Петър Панайотов, Людмил Янакиев и Огнян Стойков са първите българи, които стъпват на него през 1989 г.

Атанас Скатов го катери ден, след като Боян Петров стъпва на него

Двамата добри алпинисти, които вече не са сред живите - Боян Петров и Атанас Скатов, успяват да покорят Анапурна през 2016 г. Те бяха част от международна експедиция, включваща над 30 души.

Разбира се, Боян Петров изненадва всички, като решава да се възползва от благоприятните климатични условия и ясното време. Тръгва ден по-рано от останалите, на 30 април. Покорява го, но преди да тръгне, казва, че Анапурна е връх, който да минеш веднъж и никога повече да не се върнеш.

Според него техническите трудности не били толкова много, но имало заобикаляне на ледени стени и много от лагерите били на лавиноопасни места. Това обаче не му попречи да стъпи на 8091 м. Освен покоряването на върха той имаше и друга задача - да

изследва дребните животинки,

които живеят на границата между почвите и леда, както и да изследва поведението на гарвановите птици в района на базовите лагери. Съни събра и растителен материал, за да проучи дали растенията от тези височини са от категорията на лечебните.

Ден след успеха на Боян Петров Атанас Скатов заедно с основната група също стъпва на Анапурна.

Всъщност десетият по височина връх на планетата заема особено място в историята на родния ни алпинизъм. В битка за неговото завладяване

българските алпинисти организират 5 експедиции,

които отнемат 449 дни и 2 живота. Първата поема към Анапурна през зимата на 1985 г. След няколкомесечна битка нашите момчета успяват да достигнат 7300 м. Налага се на 23 април да прекратят опитите за изкачване, защото са навлезли в пролетния сезон и е необходимо издаването на ново разрешително за изкачване. Така започва втората експедиция, но тя също не се увенчава с успех - стигат до 7600 м. В третия си опит през 1988 г. отново през зимата българите са спрени на 6800 м и след 107 дни безуспешни атаки се връщат у дома. Едва четвъртата експедиция, водена от легендарния алпинист Методи Савов, който изкачва Еверест, постига дълго жадувания успех.

На 28 октомври 1989 г. Петър Панайотов, Людмил Янакиев и Огнян Стойков стъпват на 8091 м. Към върха обаче първоначално тръгват четирима, но заради измръзване на пръстите на краката Милен Метков е принуден да се върне. По-късно обаче той решава отново да опита, заедно с него остава и Стойков. Близо 2 часа след това Метков съобщава по радиостанцията, че

двамата са загубили пътя

заради лошата видимост. По-късно се чува и шум от падащи предмети. Веднага са организирани спасителни групи, но след часове безуспешно търсене те намират само два комплекта ръкавици, един термос, загубена обувка. Българите не могат да се зарадват на успеха, защото плачат за приятелите си, които завинаги останаха под жестоките склонове на Анапурна.