За сравнение - производството
на металната двулевка струва 9 млн.
лева, което прави по 73 ст. на монета

Сеченето на монетите от 1 и 2 стотинки е нерентабилно, пресметнаха експерти в паричното обращение. Според неофициални сметки разходите за производството на монета от 1 ст. са с 25% по-високи от номинала. Това означава, че за отсичането на 1 ст. отиват 1,25 ст.

Към това трябва да се добавят и разходите за съхранение, разпространение, броене, изтегляне и претопяване на повредени монети.

За сравнение за производството на 12 млн. бройки от новите метални двулевки БНБ е отделила 9 млн. лева. Това означава, че производството е доста печелившо, тъй като за една монета разходите са над два пъти по-ниски от номиналната стойност.

Още

по-скъпо е било

сеченето на

1 и 2 ст. в

продължение

на 1 година

- от 1999 до 2000 г. Тогава те са били от сплав от мед и никел. От БНБ бързо са разбрали, че разходите за това са твърде големи. Поради това те са изтеглени от обращение и през 2000 г. жълтите стотинки вече се правят от стомана с галванизирано покритие.

Това превръща монетите, сечени през 1999 г., в колекционерски. В интернет могат да се намерят обяви, където 1 и 2 ст. от въпросната година се предлагат за 10 пъти по-висока цена от номинала им.

 Въпреки нерентабилното производство на монетите от 1 и 2 ст., сеченето им продължава, твърдят от БНБ. И уточняват, че

имало търсене на

жълтите стотинки

То било основно от големите търговски вериги, които държали да имат от тях, за да могат да връщат ресто до стотинка.

Вероятно това е причината 1 и 2 ст. да имат най-голям дял в броя монети в обращение. Данните на БНБ сочат, че в края на септември 2015 г. делът на монетата от 1 ст. в общия брой е 30,32%, или близо 570 млн. броя.

За едногодишен период броят на монетите от 1 и 2 ст. се е увеличил съответно с 47,7 млн. и 44,2 млн., или с 9,07 и 10,01%. Към 30 септември 2015 г. общата бройка на монетите в обращение е 1,89 млрд., а стойността им - 240,1 млн. лв. 1 ст. има дял от 2,39%, което прави около 5,7 млн. лева.

Нарастват и разходите на БНБ за сеченето на монети. През тази година за разплащателни монети са похарчени 8,7 млн. лв., което е с 47,8% повече от 2014 г.

За следващата година

разходите за

нови монети са

11,638 млн. лв.

Ще бъдат отсечени 160 млн. броя, за тях са предвидени 10,951 млн. лв., което е увеличение с 25,8% спрямо 2015 г. Растежът се определя от по-големите разходи, свързани с навлизането в обращение на новата разменна монета от 2 лева.

Увеличението на жълтите стоники в обращения се обяснява не толкова с широкото им използване, а с това, че хората или ги губят или ги слагат в буркани и касички. Така на практика въпреки сравнително малкото им използване като бройка те нарастват заради постоянното производство на нови.

На практика обаче монетите от 1 и 2 ст. са изгубили приложението си в живота. На много места

търговците

отказват да

ги приемат

и искат от клиентите по-едри пари. Част от тях се оправдават с това, че банките им искат такса за преброяване, ако занесат жълти стотинки.

Същото се случва и когато се връща ресто с такива монети - обикновено клиентите не ги вземат.

Противниците на дребните монети посочват още, че България не е имала стотинки от 1880 г. до 1901 г., когато се появява монета от 1 ст.

Рекордните 13 млрд. в
обращение през 2015 г.

Парите в обращение към 23 декември са с рекорд - 12,8 млрд. лева, като със сигурност ще минат над 13 млрд. лева тази година. За последните 10 години те са се увеличили 2 пъти, показва паричната статистика на БНБ.

Към 30 септември банкнотите и монетите, извън касите на БНБ, растат с 5,55% на тримесечна и 11,6% на годишна база и стигат до 11,852 млрд. лв.

В обращение са 390 млн. броя банкноти, които са с 14,5 млн. броя, или с 3,85%, повече в сравнение с края на юни 2015 г. Спрямо септември 2014 г. общият брой на банкнотите в обращение се увеличава с 25,4 млн. броя (6,96%), а стойността им - с 1,211 млрд. лв. В края на септември 2015 г. най-голяма обща номинална стойност в паричното обращение

от 4,314 млрд. лв.

имат банкнотите

от 50 лева,

което им отрежда и най-големия дял в структурата по стойност на банкнотите в обращение, а именно – 37,17%.

С най-малък дял от 0,76% е стойността на банкнотите от 2 лв. С най-голям дял от 31,22% в броя на банкнотите в обращение в края на третото тримесечие е купюрата от 20 лв., като в края на отчетния период в обращение са 121,7 млн. броя двайсетолевки.

Към 30 септември 2015 г. общата стойност на разменните монети в обращение е 240,1 млн. лв., като е по-голяма с 3,3% на тримесечна и 9,4% на годишна база.

В обращение са 1,89 млрд. броя монети. Те са с 52,2 млн. повече в сравнение с края на второто тримесечие и със 155,3 млн. повече спрямо третото тримесечие на 2014 г. Продължава дългосрочната тенденция към постоянно нарастване на годишна база на общия брой разменни монети в обращение, в основата на което е постоянното нарастване на монетите с нисък номинал. За една година

броят на

монетите от 1 и 2

ст. се е увеличил,

съответно –

9,07 и 10%,

посочва БНБ. Железният 1 лев също запазва високия си годишен темп на растеж - към края на септември 2015 г. спрямо края на септември 2014 г. броят в обращение нараства с 10,44%. По-висок е и темпът на нарастване на монетите от 50 ст. – 9,32% годишен прираст към края на септември 2015 г. При останалите номинали нарастването на годишна база е в границите от 7,23% за монетите от 10 ст. до 8,16% при монетите от 5 ст. В края на септември 2015 г. най-голяма обща номинална стойност в паричното обращение в размер на 107,9 млн. лв. имат монетите от 1 лев, което им отрежда и най-големия дял в структурата по стойност на монетите в обращение от 44,92%. С най-малък дял от 2,39% е стойността на монетите от 1 ст., но тя е с най-голям дял в общия брой на монетите.

С най-малък дял от 4,87% е броят на монетите от 50 ст. От догодина статистиката ще отчита и монетата от 2 лева, която влезе в обращение на 7 декември 2015 г.

 

Холандия и Финландия
не правят 1 и 2 цента,
ЕК искаше да ги спре
още през 2013 г.

През 2013 г. Европейската комисия обяви, че монетите от един и два цента са скъпи за производство. Изработването им е струвало около 1,4 милиарда евро от 2002 г. насам, мотивираха се от ЕК.

Поради това имаше и дебат в европарламета за премахването им. Германия обаче обяви, че ще брани монетите от 1 и 2 евроцента, поради което не се стигна до решение за изваждането им от обращение. Натежаха и опасениета, че може инфлацията да се вдигне заради закръгляне на цените.

След януари 2002 г. страните членки от еврозоната са пуснали в обращение

повече от 45,8

милиарда от

един и два цента, което е

равно на 137 монети

на глава от населението

Има държави, извадили от обращение своя еквивалент на нашите жълти стотинки. През 1972 г. Швеция премахва монетите с номинал 1 и 2 стотинки. Тя е последвана от Холандия през 1980-а, която премахва своята 1 стотинка.

Днес Холандия и Финландия са единствените страни от еврозоната, които вече не произвеждат 1 и 2 евроцента.

Монетите с такъв номинал не се използват и в Аржентина, Бразилия, Унгария, Нова Зеландия, Мексико, Австралия, Южна Корея. Канада също спира разпространението на 1 цент от 2013 г.

Долната камара на италианския парламент гласува през 2014 г. резолюция, с която приканва правителството да спре сеченето на монети от 1 и 2 евроцента и да ги извади от обращение. Резолюцията обаче няма задължителен характер.

Един от основните мотиви на предложението е, че за емитирането на 1 евроцент се изразходват 4,5 цента, а за 2 евроцента - 5,2 цента. През 2013 г. Италия е похарчила 21 милиона евро за емитиране на тези монети. Значителни са и разходите за тяхното сортиране в търговската и банковата мрежа. Пакетирането в руло на 50 монети от 1 цент струва 40 евроцента.

Другите изтъквани аргументи са, че най-дребните евромонети не са на особена почит сред италианските потребители, които годишно губят или изоставят 70 процента от тях, принуждавайки монетният двор да сече нови емисии.