Свикнали сме да обясняваме привличането между двама души с химичните реакции между тях. Тук “няма химия”, казваме, когато след първата среща не припламват искри към другия.
Всъщност физиката е в основата на взаимната страст, на антипатията и на безразличието. Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис са провели експеримент, доказващ, че това, което ни свързва с другия, е аурата: усещането, че трептим с една амплитуда, че вибрираме на една честота. И обратното – улавяме телесни сигнали, подсказващи отблъскване на енергийни полета.
На всички езици има сходни изрази за промени във физическото състояние от общуването с хора, които не са от нашия тип: “Този ми качва кръвното”, “Главата ме цепи от тази”, “Втриса ме в негово присъствие”, “Лази ми по нервите.”
В началото на общуването е обменът на енергии. Чак след това са химичните процеси – коктейл от хормони, предизвикващи щастие и еуфория в присъствието на обекта на желание.
Нюйоркският психолог Артър Арън е изследвал как се влюбват доброволци. Стига до извода, че ако без да говорим, се гледаме 4 минути в очите с непознат, който ни е симпатичен, вероятността да се почувстваме дълбоко привлечени един от друг е над 80 процента. Според проф. Арън в основата на зародилия се интерес е енергийният обмен.
Американската писателка Елизабет Гилбърт в книгата си “Магията да твориш” пише за енергията на любовта като движеща сила и в изкуството.
“Идеите са безплътни, енергийни форми на живот. Водят се от един импулс – да намерят проявление. Те са живи, търсят най-достъпния човешки партньор и най-бързия начин да се материализират.” И ако на идеите им омръзне да ни търсят и чакат, докато се назлъндисваме, страхуваме, разсейваме и мързелуваме, просто си отиват или намират някой друг, който е бърз, любопитен и жаден да улови вдъхновението.
Гилбърт пише, че когато през XIX век унгарският математик Янош Бояй създал неевклидовата геометрия, баща му настоявал веднага да публикува идеите си, преди някой да го изпревари. “Защото назрее ли моментът за нещо, то се появява на различни места, както нацъфтяват теменужките през пролетта.”