Боята за дрехи бе вкарана през 2015 г. в стандартния тест за алергии, прилаган у нас и в Европа.

“Алергиите към текстилните бои надминаха критичната граница от 2% от населението на Европа. Затова бяха поставени като 30-и поред алерген в стандартния тест, установяващ към какво човек има непоносимост”, каза дерматологът доц. Жана Казанджиева от Александровска болница.

“8 дисперсни текстилни бои водят до алергии. Това са няколко вида жълто, оранжево, червено и синьо. А именно червено №1 и №17 в концентрация от 0,5%, синьо №35 (0,5%), №106 и №124 (0,1%), оранжево №1 и №31 (0,5%) и жълто №3 (0,5%).

Всички тези бои могат да отключат т.нар. текстилен дерматит, чиято изява е екземата. Но не всяка дреха в тези цветове може да го причини. Имат се предвид най-вече дрехите от изкуствени влакна, спортните екипи и униформите.

Текстилният дерматит се появява в зони на най-силно потене. Под мишниците, по сгъвките, ингвиналните гънки, шията.

Най-тежката проява на кожна алергия е обрив по цялото тяло. Ако е професионална, може да принуди човек да се откаже от работата си като фризьор, козметик, лекар, сестра и др. заради постоянния контакт примерно с гумени ръкавици или с веществата и тъканите, които я причиняват.

Към никел не минава

Сред непреходните алергии е тази към никел, която засяга все повече хора. Има я над 20% от населението на Европа, или всеки пети жител.

Почти всичко, което човек всекидневно пипа или се допира до тялото му, е с никел. Като се почне от белите монети, компютрите и лаптопите, мобилните телефони и се стигне до колани, токи, верижки на часовници и евтини бижута.

Примеси от никел има и в бялото злато и ако то се носи 2-3 г. и има изпотяване, също се появява екзема.

Най-честите причинители

С кампании за безплатно изследване на податливостта към алергии (иначе процедурата струва 60-70 лв. и не се поема от здравната каса) за последните 7 години са изяснени най-често срещаните алергени в България.

На първите три места в списъка им са никелът, кобалтът и хромът. Четвърти е колофонът, или боровата смола. Има я в червилата, струнните музикални инструменти, при различни производства.

Следва консервантът метилизотиазолинон, който замести парабените. Дълго време те бяха ужасът за хората с алергии и от 2 г. той зае последното тогава 29-о място в серията за теста, с който се откриват непоносимости.

Лошото е, че много от козметичните продукти не могат да се произвеждат без консерванти. Ако ги няма, известно време след отваряне на кутията с крем ще се появи плесен по него.

“Консервантите са необходимо зло, ако искаме да ползваме козметиката по-дълго време”, обяснява доц. Казанджиева. Но щом метилизотиазолинонът започнал масово да се поставя в разкрасителните продукти (тъй като по-малко алергизира от парабените), кривата на алергичните реакции към него тръгва нагоре. Сега тя е много високо и в Европа, и у нас.

“Така се стигна до разрешаването му за влагане само в измивните козметични продукти. Ограничението се въведе от началото на 2015 г.”, посочи доц. Казанджиева.

Но колелото се завърта пак и метилизотиазолинонът вече се замества от феноксиетанола. Скоро след това все в рамките на 2015 г. в медицинската литература се появяват изследвания, че алергичните реакции и към него се повишават.

Парфюмните и ароматните алергени са на следващите позиции в класацията на алергените в България. След тях се нарежда боята за коса, която е в пряка връзка с най-новия алерген - текстилните бои.

Обяснението е, че много често хора с непоносимост към боите за коса я имат и към текстилните алергени. В този случай реакцията е кръстосана.

Най-масовата и най-упоритата е към никел

“Когато си облечем тениската с дисперсна боя, на повърхността на кожата тя се разгражда от ензими. Стига се до разграждане на ниво паракомпоненти, които са близки по структура до алергена “боя за коса”, обяснява дерматологът.

Поредният алерген в класацията у нас е прополисът. Българинът много го обича било в домашно приготвени кремове, било в пасти за зъби или в продукти от аптеката. Той има много полезни качества, но проблемът е, когато се употребява масово и особено за зарастване на рани. А при нарушена кожна бариера алергизирането към прополиса става доста бързо.

Алергичен паспорт

След извършването на теста за алергии и след като се разбере към какво човек има непоносимост, лекарите му издават алергичен паспорт. В него изрядно се записва опасният за него алерген, къде се открива той и как да се избягва.

Около 20% от населението на Европа има никелова алергия, 11% - към кобалт, 6% - към хром, и т.н. Общият брой на алергичните хора много трудно може да бъде установен.