Забраниха на сестрите да ми казват какви са инжекциите. Накараха ме да си купя две банки кръв, без да има нужда. Ще позволим ли мафията да победи и министър Петър Москов?

Hикой от яростните критикари на реформистките идеи на министър Петър Москов не е невинен за погрома в родното здравеопазване.

Нито онези, които са далеч от проблемите, но послушно изпълняват инструкциите на партийните си централи за бой до дупка срешу министъра. Нито другите, чиито имена започвт с титлата “д-р”. А най-малко пък тези, които през изминалите години са били министри или други високи началници в здравната система.

Не се питайте защо го правят. Отговорът няма да ви хареса. Само се молете при нужда да попаднете на здравно заведение, което все още не се нуждае от реформиране. Ако не от първия път, то поне от втория. Не дай си боже да не извадите късмет и втория път.

Знам, че не е справедливо да сте честен данъкоплатец, а в критичен за здравето ви момент съдбата да ви е приготвила само губещи карти. Но кой казва, че животът е справедлив? Особено тук и сега.

Аз съм от късметлиите, които имаха шанса да установят от втори опит, че не цялото ни здравеопазване е съсипано. Има оазиси, където лекарите продължават да служат на Хипократовата си клетва. Как се е случило това? Признавам, че не знам.

Да изтеглиш

губещата карта

Неотдавна постъпих в една многопрофилна болница в София. Там ме прати по спешност моето джипи. Лекарката пристигна силно ратревожена вкъщи. Получила била резултатите от изследванията, на които ме беше пратила. Според тях хемоглобинът ми бил двойно по-нисък от нормалното.

Чудела се как още

мога да ходя

На другата сутрин вече бях приета в посоченото от нея здравно заведение.

Оказва се обаче, че там съм постъпила “по повод на прогресивно нарастваща астеноадинамия и задух”.

Така пишеше в епикризата, която получих, след като на шестия ден напуснах със скандал болницата. “Астеноаденамия” означава двигателна слабост, обясниха ми после други лекари. А задухът си е задух, трудно дишане. Тоест, двигателната ми слабост се дължи на задух.

Това за задуха е абсолютна неистина. Не съм имала проблеми с дишането нито преди отиването ми в болницата, нито по-късно. Но защо нямаше нито дума за действителната причина, поради която се бях оказала в това лечебно заведение, заедно с документа за кръвните ми изследвания? Защото тогава нямаше да могат да претендират пред Здравната каса да им изплати т. нар. пътека, обясниха ми другите лекари.

Двойно счетоводство

На втория ден след постъпването ми в тази многопрофилна болница лекуващата ме лекарка ми каза, че се налагало да ми прелеят две банки с кръв. Но в болницата ги нямали. И затова трябвало сама да си ги осигуря.

Как, попитах. Ваши близки трябва да дарят кръвта, отвърна лекарката. Но те са на възраст, в която не могат да дават кръв, отговорих. Обаче имат деца, нали, рече лекарката. Имат, отвърнах, но те са техни деца, не мога да искам такава услуга от тях, Е, тогава

трябвало да си купя две банки кръв

Колко струват? По двеста лева банката, информира ме лекарката. Но аз нямам такива пари, признах. Месечната ми пенсия е значително по-малка от цената на двете банки кръв. Тя повдигна безпомощно рамене и излезе от стаята.

Докато се чудех какво се е случило с моята държава, към която съм била редовен данъкоплатец, в стаята влезе санитарка.

Очевидно от малцинството. Докторката й била казала, че ще купувам кръв, а тя можела да ми я осигури. Когато съм бъдела готова с парите, тя щяла да ми донесе документ за платената от мен кръв, каза санитарката.

Имах ли друг изход? С огромно неудобство се обадих на приятелка, която веднага ми донесе нужните пари. На другия ден санитарката ми връчи обещания документ. На него беше написано името на човека, дал кръвта. Но не и моето като купувач. Тогава още не подозирах какво двойно счетоводство се вихри в тази болница.

Аналгин

вместо урбазон

В продължение на четири дни аз си лежах кротко в стаята и изпълнявах указанията на лекуващата ме лекарка. Пиех си лекарствата, които тя ме прати да си купя от съседна аптека, защото в отделението нямали такива. Веднъж дневно ми биеха някаква

инжекция, за която сестрите отказваха да ме информират как се казва лекарството Било им забранено. Аз обаче продължавах да питам. На петия ден една медицинска сестра наруши забраната. Инжектирали ми били аналгин.

 Но защо аналгин, попитах дежурния лекар, мен не ме боли нищо? Той провери и след малко се върна с отговора. Станала била грешка, трябвало да ми бият урбазон, а не аналгин. Медицинската сестра обаче ми показа графика за манипулациите, които сестрите трябва да извършват. За мен пишеше, че инжекцията е аналгин. Видях го с очите си.

Събрах си нещата и напуснах болницата. Вече не им вярвах.

Как продължава болничната сага на разочарованата пациентка, четете в печатното издание на в. "168 часа"