Франция също се нарежда сред страните, в които има разстрелян президент. Жертва там става Мари Франсоа Сади Карно, който е четвъртият държавен Третата република - политически режим, установен след Френско-пруската война и провала на Втората империя на Наполеон III през 1870 година. Карно всъщност е избран за първи в държавата след скандал и оставка на предишния президент Жул Греви. По това време той вече има достатъчно опит зад гърба си, тъй като гравитира в политически среди от дълго време. Мари служи на поста седем години, печелейки обществеността със своята честност.

Едно от нещата, с които е запомнено управлението му, е изпращането на заточение на генерал Булангер, който е привърженик на монархията и твърд противник на Републиката. За съжаление управлението на Карно-младши приключва на 24 юни 1894 г., няколко месеца преди да изтече мандатът му. Тогава той присъства

на банкет в град Лион, след който е намушкан от италианския анархист

Санте Джеронимо Казерио

Умира малко след полунощ на следващия ден. Смъртта му хвърля цяла Франция в шок. Хората, които симпатизират на Карно, не могат да повярват, че срещу него е извършено нападение. Страната е в скръб дълго време, а обичаният държавен глава е удостоен със запомняща се погребална церемония в Пантеона.

За екзекутора Санте Джеронимо Казерио по-късно става ясно, че през 1892 г. е осъден на осем месеца затвор за разпространение на анархистки листовки. Идентифициран е като подбудител в публична демонстрация, което го принудило да избяга от Италия на 18-годишна възраст. По време на процеса срещу него Казерио разказва:

"Чух "Марсилезата" и виковете "Vive Carnot!". Разбрах, че моментът е дошъл и стоях в готовност. Като видях каретата на президента, извадих камата и захвърлих ножницата. Скочих напред към стъпалото, прикрепих се, като опрях лявата си ръка в каретата и с дясната ръка зарових камата в гърдите на президента. Ако управляващите могат да използват срещу нас пушки, окови и затвори, трябва ли ние, анархистите, да защитаваме живота си, трябва ли да се придържаме към нашите принципи? Отговорът ни към управляващите ще бъде - динамит, помпа, кама. Накратко, трябва да направим всичко възможно, за да унищожим буржоазията и правителството. Вие, които сте представители на буржоазни компании, ако искате главата ми, можете да я вземете!"

До последно Казерио е горд с атаката си. Той не моли за милост и по-малка присъда. Властите му дават шанс да сключи сделка с тях в случай че се съгласи да разкрие някои от съучастниците си. Тогава ще може да се каже, че е невменяем и не е осъзнавал своите действия, което пък щяло да го прати за по-кратко време в затвор. Казерио не се съгласява и заявява на полицията: "Аз съм пекар, никога информатор." На 14 август той получава най-тежкото наказание - екзекуция. Убит е с гилотина в Лион точно в 5 часа сутринта на 6 август 1894 г. Последните му думи са: Coraggio cugini - evviva l'anarchia! ("Смелост, братовчеди - да живее анархията!").