От Съвестин, който изчезна на 6 май 1997 г. в софийския квартал "Люлин", все ще няма следа. Вече 25 години бащата на детето не спира да вярва, че някой ден двамата отново ще се прегърнат. Тодор Деянов изуми цяла България, след като направи невъзможното, за да открие момчето. Той се впусна в ожесточена борба за търсенето на сина си. Не се е разколебал в първоначалната хипотеза, че Съвестин е бил отвлечен и продаден в друга държава. Преди години Деянов дори посочи, че

в похищението участие са взели полицаи сержанти

от Троян и Плевен, на които се знаели имената. Според него всичко било изпипана схема, от която са се облагодетелствали няколко души. От разговор с разследващи и хора от системата на МВР бащата разбрал, че дете като неговото струвало около 200 хил. евро. Толкова плащали бъдещите осиновители, които най-вероятно били бездетни богаташи, готови да дадат космическата сума, за да се сдобият с детенце.

Каналите за трафик на малчугани били толкова развити, че тези, които искали да си "купят", освен за пола имали изисквания дори за това как да изглежда - цвета на косата и очите, височината и килограмите.

Тодор е сигурен, че Съвестин е изведен от страната ни с подменена самоличност. Той е напуснал границата с друго име, така че никой да не заподозре, че именно това е момчето, за което цяла България говори. Според бащата семейството му станало мишена много преди трафикантите да "вземат" сина му.

Причината да набележат тях била това, че са най-удобни - той гледал сам детето си, бил обикновен човек без правно образование и никой нямало да му обърне внимание.

Според Тодор каналите, които се занимават с отвличането и продаването на деца, се състояли от пет-шест похитители, като групата им била разделена на йерархични нива. На най-ниско ниво били онези, които, след като са получили поръчка, започват да

разглеждат

децата в определени квартали,

докато някое съвпадне с посочените критерии, които били изискани от осиновителите.

Похитената жертва трябвало да бъде в ранна детска възраст, за да може по-лесно да забрави за истинските си родители и да свикне с новите. Щом харесат едно от децата, в продължение на два-три месеца похитителите започват да го наблюдават, докато не научат навиците му. От изключително значение било това да установят къде ходи само. На мястото, на което може да бъде отвлечено, не трябва да има никакви свидетели. Такава била и съдбата на Съвестин. Тодор още си спомня, че синът му бил изключително красиво и умно дете и всеки човек, който го срещал на улицата, му се възхищавал.

През 2012 г. лъч на надежда за бащата даде българка на име Диана Йорданова, която твърдеше, че е видяла сина му в метрото във френския град Лион. Тя разказала, че познала момчето по портрет, който беше направен на Съвестин в САЩ по метода "възрастова прогресия" - състаряване. Жената споделила, че докато се прибирала от работа, забелязала младеж, който й се сторил познат. Докато си почивала вечерта и гледала българските новини, видяла портрета и осъзнала, че точно този човек е забелязала в метрото по-рано през деня.

"Бретонът е същият, физиономията, формата на лицето, веждите - всичко, всичко - разказа тогава развълнувано Диана. - Това е страшно съвпадение. Като си спомням, изтръпвам, просто цялата настръхвам."

За съжаление, и тогава момчето не беше открито. Камерите в метрото в Лион така и не бяха проверени, тъй като се оказа, че записите се трият до няколко дни. Поради големия брой на преминаващите във френското метро

властите

там отказаха да

проверят и данните

на всеки един, който се е чекирал с карта, преди да бъде пуснат за влизане в метрото в същия ден. Тодор не знае и дали въобще синът му говори български. Той предполага, че ако е осиновен в друга държава преди толкова много години, момчето няма да помни дори една дума на родния си език. Деянов не е убеден и че ако някъде се засекат, Съвестин ще го познае. Въпреки това той не се отказва да го търси. Моли се съвсем скоро двамата отново да бъдат заедно.