- Г-н Ганев, как оценявате политическата ситуация у нас в момента?
- Признавам, че не обичам управлението само на една партия. Затова, ако искрено искаме да се изключат всякакви възможности за авторитаризъм, трябва да стигнем до сърцето на конституцията. Тя защитава един труден, но много важен баланс между властите. Той не позволява на нито една от тях - парламент, правителство, президент - да бъде безконтролен носител на цялата управленска мощ в държавата. Всяка от властите трябва да функционира в границите на своите правомощия и в тясно сътрудничество с другите да упражняват единната държавна власт. А не да издигат крепостни стени помежду си на партиен, партизански или квотен принцип! Буди безпокойство видимият стремеж на правителствата - онзи ден, вчера, а може би и днес да узурпират чужди конституционни територии. Тази инвазия не трябва да се допусне.
- Какви са основните дефекти на българския политически модел?
- Трябва да има съгласие в нацията по основни неща. Сега
имаме една власт,
която няма концепция
Необходимо е да се изведат 5-6 приоритета, които да са непоклатими и всяко правителство, което идва, да продължи да работи за тях. Най-голямата беда са личните режими. Колкото и неделикатно да звучи, и днес има един стремеж от страна на изпълнителната власт в такава посока. Когато Министерският съвет се намесва в законодателната власт, се получава кръвосмешение, а знаем, че в биологията кръвосмешението не ражда добри плодове. Надявам се случаят да не стане медицински...
- В тази връзка има ли нужда от актуализация на някои конституционни текстове?
- Конституцията не е свещена крава, но тя трябва да се усъвършенства с ритъма на променящия се живот. Но все пак тя не е и някакви подвижни пясъци, които променят формата си от сезонните обувки на един или друг орган на власт, или политик, който смята, че светът е започнал от него. Различните предложения за промени в конституцията не могат да се пръкват по стаите на парламентарните групи. Те трябва да бъдат резултат на мъдър, спокоен и всестранен дебат и да се правят само тогава, когато има призната обществена нужда. Кризата в институциите не е криза в конституцията! Тя създава условия и предпоставки за здравословен живот на институциите, а не те, след като се разболеят, защото не я спазват, да търсят аспирин в нея, за да се лекуват.
Конституцията не е аптека
- Основният закон не беше ли пригоден за един преходен период, който приключи?
- Конституцията не е създадена само да обслужи прехода. Ценностите, залегнали в нея, са пътният лист на България за Европа, а не някакви други норми, които уж били по-европейски, а не са. Така че, облягайте се на конституцията, господа, но не лягайте върху нея, за да не се създава впечатление или за задушаване, или за изнасилване. С цялата си същност тя казва, че само ако живеем заедно, ще живеем по-добре. Тя пледира за национално съгласие по всички общонационални и общограждански проблеми. Не е така днес, нали?
- Според някои Търновската конституция е била суспендирана незаконно в условията на чужда окупация и затова трябва да бъде възстановена...
- Имаше подобни искания за възстановяване на Търновската конституция по време на Великото народно събрание. Не е вярно, че това е станало в окупационни условия, да не говорим, че нейните текстове са остарели и до голяма степен са неприложими. Големият въпрос е какъв режим искаме като народ. Монархията е закрепена у нас още със Санстефанския договор, но и референдумът, проведен през 1946 г., е коректен. Не напразно републиканската идея тогава беше подкрепена и от представителите на обединената опозиция.
- В същото време бяхте един от инициаторите да се пренесат у нас тленните останки на цар Фердинанд, защо?
- Човек не трябва да е привърженик на монархическата кауза, за да поиска това. Но истината е, че е трудно да бъде осъществен подобен акт, и то по няколко причини - самата общественост в Кобург и братовчедите на Симеон бяха против. Всъщност по-важното е, че архивите както на Фердинанд, така и на Симеон са вече у нас. Щастлив съм, че най-после дойде време, когато тези интересни фондове не могат да се използват за определена кауза и считам, че те са един национален капитал.
- Били сте депутат в 6 народни събрания - три мандата преди 10 ноември 1989 г. и 3 след това, за което ви наричат човекът-парламент, успява ли парламентарната демокрация у нас?
- И навремето, и сега у нас настроенията винаги са били в полза на парламентарен режим. Но такъв, който действа, защото това сега не е парламентарен режим. Парламентарното управление има дефиниция - то е управление чрез дискусия, а тук няма никаква дискусия.
- Каква беше причината на два пъти да откажете да станете министър-председател?
- Винаги съм изтъквал позицията, че работя за гражданско разбирателство. В този смисъл поддържам идеята за компетентно правителство, изхождащо от по-широки обществени среди. Но конкретните условия за времето, за което иде реч, не говореха, че това е постижимо. Конфронтацията в обществото беше възпроизведена в парламента и там противопоставящите се партии трудно постигаха даже обикновено съгласие по текущата работа. Не исках да ставам премиер по мандат на една партия, защото
не исках да бъда заложник на нито една от тях. Кабинетът трябва да се обляга на сравнително устойчива подкрепа, но не като кулоарен пазарлък, а като убеждение, че работата му зависи от волята на парламента. Смятах, че правителството не може да разчита на трайна парламентарна поддръжка. Смятах освен това, че съм по-полезен за Народното събрание, за да функционира то по установените съвременни правила за парламентаризма... Веднъж един американски сенатор ме попита какво е нужно за ускоряване на процеса на българската демократизация. Казах му тогава (и сега!), че се нуждаем от малко повече човешка доброта.

- Кои са принципите на доброто управление?
- В наши дни понятието за добра администрация и добро управление се подчинява на повишените изисквания на хората както в социално-икономическо, така и в политическо и законово отношение. То се извежда от
класическия триъгълник “пазар - държава - граждански сектор”,
и то в тяхното неразкъсваемо единство. Този триъгълник няма нищо общо с любовния, при който няма единство, а обратно - противоречия! Доброто управление и добрата администрация днес са универсално и фундаментално човешко право. И понеже е възведено в качеството си на основно право на човека в Хартата за основните права на Европейския съюз, то неминуемо - по-рано или по-късно - ще получи своята конституционна уредба. Но преди това нека всички заедно да го преведем на езика на конкретните критерии и норми. Става въпрос не толкова и не само за изброени правила, а за поведение - като дух и манталитет.
- Вие сте една от легендите на прехода, какво си спомняте от участието си на Кръглата маса?
- Националната “кръгла маса” остава забележително достояние на прехода на България от тоталитаризъм към демократично общество. Нейните заседания бяха първите стъпки по пътя на единствено необходимата политика за нашата страна - тогава и сега - на открит диалог на търсене на разбирателство и на повече съгласие. Но съгласието, схванато не като партиен и партизански компромис, а в името на общото добро за държавата и народа. Кръглата маса беше своеобразна институция, защото политическата воля, която се налагаше там, се пренасяше след това в решенията на Народното събрание и на правителството.
Тя осигури мирния преход и направи опит за повече толерантност в политическия живот. Бедата е в това, че нейният дух на добрата обща воля заглъхна бързо след това под влияние на хора, които не бяха участвали в нея или пък се оказаха нетърпеливи да овладеят за себе си променящото се управление.
Духът на Кръглата маса
беше издухан
от центъра към периферията и даже извън нея на политическите взаимоотношения. И то не само като обноски, а като същност.
- Успешна ли е борбата срещу манталитета на монополиста и стана ли по-човечна администрацията у нас?
- Управлението и администрацията трябва да си дават ясна сметка, че не те прекрояват обществото, а обществото е това, което моделира правителствата и властта. Административните органи трябва да се учат от недоволството и жалбите на гражданите. Ако има повтарящи се доказателства и данни, че определени сфери на управлението не са добре организирани и будят оправдано негодувание на гражданите - тези сфери трябва да се поправят и да променят даже геометричната си форма! В този смисъл правителства и администрация могат да се нарекат учещи се организации. И те наистина бързо трябва да се учат и да се поправят от критиката на гражданите. И да се стремят да възстановят едно спадащо обществено доверие в управлението.
- През тази година се навършват 70 години от създаването на Отечествения фронт, как гледате на ролята му в българската история?
- Отечественият фронт се роди като равноправна политическа коалиция още в годините на Втората световна война с ясно намерение да може да се прекъсне тогавашният външнополитически курс на България на пряко сътрудничество с фашистка Германия. Целта беше да се установи един режим в нашата страна, който да я присъедини към силите на обединените народи. През 1942 г. това става с един първоначален проект за прокламация, изпратен по нелегална радиостанция от Русия и свързан с името на Георги Димитров. В него участват различни представители, разбира се, с антифашистка насоченост. Подчертана е ролята на Земеделския съюз в широкия смисъл на думата. Със знака на Отечествения фронт се провежда и акцията на 9 септември 1944 г., в резултат на която бе отхвърлена дотогавашната прогерманска власт. Установи се едно равноправно коалиционно правителство на силите на Отечествения фронт. За намеренията му можем да съдим и по състава. В първото отечественофронтовско правителство има само четирима души, представители на работническата, т. е. комунистическата партия, по четирима са министрите и на земеделския съюз, и на Военния съюз, чиято гражданска манифестация е политическият кръг “Звено”. Има и двама социалдемократи, както и двама независими министри.
Това е голямото начало, но в кратко време завърши меденият месец на равнопоставената антифашистка коалиция на Отечествения фронт и настъпи един процес на съветизация, който се свързва с ликвидиране на политическия плурализъм, ликвидиране на съществуванието на партиите, включени в Отечествения фронт - “Звено”, социалдемократите, Радикалната партия.
Властта постепенно, но
доста ефикасно и бързо се завзема еднолично от комунистическата партия
И оттогава течеше един дълъг период, който справедливо наричаме тоталитарен.
- Какво наложи преименуването на Отечествения фронт след 1990 г.?
- В основите на Отечествения съюз залегна най-доброто от политическите принципи на ранното ОФ - обединението на различни политически сили около малко на брой, но фундаментални идеи от първостепенна значимост за държавата. Всъщност аз винаги съм следвал една и съща линия на политическо поведение, независимо от формалните постове, които съм заемал. Всеки ден правим политика, правим фронт, който се нарича съюз.
- Вие сте зет на един от главните участници в деветосептемврийските събития - Кимон Георгиев. Какво не знаем за неговата личност?
- Нищо не е известно на широката публика, защото това са конспиратори. Правят три преврата и ги правят едни и същи хора - членовете на Военния съюз. Тайният военен съюз е една много сложна организация и реална конспирация. Именно този факт прави възможна и намесата на армията през 1934 г. Излизат от казармите, завзема се властта, но те са против установяването на военен тип режим. Напротив - стоят за връщането на парламентарната идея, но са против онзи парламент, пронизан от партизанщина, начело на който стои Никола Мушанов. Истината е, че когато сутринта отиват в двореца в 5 часа на 19 май, всичко, което те предлагат, царят го приема и в 9 часа, когато се връщат втори път, той подписва всички укази и легализира режима. Преди това е дал мандат на Никола Мушанов да прави нов кабинет, но парламентът не е в състояние да излъчи хомогенно правителство. Кимон Георгиев е член и на нелегалния национален комитет на Отечествения фронт.
- Написахте в книгата си “Омбудсманиада”, че “Гражданското общество ще е дошло, когато няма да има човек, който да проси за правата си, а ще ги иска!” Бяхте дълго време омбудсман, спазват ли се правата на човека у нас?
- Колкото и да съм сладкодумен, практиката говори друго. Недоволството на хората и обществената критика най-често се отнася до начина, по който работят органите и институциите, и степента, в която те зачитат правата на гражданите. Много често те не се зачитат и за това приемната и пощата на националния омбудсман се затрупва с многобройни оплаквания и искания, с чувства на гняв и протест.
- Все още не е забравена крилатата ви фраза от парламентарната трибуна “Битият - бит, останалото го знаете!” Вие се прочухте с остроумните си шеги по време на Великото народно събрание, издадохте и няколко сборника с афоризми... Какво е афоризмът за вас?
- Афоризмът е портативна форма на мисълта.