Докато българският бизнес вече е в XXI век, трудът е в IX век. Това поне показват събитията в "Горубсо"-Мадан и "ОЦК - Кърджали". В XXI век работната сила също е стока, бизнесът плаща в деня на покупката. Само във феодалното общество може да се работи без заплати месеци наред, а понякога и с години. Във феодалното общество и в днешна България.
Закъснялата заплата е най-изгодният кредит за фирмата - не плащаш лихви, а може да отървеш и главницата. Типичният работодател на прехода вече така се разглези от този кредит, че разплащането се възприема като благотворителност: "Тази фирма е сериозна, дава заплати" "Айде бе, и заплати ли дава? Браво!"
Това тръгна още през 1990 година. Тогава директорите започнаха да източват предприятията и да трупат дългове, очаквайки приватизацията. После ги взеха без пари, но обещаха да изплатят заплатите. После подписаха анекси, с които се отрекоха от обещанията и вместо заплати раздадоха милостиня.
Един от бароните на анекса бе именно г-н Валентин Захариев, който отново е медийна звезда заради "Мадан". Той е нещо като

Стив Джобс и Бил Гейтс по неплащането на заплати

Назначен бе от синьото правителство за директор на още държавното "Кремиковци", за да изолира "Мултигруп", която бе заела позициите на входа и на изхода. После го купи за 1 лев, като обеща да изплати дългове за около 600 милиона лева и да инвестира други 500 милиона. Освен това обеща да изплати заплатите и да не съкращава работници. Другият кандидат бе турската компания "Ердемир" (доведена от "Мултигруп", ако не се лъжа), която предложи 50 милиона долара плюс инвестициите, но без каквито и да било задължения към миналото. Тогава правителството предпочете голите обещания и политически правилното решение пред парите на ръка.
И сбърка. Защото г-н

Захариев не изпълни нито едно от обещанията си

съкрати работниците наполовина, изпозакри половината производства, не сложи очистващите инсталации и прехвърли топката на Прамод Митал, който повтори същото упражнение. Покрай стотиците милиони дългове към НЕК, БДЖ и "Булгаргаз", изгоряха и хиляди заплати. Това се оказа работен модел за повечето големи приватизации от 90-те години - обещания вместо пари, анекси, които освобождават от обещанията, нови и нови дългове и накрая - масови вопли и бунтове.

Като не плащаш заплати, много ясно, че ще си спестиш и осигуровките

Както се оказа, само за тях "Горубсо" дължи около 7 милиона лева. Това съвпадна по време с гениалната идея на поредната здравна министърка - на който не си плаща осигуровките, да му се отнеме личната карта. Виждате как нещата си идват на място, а мястото е някъде в VIII век. Липсата на документ означава закрепостяване. Само тя може да отреже пътя към спасението в чужбина, ако не бяха тези лоши чичковци в Брюксел.
Така българският преход върна елементи от крепостничеството - без заплата, а сега и без документи. Аз лично съм оптимист, защото най-тъмно е преди да се съмне.
Но както лошите пари винаги изместват от обращение добрите (законът на Грешъм), така и лошите фирми неизбежно изместват добрите, които още вярват в този мил анахронизъм - заплатата. Точно това се случва пред очите ни. Една след друга, и по-сериозните български фирми започват да гледат на заплатата като на безлихвен кредит. Днешната младеж едва ли си спомня, че при социализма имаше едно животно, наречено "аванс".
На 15-о число от текущия месец всички предприятия и учреждения в България изплащаха половината заплата. А след още две - останалата половина. Днес това изглежда невероятно, тоталитарна отживелица някаква.
Днес вече е прието заплатите да се дават на 10то или на 20-о число от следващия месец. Когато има проблеми с паричния поток, а такива редовно има, парите могат да закъснеят с още 10, 20, 30 дни. На практика

всеки българин тегли кредити, за да може да отпусне заем на своя работодател

Мястото й е в музея.
Често това се дължи на сложната структура на собствеността. Повечето големи фирми у нас се управляват от наместници, а приходите се претакват през офшорки, за да се "оптимизират" данъците. Това създава огромно отчуждение между приходи и заплати. Когато парите за заплати най-накрая пристигнат в местната сметка, ръководителят ги задържа в краткосрочни депозити, за да прибере малко лихва. През това време служителите живеят назаем, всеки проси от приятели и роднини и сутрин посрещат дребното началство с Вазовския въпрос: "Иде ли?"
Един бизнесмен от поколението на г-н Захариев едва ли има понятие какви емоции се крият зад този въпрос. Те по принцип бяха спуснати "отгоре", не са били ни миньори, ни пещари, не са израснали от низините и следователно няма как да знаят

какви настроения врят и кипят отдолу

И как това им се отразява на доходите. Лично аз за съжаление не съм работил в мина, но имам представа до какво водят маданските събития в някои редакции (не в "24 часа" или "168 часа", за щастие). По принцип съдбата на един вестник зависи от духа на репортерите и редакторите в него. Той определя дали изданието ще постигне 100 на сто или само 5 на сто от потенциала си. А досега не съм забелязал закъснението на заплатата да се отрази благотворно на духа.
Представете си талантлив репортер и автор, пише като Хемингуей. Но щом заплатата му закъснее с 10 дни, започва да прави копи и пейст на полицейските доклади. Моята полиция ме пази, но не ме глези с изящна словесност. Талантливият репортер се отдава на халтура, просто пълни страниците, обземат го едни съмнения и подозрения, започва да се оглежда за нова работа. Ако е наистина талантлив, бързо си намира. А знаем, че във вестниците най-много важи уравнението на Парето - 20 на сто от авторите привличат 80 на сто от читателите. Махни тези 20 на сто и вече няма смисъл от цялата инвестиция.
Но нека да си представим

бавенето на заплатите като фактор в макроикономиката

Първо, то отлага потреблението и съсипва дребния бизнес, задълбочавайки кризата. Но по-важен е психологическият фактор - бавенето убива духа на националната работна сила, то попарва националния талант, националната предприемчивост. Изпарява се дори елементарната почтеност.

Като не ти плащат, защо да не задигнеш от работното си място я отвертка, я бормашина

я дограмата на цеха? Танто за кукуригу. Българинът бил мързелив? Е как да е работлив, когато не е вземал заплата от 3 месеца? Освен че не е работлив, той неизбежно става и крадлив, започва да свива отвертки, бургии, бормашини, дограми, а накрая и тухлите на цеха. В крайна сметка нали големият бос прави точно същото.
Всеки ден в родните НПО-та и институти се раждат нови и нови гениални идеи как да тръгне икономиката. Да се връща ДДС-то навреме. Да се намалят тежестите върху бизнеса. Да се премахне бюрокрацията барабар с държавата. И правилно, аз одобрявам. Но как нито веднъж не досега не прочетох една проста и светла идея - бизнесът да бъде задължен със закон да плаща заплатите в края на всяка седмица. Така както го прави в САЩ, в Англия, в Швейцария. В каква държава живеем ние? Проста и очевидна идея, а струва много повече от антикризисните сценарии с по 100 точки и всякакви утопии на тема 2020. Да се плащат заплатите в края на седмицата. Задължително. Да няма безплатен обяд, както казала Тачър.