Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

И преди 10 ноември артистите замалко да линчуват Иван Добчев

На един конгрес гилдията решила, че той призовава те да останат на улицата

Изписва върху стената в студентската си квартира фраза на Леон Даниел: “Воля, зъбатост, непреклонност”

Йордан Радичков запознава театрала с Емилиян Станев, който му разказва еротични истории и го моли да му остави скришом две цигари

Предпочели са я точно защото е напориста и спонтанна. Но не е неопитна, напротив, с тези неща много бързо се трупа опит... Да се слагаш - на мъже или на публика.”

Това изказване по адрес на единствената българска актриса с реален шанс за “Оскар” Мария Бакалова навлече на театралния режисьор Иван Добчев всенародния гняв. Преподавателят на звездата от “Борат 2” в НАТФИЗ не намери подходящите думи, говорейки за нейния успех в интервю. И на свой ред попадна на мушката на интелигенцията, която разкритикува остро високомерното му и пренебрежително отношение към неговата ученичка. Той също така казва за Мария: “Покрай това обучение сме й помогнали да прочете книги, които иначе не би прочела никога”. И още: “Това, от което се опитвахме да я извадим, да я преместим по-нататък, е по-евтиният, по-естрадният маниер, с който тя се опитваше да интерпретира. И сега го виждам в “Борат”.”

След казаното мнозина откриха в думите му “завист”, “комплекси”, “особен вид расизъм, мачизъм” и т.н. Десетки скочиха в защита на Бакалова, която по никакъв начин не е коментирала и досега станалото. Много от нападките към Добчев дойдоха от собственото му артистично съсловие.

Не за първи път театралът успява да си спечели антипатиите на своите колеги. В интервю от 2014 г. той обяснява, че соцредът, който консервира действителността, е така яко заседнал, че няма отърваване от него. За пример дава това, че театрите продължават да работят с щатни трупи. Гордост на социализма, а за него - нонсенс. По този въпрос той изказва своето мнение на един конгрес на артистите още преди 10 ноември. Тогава Любомир Кабакчиев излиза и обявява, че режисьори като него трябва да бъдат изхвърлени.

“Щяха да ме линчуват, защото решиха, че съм против аркашките, че искам да предложа нещо много гадно за тях, че призовавам те да останат на улицата - разказва Добчев. - А аз съм против яслите, на които са сложени да дъвчат като феодални селяни. Това убива творческия дух”.

Съоснователят на Театрална работилница “Сфумато” (създадена с Маргарита Младенова през 1988 г.) е признавал за себе си, че е доста опак човек, който не може да крие мнението си.

“Не умея да лъжа, да демагогствам, да лицемеря. Винаги казвам, когато нещо е глупаво и не ми харесва - обяснявал е театралът. - Това ме е спасявало.”

В своята кариера Добчев прави един филм, след което се концентрира единствено в театъра. Лентата му “За госпожицата и нейната мъжка компания” от 1983 година е със сценарий на Маргарит Минков по мотиви от повестта на Евгений Кузманов “История за оркестър”. В главните роли участват Наум Шопов, Иван Иванов и Пламена Гетова.

Добчев е признавал, че тогава времената били тежки, цензурата дебнела и се намесвала много брутално още от самото начало при написването на първите редове от сценария до последния час на монтажа.

“Само някои като Рангел Вълчанов успяваха да се промъкнат. Оттогава желанието ми угасна, скъсах връзката, отщя ми се. В театъра беше по-възможно - цензорите се появяваха по-накрая, когато нещата вече са се случили”, разяснявал е режисьорът.

Добчев е от Харманли. Във ВИТИЗ е приет от Христо Христов, но малко след това класът му се разпада и отива при Енчо Халачев. Същинският му учител по режисура според собствените му думи е Леон Даниел. Негова фраза Добчев дори изписва върху стената в студентската си квартира: “Воля, зъбатост, непреклонност”.

Театралът завършва художествената гимназия, но избира ВИТИЗ заради любопитството си към непознатото. Тогава наивно си въобразявал, че знае доста неща за рисуването, че се е научил. Затова искал да прави живи картини, признавал е самият той. През годините представя две изложби, но като на шега.

“Нямам самочувствието на артист, който може да продава.”

Добчев е бил асистент (1985-1989) на проф. Крикор Азарян заедно с Тодор Колев. През 2004 г. става професор. Към студентите винаги е бил повече от строг и критичен.

“Викам, чета "конско", изяснявам, връщам, но понякога съм търпелив... Безкрайно понякога. Най-често им говоря за разликите между онзи театър, живот и кино и истинските. Държа да го разберат. Друг е въпросът, че утре животът може да ги принуди да клекнат.”

Преди време е споделял мнението, че днешните млади артисти нямат сетивността, която неговото поколение е имало - израснало на улицата в съприкосновение с живия материален и сетивен свят. Това от своя страна водело до “парадоксален лимит на фантазията, на въображението”. При новите поколения всичко е зададено от телевизията и технологиите, като в този смисъл те са “вторични природи, по някакъв начин нагласени, зададени, сложени като програма”.

Относно участието на младите артисти в сериали и други продукции, създадени, за да имат гледаемост, Добчев също винаги е бил негативно настроен и категоричен, че нямат общо с изкуството. Не крие, че е иронизирал своите ученици, макар да е знаел, че го правят за пари. Самият той е заявявал, че професията му би трябвало да е безсребрена, но доста хора са я превърнали в друго. Затова битката на техния театър с Маргарита Младенова е срещу масовия вкус, който “пълни салоните на всяка цена, подлага се на множеството”.

По този повод Добчев подкрепя думите си и с цитат на Пенчо Славейков, който също неведнъж е имал конфликти с актьори и режисьори: “Когато видя, че салоните са пълни, не отивам да гледам. Като знам кой гледа, знам, че не е качествено. Отивам, когато разбера, че салоните са празни”.

Режисьорът говори с уважение за големите авторитети от миналото. С респект е разказвал за запознанството си с Емилиян Станев. Впечатлен от неговия роман “Антихрист”, той пожелава да го интерпретира на сцената. Така театралът се обръща към друг голям наш писател.

“Помолих бай Йордан Радичков за среща с Емилиян Станев. Оказа се, че това никак не е трудно да се уреди. Първата ни среща беше да ме чуе, да се уговорим. И ми отговори малко в духа на Достоевски: “Ти, момче, трябва да го напишеш отново?”. “Антихрист” е творба, разказана през призмата на пишещия.”

Така Добчев решава, че четирима души трябва да пресъздадат различните възрасти и различните степени на зрялост на героя. И оставя първия вариант за четене на писателя.

“На тази първа среща си разменяхме само комплименти и хвалби - спомня си режисьорът в друго свое интервю. - И той ми разправяше свои невероятни еротични истории.

Помоли ме също да си поръчам от жена му коняк. Имаше френски коняк, а му забраняваха да пие. И ми поръча също да му оставя в тоалетната две цигари. Да пуши, също му забраняваха.”

Емилиян Станев не доживява да види премиерата на “Антихрист” в Пловдивския театър.