Развитието на Турция след преврата ще се определя от състоянието на вътрешната и външната среда за сигурност.

Турция има развиваща се с високи темпове икономика. По БВП е на 15-17-о място в света с амбиции за 100-годишнината от обявяването й за светска република на 29 октомври 2023 година да влезе в десетицата! Има многопартийна система и е парламентарна република с пряка и представителна демокрация. Член е на НАТО, Организацията за икономическо сътрудничество, Съвета на Европа, Г-20, Организация “Ислямска конференция” и Организацията за икономическо сътрудничество.

Вътрешна среда за сигурност

След основаването й през 2001 г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) е в постоянен възход и е управляваща от април 2007 г. до сега с абсолютно мнозинство в Меджлиса от 53%.

Кюрдският проблем

В продължение на век Анкара оказва съпротива на кюрдските опити за създаване на собствена независима държава.

Лидерът на ПСР Реджеп Ердоган промени коренно политиката по кюрдския въпрос, обръщайки противостоенето в преговорен процес. Впрочем Ердоган бе първият турски лидер, който заговори за кюрдски въпрос.

Той отмени забраната за употреба на кюрдски език в медиите и в образователната система, което е революционен акт в турската вътрешна политика.

Ердоган преодоля шока от създаването на Кюрдска автономна област в Ирак и установи тесни икономически отношения с нея.

Кюрдите в Турция обаче отново се върнаха към тероризма и гражданската война.

Салафисткият джихад

Турция е в списъка на враговете на радикалния ислям и е обект на терористични атаки от джихадистите.

Опозиция

Ердоган се опита да предотврати влиянието и намесата на военните в политическия живот, което обяснява и суровите мерки против превратаджиите, както и заканата му да възстанови смъртното наказание, отменено от него за първи път в историята на страната...

Трябва да припомним, че при преврата през 1960 година бяха обесени министър-председателят Аднан Мендерес, министърът на външните работи Фатих Зорлу и финансовият министър Хасан Полаткан въпреки острата международна реакция и застъпването на американския президент Джон Кенеди, британската кралица Елизабет и френския президент Шарл де Гол.

Само президентът Джелял Баяр бе помилван поради преклонната му възраст... През 1980 година генерал Еврен осъди стотици хиляди политически лидери и премиера Демирел, леви и десни активисти бяха екзекутирани... След една година генерал Еврен беше избран за президент на референдум (Ердоган не е първият пряко избран президент...).

При такива политически нрави и традиции

Турция едва ли може

да бъде управлявана като

храм на милосърдието

Впрочем Ердоган осъди през 2014 година бившия президент на Турция Кенан Еврен (на 96 г.) и генерал Тахсин Шахинкая (на 89 г.) на доживотен затвор за организирания от тях военен преврат...

Външна среда за сигурност

Турция, НАТО, ЕС

Кюрдският проблем ще продължи да оказва влияние върху външната политика на Турция както на двустранно равнище, така и в блоковите й отношения и тези с ЕС и ще поражда периодически напрежения. Никога обаче не е поставяно под сериозно съмнение турското членство в НАТО заради кюрдския проблем! Мюсюлманска Турция се доказа като лоялен съюзник на блока, включително и в злощастната война на САЩ срещу мюсюлмански Ирак...

Турция има активна традиционна роля в международната система за сигурност и международните отношения, при това в среда на глобално противопоставяне, световни войни, религиозен фундаментализъм и тежки социално-политически и икономически кризи.

Русия недвусмислено показа, че стратегическите й интереси се простират не само в близката й чужбина, но в Сирия и извън Сирия. Москва изразява ясно волята си да стане глобален енергиен лидер, като се стреми да постави под контрол енергийните ресурси, производството, доставките и пренасянето на нефт и газ от района на Каспийския район до Левантия, което тя може да направи не без сътрудничеството на Турция...

Това открива други шансове за Анкара, които може да компенсират пренебрежителното отношение на ЕС към нея... Под неин контрол е и бежанската криза.

Кюрдският проблем и СКТР ще продължат да оказват влияние на преговорния процес за членството на Турция в ЕС, но дали това влияние ще бъде решаващо, ще покаже бъдещето.

С процеса на Брекзит пред Турция се отварят може би неочаквани и за самата нея шансове за членството й в ЕС. Ако излизането на Великобритания бъде осъществено, ЕС ще се нуждае от компенсация на изгубения икономически потенциал, за да не застраши собствената си сигурност.

Ислямът

Ислямът има значително въздействие върху международните отношения в световен мащаб. Произтичащият от радикалния ислям тероризъм е най-голямата заплаха за международната сигурност.

През септември 2001 година САЩ обявиха Глобална война срещу тероризма. След петнадесет години битка Вашингтон създаде коалиция от 30 държави, Русия участва с въздушно-космически сили, Саудитска Арабия изгради коалиция от десетки мюсюлмански страни за "окончателна" война срещу радикалния ислям!

Досега са отнети едва 12% от контролираните от ДАЕШ територии, а клетки от джихадисти съществуват в повечето западни и незападни, християнски и мюсюлмански страни в целия свят.

Вижда се, че войната с ИДИЛ не може да бъде спечелена с военна сила. На политическата й идеология трябва да бъде противопоставена друга, по-привлекателна!

Това е политическата идеология на Реджеп Таийп Ердоган.

Тя синтезира идеалите на мюсюлманството (мохамеданството, исляма) с демокрацията в условията на социална пазарна икономика. Ердоган предлага на мюсюлманите ислям, който да си сътрудничи с християнската общност, НАТО и ЕС...

Вероятно не може да се каже, че днес демокрацията процъфтява в Турция! Каква е степента на (негативното) влияние на консерватизма на мюсюлманството (мохамеданството, исляма) върху културните, социалните и моралните ценности и демократичната практика, е въпрос на по-внимателен анализ.

Впрочем същият въпрос и съмнения стоят и пред християндемократическите партии като германския Християндемократически съюз, чилийската Християндемократическа партия, Християндемократическата народна партия на Швейцария, но това не ги прави категорично неприемливи и недемократични политически субекти...

Защо тогава да не допуснем, че е възможна мюсюлмандемокрация (мохамедандемокрация, ислямдемокрация) и че тя вече е факт в Турция? Или само дефектна философия може да допусне това?

Застрашени ли са лидерската роля и властта на Ердоган и партията му в обществено-политическия процес в Турция?

Вероятно Турция ще стане президентска република и Ердоган ще постави под контрол въоръжените сили и специалните служби, както е в много демократични държави.

Това ще заздрави

властта му...

Дали ще укрепи позициите му в НАТО и пред ЕС, зависи от оценките на политиката му - дали е шантажор и изнудвач, или е ислямдемократ (мохамедандемократ, мюсюлмандемократ). Очевидно Турция няма да промени пътя си за развитие (в незнайна посока) след опита за метеж.

Освен ако не бъде организиран нов, вече успешен преврат!