"Линдерхоф" е единственият от приказните дворци на Лудвиг, строителството, на който завършва преди смъртта на краля. В архитектурата на замъка пищното великолепие на барока се съчетава с интимната изисканост на рококо. Поразяват изобилието от огледала в златни рамки, които допълнително зрително разширяват помещенията.
Интериорът
на двореца "Линдерхоф" е изписан от най-добрите художници на Европа. Сред тях са Ангело Квадлио и Вилхелм Хаушилд. Стените са украсени с живописни гоблени и картини. Поразява изобилието от вази, мраморни камини, статуетки, порцеланови цветя, полилеи от слонова кост. В спалнята кристалният полилей е със 108 свещи, но се твърди, че те никога не са палени едновременно. В Обедната зала е конструирана специална маса, подобна на тази в "Херенхимзее".
Пред входа на двореца се издига 30-метровата струя на фонтан. Паркът, обкръжаващ замъка, е оформен във френски, италиански, английски и арабски стил.
Най-интересното място
в Линдерхоф е Пещерата на Венера. Построява я знаменитият ландшафт архитект Август Диригл през 1876 - 1877 година. Тя е изкуствено съоръжение с височина над 10 м. Тук се поставяли сцени от опери на Вагнер, най-често "Танхойзер". Пещерата е украсена с картина на немската Венера - езическата богиня Холда и нимфите. В изкуственото езеро, осветено в различни цветове, се стича водопад и по вълните плували лебеди и нимфи (водата се затопля), а на островчето танцували. За певците била направена специална лодка във формата на раковина.
Системата на осветлението
в пещерата се смята за първообраз на съвременната цветомузика. Светлинните ефекти се създавали с помощта на въртящи се стъклени пластинки, които се задвижвали от един от първите в Европа електрически генератори. Понякога Лудвиг устройвал във водата "театър за един актьор", а той се настанявал в лодката-раковина и слушал любимите арии в изпълнение на най-добрите мюнхенски певци.