Турците спряха гоненията на наши рибари, искат 5 лири на ден
за улов с лодка

Варненци се завърнаха с успех на любимия си за риболов турски остров Гьокчеада.

Той е на пътя на рибата, която от Егея влиза в Мраморно море и Босфора и тази есен даде голяма слука.

Обикновено там се лови най-добре през пролетта и есента, но предните 2 г. времето бе ветровито и лошо и риба нямаше.

Гьокчеада (Небесният остров) е най-големият в Турция и най-западната точка на страната. Той е с площ от 290 кв. км, на които са разположени 5 гръцки и 4 турски селца от по стотина души.

95 км крайбрежие предлагат диви и уютни плажове, на които може да се лови риба, да се кара сърф, да се плажува. На турците обаче им писна от комшийския достлук и преди 2 г. започнаха да искат риболовни билети от по 15 лири за седмица. Сега таксата е същата, но за 3 дни.

Ако ловиш от брега

обаче, никой не те

закача,

казва Лъчо Янков. Иначе българи отнесоха преди времеглоби от по 400 лири, защото нямали право да ловят с лодки безплатно.

Само на 2 км от един от най-хубавите плажове на Гьокчеада е с. Ширинкьой. То е изкуствено създадено преди няколко години и е заселено от български изселници малко след т.нар. голяма екскурзия.

“Гьокчеада си остава рай за нас. Слизаме по магистралата от западната част на Дарданелите, взимаме ферибот за 30 лири, и отиваме на острова.

Там има изселници от България, които дават легла по 15 лири, по-евтино, отколкото в Ахтопол и Синеморец. Храната е на цени като у нас”, обяснява Румен Радев.

“През октомври м.г. вреше от риба на Гьокчеада. Ловихме само от брега, а преди години с лодката търсехме риба тон и синегрида, даже хванахме една 9-килограмова. Работихме само на варненски морски червей и убихме зарганите. Местните не могат изобщо да ги ловят. Те пускат само на дъното с едни колелца, нещо като нашите волти за попчета. И каквото хванат... На червея удряше всичко - и змариди, и скумрии, и сафрид. Хванахме и меланур - риба, подобна на ципурата. От една висока скала на воблер

набарахме паламуди

по 500 г. Имаше и

половинкилограмови

карагьози,

които са по-жълтеникави от черноморските и имат странична линия, хващаха се и дребни гупи и спарита”, каза Янков.

Той добави, че при нощния риболов се лови на светеща плувка скумрия и сафрид, заедно с това хвърляш въдица на изкуствен калмар за калмари. Октоподи и змиорки се ловят на парчета от зарган или сафрид на дъно.

Трябва обаче пръчката да се наблюдава постоянно, защото змиорките налапват стръвта и веднага се крият под камъните, което води до късане на такъма.

“Нас не ни е страх

от отровни риби,

защото познаваме драконите и скорпидите. С лодката сме вадили по 10 дракона по 300 г наведнъж, как се вадят и как се откачат, майко мила. Но мен ме е убождал дракон, едно препикаване и проблемът е решен. Стига да не си много алергичен към отровата му”, обяснява Лъчо Янков.

Нашенците рибари, които атакуват Бяло море, трябва да внимават, защото там освен дракони и скорпиди, които познаваме от Черно море, има още няколко отровни вида риби там.

До остров Крит през 2004 г. е била забелязана рибата лагопсара, която е пришълец от Червено море през Суецкия канал. Това е отровна риба от типа на пословичното японско фугу, която при опасност се издува и се нарича още риба балон.

Месото на рибата съдържа тетродотоксин, който е много силен невротоксин. В Япония рибата фугу се яде в ресторантите. Но дори и там има по 45 случая на натравяне годишно, като смъртността е 11%.

Лагопсарата навлиза в Средиземно море през Суецкия канал и започва да се размножава много успешно. Младите екземпляри предпочитат песъчливи участъци и се хранят основно с безгръбначни. По-големите обогатяват менюто си с рибки, дори и заргани.

Учените смятат, че натрапникът може да повлияе и на популацията на сепията и октопода.

В Егейско море има още една роднина на фугу, която се нарича заекоглав престъпник. На Крит има отровна риба есесовец, открита е по време на немската окупация там през Втората световна война.

Тя е или сребриста, или кафява. Казват, че била изключително мезе, ако се отреже горната перка. Впрочем драконите се ядат във Варна от най-големите чревоугодници като деликатес.

Митко Катаджията от гръцката махала във Варна е луд по тази риба и когато някой излезе за сафрид с лодка, специално му поръчва да му донесе уловените дракони, за да ги сготви.

Старите рибари хапват и скорпида, след като изрежат отровните му шипове от гърба.

Миналото лято на спирка “Журналист” вреше от дребни скорпидчета, които кълвяха на морски червей.

Във форумите обаче има описани случаи на убождания от скорпид и дракон и отзивите понякога предизвикват истинско състрадание.

Според варненци винаги в лодката трябва да си носиш амоняк, едно намазване с него веднага решава проблема от подобно убождане.

“Аз без малко да си отида от този свят, след като бях ужилен от дракон. Болката е все едно са ти запалили ръката и поне при мен траеше около 15 часа. Много внимавайте с тях - кълват на всичко, от миди и скариди до бели червеи и

много лесно можеш

да ги сбъркаш с

попчетата

Скорпида го хванах на мида и знам, че той е по-опасен и от дракона и може да те убие. Но поне лесно се познава, защото рибата е грозна и с много бодли. Препоръчвам да режете повода и да не си играете да я откачате”, съветва ужасен континентален рибар.

“Колеги, наистина внимавайте с риболова в Гърция. И мен ме убоде шибаният дракон и болката е неописуема. Когато хванете нещо, не протягайте ръка да го уловите още във въздуха. Става въпрос за такива, които са лаици в морския риболов като мен. Единственият цяр, който имах и използвах, беше узо, и то поне 300 г. Почти не ми се поду пръстът и ми премина за 3 часа. От 3 дни обаче ми е изтръпнал”, жалва се друг пострадал в известен рибарски сайт.

“Бях във Варна на море и докато бях във водата, усетих нещо, което ме убоде или ужили по крака и ми се поду глезенът. След 2-3 дни ми се оправи. Но не ме болеше, като ме убоде, или там, каквото е станало, и след като ми беше надуто, пак не ме болеше. Възможно ли е да е било морски дракон и ако е така, какво да правя, след като вече бе ми е надут кракът, да ходя ли на лекар”, пита във форумите друг убоден от дракон.

Хората трябва да знаят, че макар да стои на голяма дълбочина, морският дракон понякога излиза на плиткото и стои заровен в пясъка. Той може да бъде настъпен и да предизвика същия проблем, както ако бъде пипнат с ръка.

“На остров Тасос ме убоде друг вид на дракона, който се нарича Еchiichthys vipera и достига дължина около 15 см, за разлика от Trachinus draco, който достига до около 35 см. Може би са нещо като братовчеди, защото си и приличат. Болката стига кулминация за около 5 мин, все едно пръстът ми беше премазан с чук. Преминава за около 2 часа и убоденото място се подува.

Говорих с местни хора, които ме посъветваха колкото се може по-бързо да натопя във възможно най-гореща вода ръката си.

Прехвърлих малко литература и попаднах на статия на някакви англичани, които лабораторно са установили, че отровата на тези дракончета е някакъв вид протеин, който се унищожава при температура над 40 градуса.

Направих тази процедура, като не взех никакви медикаменти, защото не знаех какви. За сега всичко е окей, но пръстът леко е изтръпнал.

Това не би трябвало да успокоява всички. Има хора с алергии, някакви непоносимости към отрови и др., въпреки че има някаква логика.

Ако има наблизо лекар, е най-добре консултация с него. Носете рибката, за да постави правилна диагноза”, разказва научно друт риболовец.

Във форумите рибари коментират, че с необходимото допълнително оборудване от сигнални ракети, спасителни жилетки и други задължителни атрибути, собственикът на лодка с българска регистрация може да лови риба от нея в гръцки води, без каквито и да е разрешителни или лицензи.

Но трябва да спазва квотите за улов и забранените за риболов видове риби.