Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пекин завладява света с кредити: Шри Ланка става китайски Хонконг

Бездействието на ЕС по отношение на Черна гора може да доведе до драматични последици, смятат някои финансови анализатори. Точните условия на кредита от Китай към балканската страна засега остават в тайна, но подобни заеми другаде изискват обезпечения, които включват земя и инфраструктура.

Изглежда, теорията за дипломацията на Пекин, която има за цел да отпуска умишлено прекомерни кредити на държави длъжници, за да ги улавя в капан, като по този начин извлича

политически и икономически изгоди,

не е просто празна конспирация.

Двустранните споразумения, сключени като част от китайската инициатива "Един пояс, един път", особено засилват тази асоциация, по-специално по отношение на отпусканите инфраструктурни заеми за развиващите се страни и последващото използване на натрупания дълг за постигане на стратегическите цели на Пекин. Теорията има много противници, но засега фактите сякаш я потвърждават.

Така например, когато през 2017 г. правителството на Шри Ланка не успява да се справи с плащанията за построено и финансирано с китайски средства пристанище, то беше принудено да предаде контрола върху съоръжението на Пекин за следващите 99 години. По принцип това е нещо като "обратен Хонконг", смятат анализатори, защото концесията дава на Китай

стратегическо пристанище

недалеч от южното крайбрежие на съперника му Индия.

През последните години Пекин насочи поглед и към Европа и по-специално към Западните Балкани, където страните, които някога бяха част от Югославия, са в различна степен на интеграция към Европейския съюз. Всъщност най-големият ползвател на китайски инвестиции в района не е Черна гора, а Сърбия и пандемията само засили тази тенденция.

Що се отнася до тактиката със заробващите заеми, тя е изпитана в страни от Африка и Латинска Америка.

Пример в това отношение е Кения. Между 2006 и 2017 г. страната изтегля заеми от Китай в размер на поне 9,8 млрд. долара. Общият размер на дълга към Китай представлява 21% от външния дълг на африканската държава. Предоставените огромни средства са използвани за изграждане на магистрали и железопътна линия между Момбаса и Найроби на обща стойност над 6,5 милиарда щатски долара към 2020 г. Но в края на декември 2018 г. Кения се оказва близо до неизпълнение на китайските заеми за разработване на най-голямото й и доходоносно пристанище - Момбаса.

Едно неизпълнение крие много рискове, тъй като би могло да принуди Кения да се откаже от контрола над порта в полза на Китай. В тази връзка медиите в Найроби подложиха на много критики взетите заеми, като някои коментатори изтъкнаха, че те може

да застрашат държавния суверенитет

Но Пекин е кредитор и на много страни в останалата част от Африка. В Нигерия 3,1 милиарда долара от общия външен дълг на страната, който възлиза на 27,6 милиарда щатски долара, е собственост на Китай. В тази връзка нигерийското финансово издание Nairametrics предупреждава, че има опасност

Нигерия да

попадне в капана

на китайския дълг, особено като се има предвид значителните проблеми на страната с корупцията.

Въз основа на статистически данни, представени в The Economist през 2018 г., Китай вероятно държи между една четвърт и една трета от външния дълг и на Замбия. През 2018 г. депутатите от Замбия обсъдиха дали китайските заеми излагат на риск суверенитета на държавата. През същата година британско специализирано издание изтъква, че "Зеско" - националната енергийна компания, е водила преговори относно връщането на собственост от китайска фирма, макар правителството да отрича подобна информация.

Малката, но стратегически разположена на Африканския рог страна Джибути също е взела китайски кредити за развитие на пристанище. Джибути дължи над 80 процента от своя БВП на Китай и през 2017 г. стана приемник на първата

отвъдморска военна база на Китай

Приблизително 2,5 милиарда долара дължи на китайски кредитори и Република Конго. Точната сума е неизвестна дори за конгоанското правителство.

Оказва се, че в подобна икономическа зависимост могат да изпаднат дори и най-развитите страни на Черния континент. Изчислено е, че Южна Африка дължи на Китай 4% от годишния си БВП. Претория е получила множество траншове от китайски заеми, някои от които пораждат опасения относно непрозрачните си условия и предполагаеми корупционни връзки

Това включва спорен заем от 2,5 милиарда щатски долара от Китайската банка за развитие на държавната южноафриканска електрическа компания Eskom, който беше уреден по време на правителството на Джейкъб Зума. Друг заем от 2,5 милиарда щатски долара от частна китайска компания Huarong Energy на Eskom е установен от комисия, разследваща за държавна корупция, като неправилен.

Допълнителен заем от 25,8 милиарда долара от банката за развитие на Китай е даден за "пакет от икономически стимули за насърчаване" през 2018 г. Първоначално правителството на Република Южна Африка определи заема като "подарък", но подробности за него не бяха оповестени публично, което предизвика значително обществено недоволство.

Заемът беше критикуван и от опозиционния Демократичен съюз като евентуално тласкане на страната в "капана на дълга".

В тази връзка Китай финансира и строежа на новата столица на Египет. В свое интервю генерал Ахмед Абдин, който оглавява египетското държавно предприятие, ръководещо изграждането на новата столица, разкритикува нежеланието на американците да инвестират в Египет, като каза: "Спрете да ни говорите за правата на човека. Елате и правете бизнес с нас. Китайците идват - те търсят печеливши ситуации. Добре дошли на китайците".

Страни от Латинска Америка също отдавна са изпаднали в състояние на зависимост от азиатския гигант. В статия в CNBC се казва, че китайските инвестиции в Латинска Америка процъфтяват и че проектът е подложен на сериозна критика на фона на твърденията за политика на неоколониализъм посредством дългове. Тези опасения са особено

ясно изразени във Венецуела и Еквадор

През март 2019 г. Еквадор вече се съгласи да продаде между 80 и 90 процента от суровия си нефт на Китай до 2024 г. в замяна на 6,5 милиарда долара заеми.

През 2009 г. по подобна схема Венецуела получи 1 млрд. долара от Китай срещу ангажимент да достави 43 млн. тона желязна руда през следващите 8 години на китайска компания за производство на стомана. Още в края на 2010 г. китайският партньор се оплаква от неизпълнението от страна на Венецуела на нейната част от сделката. И макар в статия, публикувана от Центъра за глобална политика "Карнеги - Синхуа", да се посочва, че китайските заеми във Венецуела не са дипломация за заробване с дълг, а просто финансови грешки, при които и двете страни губят, впечатлението, че става дума за стратегическо влияние, остава.

Но според американски военни и разузнавателни служби Китай не само подкрепя автократичните режими във Венецуела, Куба и Никарагуа и използва хищнически практики на кредитиране в целия регион, но също така инвестира в ключова инфраструктура като съоръжение за космическо проследяване в Аржентина. През последните няколко години мощна 16-етажна антена се издигна в провинция Неукен и започна да действа през 2018 г. Станцията, която е заобиколена от 8-метрова ограда с бодлива тел,

не подлежи

на контрол

от аржентинските власти, казват експерти.

Китай настоява, че станцията е предназначена за мирно проучване и наблюдение на Космоса, но САЩ се опасяват, че тя е поставена в Патагония с военни цели.

Логично особено осезателно е засилването на китайското влияние в Азия. Според данните на Държавната банка на Пакистан през 2017 г. дългът на страната към Китай е бил 7,2 млрд. долара, като се е увеличил на 19 млрд. долара през април 2018 г. и на 30 млрд. през 2020 г. Експертите са изчислили, че на Пакистан ще му отнемат близо 40 години, за да върне този заем към Китай.

Освен това през 2017 г. Китай и Пакистан сключиха споразумение за изграждане на 5 водноелектрически проекта, като Китай инвестира 50 милиарда долара в тях. Според Хасан Абас, пакистанско-американски учен и академик в областта на южноазиатските и близкоизточните изследвания, забавянето на проекти вероятно ще доведе до нарастване на разходите почти двойно - до 98 млрд. долара. С натрупаните лихви от почти 5 милиарда долара годишно Пакистан ще трябва да плаща почти 200 милиарда долара в продължение на 20 години на Китай и водният дълг ще даде на китайците

надмощие в пакистанските дела

Китай финансира значителни проекти и в Малайзия на стойност 22 милиарда долара. 90% от цената на няколко от тръбопроводите в Борнео и от Малака до Джохор са платени, но само 13% от строителството са завършени.

В китайски финансов капан се намират и Малдивите. Островният рай в Индийския океан дължи на Китай 3,5 млрд. долара заеми.

Явно постсъветското пространство в Азия също е обект на

китайска финансова експанзия

През 2011 г. например Таджикистан трябваше да отдаде под наем около 1000 кв. км земя на Китай в замяна на отказ от непогасен дълг от стотици милиони долари за електроцентрала, построена от китайски инвеститор. В Азия Китай е отпуснал значителни заеми още и на Киргизстан, Лаос и Монголия.

На 2 милиарда долара възлиза и заем на Папуа-Нова Гвинея, което е почти една четвърт от нейния държавен дълг. Дори в Тихия океан 115 милиона долара на Китай дължи и архипелагът Тонга, който ги е взел за преустройство на своята инфраструктура.

На фона на тези данни ситуацията с Черна гора наистина изглежда само като най-новата престрелка в ескалиращия глобален натиск за влияние от Китай, който навлиза в икономически слаби страни, предлагайки заеми, които изискват лоялност към Пекин, както пише Майкъл Бирнбаум в своя статия във в. "Вашингтон пост".