• Най-сигурният начин една тема да стане непопулярна е те да я рекламират. И те така го правят, че ще ни превърнат в мразещи еврото и Европа русофили
• Не вярвам в културата на народ, който трябва да бъде перманентно провокиран от нещастие, за да покаже добрината си
• Прекланям се пред буквите ­ те останаха единствените честни средства за общуване
• Никога няма да разберем истинския смисъл на това, което искат политиците, защото у нас има хронично недоверие към тяхната искреност
• За какъв общ смисъл можем да говорим, когато нямаме национален идеал? Вместо това имаме обикновени материални цели: да влезем в Шенген, да влезем в еврозоната, да приемем еврото
• Войната е най-покъртително ясният пример за това, че политици и обикновени хора живеем в паралелни вселени

- Роден сте на 24 май и преди дни на този голям празник навършихте 70 години. В предишно интервю ми споделихте, че се усещате като преводач от български на български. Чувствате ли се белязан от буквите, г-н Михайлов?

- Буквите останаха едни от малкото, да не кажа единствените, честни средства за общуване между нас, защото те не се променят. Ние, пишейки думи с тях, вкарваме едно или друго съдържание, истини или лъжи. Затова аз се отнасям с преклонение към тях и винаги, когато усещам, че губя пътя, се вкопчвам в тях, пишейки или произнасяйки ги.

Ако ме питат кое е най-великото човешко достижение, това не е изкуственият интелект, а нашите прости буквички. И затова се надявам, че на 24 май не само честваме деня на буквите, а и осмисляме какво са те в живота ни или поне какво би трябвало да бъдат.

- Учили сте ядрена физика, но сте се приземили на театралната сцена, създател сте на две телевизии, съветвахте Иван Костов и Стефан Софиянски. Сега с какво се занимавате?

- Преди близо година започнах един проект в Бургас по милото настояване на кмета на града Димитър Николов. Открихме филиал на Театрален колеж “Любен Гройс” - изключително място, където попаднах благодарение на моя стар приятел Роби Янакиев. Успях да увлека след себе си и Башо (Башар Рахал - бел. ред.). С него водим втори курс актьорско майсторство в “Любен Гройс” в София, а вече с гордост мога да кажа, че завършва първата година от първи курс на “Любен Гройс” в Бургас. Затова използвам това интервю да се обърна към всички изкушени от театъра млади хора - идвайте, чакаме ви! Мястото, където истинският театър излиза от живота и се връща там, се казва Театрален колеж “Любен Гройс”!

А понеже Бургас има амбицията да бъде културна столица на Европа през 2032 г. и целият град е застанал зад тази цел, всеки месец се опитвам да организирам тематични вечери, на които каним цвета на града. През май темата на нашата вечер беше “Нощта на буквите”. Започна в 23 ч и се проведе в регионалната библиотека на Бургас, която работи денонощно. И когато станах да приветствам с добре дошли гостите, им казах онези думи за буквите, които споделих с вас.

- Носи ви се славата на опитен спец по комуникационни стратегии, а неотдавна излезе проучване на “Тренд”, според което 55% от българите се чувстват неинформирани за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Какво бихте посъветвали колегите си в държавните институции, отговорни за разяснителните информационни кампании - все пак бяхте глас на Костов и Софиянски?

- Не бях глас, а човекът, който им помагаше тъкмо в създаването на комуникационна среда. А когато казвам, че на нас, българите, трябва да ни превеждат от български на български, това важи с най-голяма сила за така наречените ни политици. Затова твърдя, че най-сигурният начин една тема да стане непопулярна е да я сложиш в устата на политици да я рекламират. Те скоро ще превърнат българския народ в мразещи еврото и Европа русофили. По-дебилен начин да представяш една добра идея от този, който в момента ползва нашето правителство, нямаше да намерят и с конкурс. Всяка дума в обидно глупавите им рекламни клипове работи точно в обратната посока. Затова единствено бих ги посъветвал веднага да спрат с нелепите опити. Не разбират, че говорят на нормални хора, които не са оплетени в безпомощността си да превръщат политиката в свой поминък. Защото всеки обикновен българин има самочувствието да гради поне собствения си живот и този на близките си, без да се налага да краде и лъже големи групи хора.

Така че проблемът на нашите политици не е в комуникационните им умения, а в липса на елементарно обществено възпитание. Помня преди време едно шоу с двама екзотични герои - старци, които седят на един балкон и си бърборят. По едно време единият казва на другия: “Ей, приятелю, това шоу ни прави по-добри, по-благородни, по-истински!”. А другият го поглежда учудено и казва: “Ние с теб едно и също шоу ли гледаме?”. Та да попитам българските политици: Ние в едно и също шоу ли участваме?

- 6-дневният бунт на столичния транспорт съвпадна с финала на един обичан тв формат - “Като две капки вода” на стадион “Васил Левски”. Според вас защо певците успяха да съберат и обединят хората?

- Този стадион побра 40 000 публика. Но три месеца преди това много българи гледаха този формат по една от телевизиите. Колегите събраха и обединиха хората не само защото работиха за публиката професионално, но и защото го правеха със сърцата си.

Да ви е останал спомен от последните десетилетия някой политик да прави нещо със сърцето си? Тези хора, понеже не са убедени в собствените си качества, изработват някакви представи за себе си, които се опитват да налагат на обществото. Заради тази порочна практика ние се превърнахме не в общество на живи хора, а в общество на представи на хората за себе си. И живеем доста абсурдно, защото дори когато сме сред най-близките, след като се попитаме как си, що си и се прегърнем, веднага започваме да говорим с едни клишета, внушени именно от политиците, и извинете ме, но не без помощта и на медиите.

Ще ви напомня какво споделих в предишното ми интервю - че народ и политици е система от скачени съдове и не може, ако от едната страна влиза пикня, от другата да изтича амброзия.

- Не знам дали сте надниквали във фейсбук по време на транспортната стачка в София, но лично мен ме впечатли солидарността между софиянци. Там имаше съобщения от хора, примерно: “Пътувам от мол “Парадайс” до “Младост 2”, има ли желаещи да ги закарам?”.

- Може ли да ви прекъсна? Докога ще имаме извратената психика на хора, които стават добри, само когато ги връхлети нещастие? Какво пречи всеки ден да имаме споделени пътувания? Не вярвам в културата на нация, на един народ, който трябва да бъде перманентно провокиран от нещастие, за да покаже добрината си.

- “24 часа” всяка година от 2003 г. насам организира церемонията “Достойните българи”. Събираме хора от цялата страна, направили добрини. Обикновено в залата се проливат сълзи, защото се разказват истински истории за спасени животи, събрани за лечение или образование пари, съпричастност към изпаднали в беда. Извън политиката има много примери за солидарност, които иначе нямаме очи да видим. Не сте ли прекалено краен песимист?

- Тази солидарност и съпричастност обаче не са се родили от добрия и щастлив живот на тези добри хора. Винаги делим света на три: тия, ония и аз. Хора, докато не разберем, че няма три, а има едно и в него участва всеки един от нас, не можем да коментираме останалата част от нас дали е добра, или е лоша.

- Не помня време, в което животът на всеки отделен човек да е бил неизменно окей. Да не говорим, че и в държавата времената не са били еднакво добри.

- За държавата не знам. Мисля, че е било по-добре, когато хората са били по-добри. За да отговоря на въпроса кога сме били по-добри обаче, трябва да се върна назад във времето не към народопсихологията ни, а към условията, които са я формирали.

- Искате да се върнем към Освобождението от османско владичество или към войните, или към социализма?

- Днес всички плюят социализма. Едни, защото са бивши комунисти, други, защото са неслучили се демократи, а трети, защото просто няма какво друго да правят. Истината обаче е, че когато живееш в общество, изградено върху правила, които не искам да коментирам справедливи ли са, или не, защото не съм ги създавал аз, но тях просто ги има, хората в голямата си част се успокояват, защото животът им, макар и не напълно справедлив, е подреден и това го прави предвидим. По време на социализма хората знаеха с какво да се борят, знаеха кой е този, кой е онзи.

Днес най-големият капан, в който падна човечеството, е, че през столетията изработваше все повече и повече правила в името на свободата, а в действителност ставахме техни роби.

Помислете! Несправедливостта на социализма роди Йордан Радичков, Валери Петров, Тончо Жечев, Христо Фотев, Дамян Дамянов и стотици други имена, с които можем и трябва да се гордеем! Дали благодарение на социализма, или в битката с него все пак ние ги имахме тези хора? Сега къде са? Понеже знам как сега ще наскачат някакви либерално устроени, освободени от физическо отличници, да ми обясняват аз какъв комунист, какъв социалист или какъв носталгик по миналото съм, само за протокола, за разлика от тях, повечето от които са бивши членове на БКП, а днес са бивши или настоящи членове на много партии, които те наричат демократични, аз никога не съм бил член на партия. И в тази връзка съм си запазил свободата да говоря от първо лице единствено число.

- Не бяхте много оптимистичен в предишното си интервю за бъдещето на държавата след и преди поредните избори тогава - през 2023 година. Казахте, че векове наред целта пред българите е била да оцелеят, но когато целта ти е тази, в най-добрия случай оцеляваш, но никога не успяваш. По-успешни ли ще станем в еврозоната, каквато е борбата в момента?

- Не, разбира се. Нали ние, българите - такива, каквито сме - ще влезем в еврозоната, не швейцарците.

- Дали референдум за отлагане на еврото, какъвто поиска президентът Радев, беше решение на проблема?

- Тъпото е, че не можем никога да разберем истинския смисъл на това, което искат политиците, защото у нас има хронично недоверие към тяхната искреност. И затова като общество и в най-святото нещо ще провидим зъл умисъл, а в най-големия зъл умисъл ще намерим аргументи да го приемем.

Но пък вие ми зададохте въпрос, а аз ви го връщам: Какво хубаво се случи за последните 5 години в България? Ще кажете, влязохме в Шенген, да, но за новия ни по-голям брат сме все още нежелани гости. И моля, нека спрат да ми обясняват как живеем все по-богато, защото ние живеем все по-тъпо, все по-самотно.

- А има ли начин да обърнем това “все по-тъпо, все по-самотно” във “все по-смислено и по-заедно”?

- Какво правим вече 36 години? 36 години пълзим нанякъде, 36 години се отказваме от себе си, 36 години се отказваме от родителите си, от миналото си, 36 години се отказваме от всичко, с което някога сме се гордели, и 36 години не успяваме да създадем нови наши поводи за гордост, смятайки наивно, че излизайки от един “съюз” и влизайки в друг, това променя качеството ни на хора.

- Как да се поправим?

- Единственият начин е този, който мога да споделя от собствен опит. Сигурно звуча наивно и ще предизвикам смях, но за какви общи цели, и въобще за какъв смисъл в общ живот може да говорим, когато нямаме национален идеал? Имаме едни обикновени материално-политически цели: да влезем в Шенген, да влезем в еврозоната, да приемем еврото.

А единственото, което трябва да направим, е да се опитваме да живеем извън нормите, които ни задават хора, които се занимават с политика само защото не умеят да правят нищо друго.

Когато всеки един от нас се погрижи за собствената си душевна хигиена и се опита да зарази с примера си своето семейство, заставайки чист и спретнат във всеки един смисъл пред децата си, и така се наредят човек до човек, семейство до семейство. Ето това е начинът и пътят!

Да, няма да стане днес, да, няма да стане утре. Може би ще стане след 100 години, ако след 100 години има българи. Но по-добре да вървим с достойнство към края, отколкото да живеем недостойно безкрайно.

А защо не ме попитате за войната?

- Питам ви, разбира се, важна тема е!

- Войната е най- най-покъртително ясният пример за това, че с политиците живеем в паралелни вселени.

CV

Михаил Михайлов е роден на 24 май 1955 г. в София.

Учил е ядрена физика и електроника, но в крайна сметка завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. 12 години е работил в театъра

През 1997 г. е медиен съветник на служебния премиер Стефан Софиянски. В края на 1999 г. оглавява информационната политика на правителството на Иван Костов

Създател и директор на Нова телевизия и Канал 3

Автор е на идеята за инициативата “Българският Великден”

Преподава актьорско майсторство в Театралния колеж “Любен Гройс”

*Интервю на Мила Гешакова