Много често, осъзнавайки колко са жалки днешните политици, ние се утешаваме, че поне в миналото не са били такива. Истината е диаметрално противоположна. Всички политици в новата българска история са изключително дребни душици със скромен умствен багаж и лишени от морал. Илюзията, че сме имали големи държавници, които са милеели за народа, се подхранва от историци и друг род псевдоанализатори, специализирани в създаването на героични образи срещу добро заплащане. Следващата история, в която са замесени видни политически фигури отпреди сто години, е потвърждение.
Всичко започва през 1897 г. със смъртта на най-богатия българин през ХIХ век Евлоги Георгиев. Смърт, която е чакана от цяла армия роднини и близки на търговеца с нетърпение и с надежда да получат нещичко от несметните богатства на покойния. Всички са шокирани, когато в Букурещ се отваря завещанието и става ясно, че за универсален наследник е посочен Иван Евстратиев Гешов, политик и учен-икономист, бъдещ водач на Народната партия и бъдещ министър-председател. Всъщност почти цялото наследство е предвидено за благотворителност. В завещанието подробно са изброени всички мероприятия, които трябва да бъдат финансирани, като най-много пари - 6 милиона лева - трябва да отидат за построяване сградата на университета в столицата на Княжество България.
Универсалният наследник
трябва да получи остатъка от средствата, след като се изпълнят всички поръчения на Георгиев. Естествено, роднините на покойника са недоволни и започват да си търсят правата по съдебен ред. Един от тях, Иван Горанов,
оспорва завещанието в румънски съд
но загубва делото. Карловската фамилия Пулиеви, роднини на Евлоги Георгиев, също започват кампания срещу Гешов, който от 1901 г. е лидер на опозиционната Народна партия.
Последният по времето на така наречения Втори стамболовистки режим (1903-1908) е сред най-дръзките критици на правителството. Гешов предприема серия от атаки срещу управляващата Народнолиберална партия за провежданата от нея политика. В отговор на тази негова кампания правителството и парламентарното мнозинство изфабрикуват обвинения срещу него за фалшифициране на завещанието на Евлоги Георгиев. Те са на мнение, че Гешов крие нещо и че благодетелят всъщност е искал чрез него да остави тези пари на отечеството си.
Финансовият министър Лазар Паяков подготвя дело срещу Гешов, но министър-председателят Димитър Петков се противопоставя.
Тази пречка скоро е отстранена
На 26 февруари 1907 г. Димитър Петков е убит на бул. "Цар Освободител". Паяков дори не дочаква погребението и на 2 март завежда делото за фалшифицирането на завещанието.
В този момент в услуга на правителството се поставя и известният публицист Симеон Радев. Няколко години по-късно той ще се прочуе с книгата си "Строителите на съвременна България", но дотогава е познат с други прояви, които не са толкова достойни за уважение. По това време Радев е главен редактор на вестник "Вечерна поща", от чиито страници яростно бичува студентите за това, че са си позволили да освиркат Негово Величество. След убийството на министър-председателя Димитър Петков публицистът Симеон Радев изфабрикува поредната си интрига. В брой 1985 от 2 март 1907 г. на вестник "Вечерна поща" публикува уводна статия, където директно обвинява Гешов, че с ограбените милиони от наследството на Евлоги Георгиев е платил на
убиеца Александър Петров
След подобна публикация в столичен ежедневник правораздавателните органи не могат да не се самосезират. Гешов е разкарван из участъците като най-обикновен криминален престъпник. Много бързо се установява пълната несъстоятелност на вестникарските клюки. В този момент лидерът на Народната партия разбира, че най-добрата защита е нападението. Той завежда дело за клевета срещу Симеон Радев.
Междувременно тече и делото за присвоените милиони от наследството на братя Георгиеви. Правителството влага огромни средства, за да получи богатството, което не му се полага, но резултатът от делото се излива като студен душ върху кабинета. Българският съд проявява нетипична за него независимост. Решението е, че заведеното дело не е от компетенцията на Софийския окръжен съд, тъй като завещанието е писано и отворено в Букурещ. Държавата трябва да заплати разноските на Гешов по делото.
Уплашен от този неблагоприятен изход, Симеон Радев не се явява на делото, което се гледа на 8 януари 1908 г. Публицистът напуска страната и няколко месеца живее в изгнание. Вместо него в съдебната зала се явява с пълномощно адвокатът Страшимир Кермекчиев. Той първоначално предлага да се отложи делото, защото клиентът му щял да предостави допълнително доказателства в подкрепа на твърдението си. Съдът
отхвърля предложението му
В речта си Кермекчиев се солидаризира напълно с мнението на Радев, че Гешов стои зад убийството на Петков и започва да плюе срещу Народната партия. Накрая, възмутен от неблагоприятния развой на делото, той напуска. Защитникът на Гешов - Теодор Теодоров, убедително доказва, че клиентът му няма интерес от смъртта на министър-председателя, защото последният бил против завеждането на делото за наследството. Още същия ден съдът произнася присъдата. Симеон Радев е признат за виновен за клевета и осъден по член 236 от Наказателния закон на 6 месеца затвор и глоба 1000 лева.

"Строителят" на съвременна България
Симеон Радев (1879-1967) е известен на съвременния българин преди всичко със своя двутомен публицистичен труд "Строителите на съвременна България", където разказва увлекателно събитията около раждането на българската държавност.
С това обаче съвсем не се изчерпва неговият принос. В ранната си младост Симеон Радев участва в освободителните борби в Македония. След неуспеха на въстанието през 1903 г. той се включва в политическия живот в България като активист на Народнолибералната партия. Редактира няколко периодични издания, между които "Вечерна поща", "Воля" и други.
По-късно прави дипломатическа кариера. Участва в подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г. и на Солунското примирие през 1918 г. Заема посланически постове в Букурещ, Анкара, Вашингтон, Лондон и т. н. Автор е на множество исторически и литературнокритически трудове.

Наследникът

Като политик, управлявал в един от най-критичните за страната моменти (1911-1913), Иван Евстратиев Гешов също има немалко грехове.
В конкретния случай обаче правото е на негова страна. Неочакваната за мнозина последна воля на Евлоги Георгиев е напълно обяснима. Старият и опитен бизнесмен логично е предпочел да остави богатството си на човек, който би го употребил по най-добрия начин, отколкото на безотговорни роднини, които биха го профукали за глупости.
Естествено, Гешов не пропуска да облагодетелства с полученото наследство и семейството си, но покрай това осигурява средства за много културно-просветни и благотворителни организации и дейности с национално значение.

ГЕОРГИ ЗЕЛЕНГОРА