибавени в договора. Отделно от това “Мерсин” е наказан и не може да прави нови трансфери. Може да връща само играчи, които са били тук и още не са играли за друг клуб. А моят случай е точно такъв. Това спомогна за отличните условия и за преговорите през последните две седмици. С президента на “Мерсин” си говорехме, че

взаимно си подаваме ръка

в тежък момент –

както за мен, така и за клуба

Организацията в клуба е доста по-различна, има разлика между първа лига и втора лига. Но аз съм много наясно къде се намирам, наясно съм какво трябва да направя, добре знам, че ще ми трябва време да се върна на мястото си. Но съвкупност от неща през последните години ме поставиха в позицията, в която съм в момента. Доста грешки бяха направени през този период. В крайна сметка се стигна дотук – аз сам дойдох в “Мерсин”, сам преговарях и сам подписах. И за пореден път доказах, че не си ли помогнеш сам, никой не може да ти помогне. И сам воинът е воин. Разбира се, още веднъж благодаря на моето семейство, което винаги е до мен и ме подкрепя. И в частност на баща ми.

Благодаря отново на феновете на “Мерсин”, които показват, че ме обичат. Фенове дойдоха на базата на клуба, когато са разбрали, че съм там, за да финализираме договора. На всички е ясно, че “Мерсин” не се намира в позицията, в която трябва да е. Но всички се радват, когато имат играчи, на които могат да разчитат. Аз съм щастлив, че и в “Твенте”, и в “Мерсин” феновете оценяват това, което съм направил. И знаят, че винаги се раздавам за клуба си.

- Тоест приемаш избора на Турция като най-добрия път да се върнеш до желаното ниво? Какви бяха другите пътища?

- Турският пазар е много добър. За мен е много привлекателен. Естествено, не може да се бори с топдестинациите за футбол, но аз трябва да бъда реалист. Моята реализация и моето бъдеще е свързано с Турция. Турското първенство ми харесва – като начин на игра, като темперамент на феновете, като организация. И не на последно място – аз не съм на 18 години, а навърших 28. Ако направя приличен сезон в “Мерсин”, догодина ще се върна там, където искам аз.

Имах интересни предложения, но не бяха най-доброто за мен. Казах за офертата от Америка, но договорът беше само за една година, а не виждам как на тази възраст бих отишъл на края на света с краткосрочен договор - към момента това не се вписва в разбиранията ми как трябва да се случат нещата. Имах предложение и от ОАЕ. Другите опции бяха Шотландия, Израел и Турция. Избрах Турция от гледна точка на целта ми да се върна на картата. Да започна да играя редовно, да възвърна формата, която имах преди. Чисто физически да се върна на нивото, на което трябва да бъда. Да завъртя цялото това колело. Това със сигурност ще отнеме време – месеците, в които не съм бил с отбор, да играя в официални мачове, в приятелски срещи, си оказва влиянието. Доста се позабавиха нещата. А и нормално. При положение,че не съм играл, всеки си задава въпроси. Та ситуацията към момента е такава – връщам се там, където спрях.

Реших, че това е правилната крачка, която трябва да направя. Всъщност това не е моята следваща крачка, това е стъпката към моята следваща крачка.

Намалявам всякакви

странични неща,

концентрацията ми е

изцяло върху футбола

Дори към настоящия момент това е последното ми интервю. Искам да съм съсредоточен само върху нещата, свързани с терена. Да съм жив и здрав, имам да играя още 10 години футбол, но е важно да правя правилните стъпки, без отклонения. Малко по малко, но само напред.

- Какви са амбициите ти за националния отбор?

- Този сезон 2016/2017 националният отбор няма да ми бъде приоритет. Моята цел през предстоящия сезон е да направя възможно най-много мачове на клубно ниво. Да възвърна формата си. Да достигна кондицията, в която трябва да съм. За това също е нужна много работа. Да бъда здрав най-вече. Ясно е, че през сезона ще има възходи и падения. Моята цел е да изиграя максимален брой мачове. И догодина, живот и здраве, да се върна там, където ми е мястото. Затова и

националният отбор

няма да ми е

приоритет

следващата година

Това е реалността. Сега знам много добре къде съм. Здраво стъпил съм на земята. Знам и какво трябва да направя. Убеден съм, че ще го направя.

- Предстоят тежки квалификации, а някои важни фигури в националния отбор отново имат проблеми на клубно ниво, има ли излизане от този омагьосан кръг за футболните надежди на България?

- Неприятно е. Надявам се всички момчета, с които сме играли през годините в националния отбор, с които сме колеги и добри приятели, да заиграят редовно или да направят правилната крачка. Защото това, което разбрах през последната една година, е, че най-важното е да се чувстваш щастлив и в професионален план. Защото това е нещото, което можем да правим най-добре, това е животът ни. И ако се окажеш извън терена, независимо поради каква причина – дали треньорско решение, дали контузия или нещо друго, това със сигурност се отразява на психиката ти, а оттам и на живота ти като цяло. Логично се отразява и на националния отбор. Няма нужда аз да обяснявам за ограничения избор на футболисти. Но амбицията не трябва да бъде ограничена. Пожелавам на всички момчета да намерят това, което търсят и искат. И това да даде отражение и върху националния отбор.

- Имаше ли възможност да се върнеш в “Левски”?

- Да. Имах разговор с Георги Иванов-Гонзо, с когото се познаваме от дълги години и дори сме били заедно в “Левски” като футболисти. Проведохме разговор за евентуално мое връщане в “Левски”. Но аз на този етап не виждах как това може да се случи поради ред причини. Отдавна съм казал, че това, което се случва с клуба през последните години, не му отива на “Левски”. Някой ден със сигурност ще се завърна, но този ден няма да бъде сега. Благодаря на Георги Иванов за подкрепата и поканата. Но и от онзи момент много неща се промениха, стигна се до подаване на оставки. Гонзо прие ново предизвикателство, в което му пожелавам успех. На “Левски” пожелавам в най-скоро време да бъде там, където трябва, защото тези всеотдайни фенове го заслужават. От години единствено феновете на “Левски” са на европейското ниво, което отива на този голям клуб. Не спряха да го показват и с инициативите си за клуба, и с подкрепата си в тези трудни времена за любимия отбор. Показаха го за пореден път и сега срещу “Марибор”. В конкретния случай смея да твърдя, че и късметът не покри “Левски”.