Димитър Благоев я придружава до Санкт Петербург с фалшив  паспорт. Там я арестуват

Княгиня Людмила Александровна Александрова е родена през 1857 г. в дворянско семейство в Киев.

Баща й Александър Петрович Александров е главен лесничей в горско стопанство, а майка й Евдокия Карповна Крыжановская била доста заможна жена - собственик е на няколко жилища в Киев.

Четири години след като завършва гимназия, Людмила Александрова се омъжва за младия лекар Александър Александрович Волкенщейн.

През лятото на 1877 г. той е арестуван за пропагандистка дейност. Този факт преобръща живота на младата жена. Под негово влияние тя се отказва от спокойния семеен живот и се отдава на революционна дейност.

Възприема идеите на руското движение “Народна воля”, членовете на което са привърженици на индивидуалния терор.

“Народна воля” е създадена през 1879 г. на тайна сбирка в Липецк - град в Западна Русия на границата с Украйна.

В организацията влизат повечето представители на движението “Свобода или смърт”, което пък е създадено от най-радикалните членове на “Земя и свобода” - напълно тайна група революционери, които

смятат терора

за най-добрия

метод на борба

срещу царското правителство.

На срещата в Липецк са прочетени и обсъдени уставът и програмата на бъдещата “Народна воля”. Част от програмата гласи: “Тъй като правителството в битката си срещу нас не само ни заточва, хвърля в затвора и убива, но и конфискува собствеността ни, ние считаме себе си в правото си да върнем услугата”.

Според много историци “Народна воля” е най-страховитата терористична организация в Русия. Един от нейните лидери и създател на терористичната фракция към нея е Александър Улянов - по-голям брат на Владимир Илич Улянов - Ленин.

През 1887 г. за участие в планирането и подготовката на убийството на Александър III Александър Улянов е арестуван и обесен в крепостта Шлисенбург.

По подозрение в заговора срещу Александър Трети е арестуван и Владимир Улянов. Лежи 14 месеца в затвора. През февруари 1897 г. е освободен от тюрмата и интерниран в село Шушенское, Енисейска губерния, в южната част на Сибир.

Как ли щяха да се развият събитията в Русия, а и световната история, ако Владимир Улянов не беше освободен, а обесен като брат си Александър?! Нямаше да има Ленин, значи и Сталин, и... Путин. Но известно е, че в историята няма “ако”. Каквото е станало, е станало.

По предварителен план, подготвен от Изпълнителния комитет на “Народна воля” започва серия от убийства на видни политически дейци.

На 1 март 1881 г. е убит руският император Александър Втори, освободителят на България от османското робство.

През 1878 г. революционерката Вера Засулич застрелва губернатора на Санкт Петербург Фьодор Трепов.

През 1878 и 1879 г. има още няколко убийства на държавни служители, включително агенти на тайната полиция. На 9 февруари 1879 г. е застрелян и генерал-губернаторът на Харков княз Дмитрий Кропоткин.

По информация на един от съзаклятниците убийството е дело на Людмила Волкенщейн.

На граничните пунктове е разпространено пълното

нейно описание

на “красива

млада брюнетка”,

но тя вече е успяла да стигне до Париж.

Руската тайна полиция обаче влиза в дирите й и във френската столица. През Швейцария и Германия тя успява да пристигне в България. Местната полиция не е толкова усърдна, а и министър-председателят Стефан Стамболов толерира емигрантите, защото ги смята за свои съмишленици в борбата му против Русия.

В България също има филиал на Изпълнителния комитет на “Народна воля”. Той се намира в Пазарджик и е оглавяван от Дебагорий Мокриевич - известен в Русия народоволец. Сред просветените българи той е известен от полемиката си с Димитър Благоев на тема “Що е социализъм и има ли той почва в България”.

По това време Пазарджик е нещо като гара разпределителна за руски емигранти и княгиня Волкенщейн е изпратена в Разград, където става фелдшерка в местната болница. Така бялата престилка скрива търсената от руската полиция терористка.

Буйният дух на княгинята обаче не се вписва в спокойния живот на малкия лудогорски градец. Тя започва да крои планове за връщане в Русия. Там обаче “Народна воля” е резтурена. Някои от членовете й са разстреляни, други са в каторга, трети - изпратени на заточение.

Людмила не се вслушва и в предупрежденията, че малкото останали на свобода членове на организацията може да я заподозрат, че е провокатор или предател на идеите на заверата.

По това време българинът Димитър Благоев е студент в Санкт Петербург. През лятната ваканция се връща в България, където поддържа връзки с хората на Дебагорий Мокриевич.

Именно той поръчва на Благоев да придружи княгинята до Русия. Набързо й

вадят български

паспорт на името

на Надежда

Иванова от Сливен

Връчва й го лично Благоев.

За съжаление, няма никакви документи, свидетелства и други следи от пътуването на красивата графинята и младия български социалист.

През септември 1884 г. двамата пристигат в Санкт Петербург. Благоев продължава учението си в града на река Нева, но в адресните служби на полицията вече е записано, че на ул. “Пантелеймоновска” №15 живее съмнителна българка на име Надежда Иванова, и че е доведена в града от българския студент Димитър Благоев.

Не след дълго тя е арестувана и започва да я разпитва лично главният полицейски инспектор Судекин. Постепенно се събират достатъчно доказателства, че под името Надежда Иванова се крие опасната терористка от “Народна воля” Людмила Волкенщейн.

Много важна роля изиграва т. нар. изпит по български. В ролята на учител влиза български студент в Санкт Петербург, доворено лице на полицията. Още след първите й няколко думи на него му става ясно, че тя не може да говори български език.

На разпит е привикан и студентът Благоев. На въпроса познава ли въпросната жена той самоуверено отговаря: “Познавам я, тя е българка от Сливен”.

След години в биографичните си спомени Благоев описва реакцията на следователя: “Ако вие и по-нататък поддържате тази лъжа,

ще заповядам

да ви изхвърлят

от Русия

като парцал!

Ние знаем коя е тя! Тя не е никаква българка. Махайте се и помнете какво съм ви казал”.

През 1885 г. за пропагандиране на социалистически идеи и революционна дейност Димитър Благоев е арестуван и изгонен от Русия.

А терористката Волкенщейн е осъдена първоначално на смърт, след това на доживотна каторга. През 1896 г. обаче е издаден царски указ, с който присъдата е намалена на 15 години каторга.

Людмила е изпратена на остров Сахалин. Там започва работа като фелдшерка в местната болница. При нея пристига съпругът й и двамата се заселват във Владивосток.

На 10 януари 1906 г. Людмила Александровна участва в протестен митинг пред комендатурата на града, който иска освобождаването на политически затворници. Срещу протестиращите е открита безразборна стрелба, при която Волкенщейн е убита на място.

Година преди смъртта през 1924 г. Димитър Благоев решава да разкаже за срещите си с Людмила Александровна. В книгата си “Записки от секретните архиви” проф. Ангел Веков пише:

“Научавайки за нейната смърт, по какви канали, не знаем, Димитър Благоев се измъчвал и не можел да си прости, че като й дал български паспорт, е съдействал с това за нейното завръщане и неволно е станал виновник за нейната смърт...”