Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мишел Платини знаел, че краят на приятелят му Марадона е близо

Ще спечеля войната, това е най-праведната битка в живота ми, зарича се феноменалният стрелец, след като Съдът в Страсбург отхвърли жалбата му

Лекарят на “Метц” поставя погрешна диагноза на

французина и прави безценен подарък на “Нанси”

Участвам в най-важната и праведна битка в моя живот. Забраната бе огромна несправедливост, но аз ще спечеля тази война. Ако не ме искат, тогава да не гласуват за мен, но не ме наричайте корумпиран. Това е нещо, което никога няма да простя”, заяви преди дни легендарният футболист и бивш шеф на УЕФА Мишел Платини.

Изявлението му бе направено веднага след като Европейският съд по правата на човека в Страсбург отхвърли неговата жалба срещу наказанието му, наложено от ФИФА през 2015 година. Пред съда Платини заяви, че санкцията на Етичната комисия на ФИФА е

наложена “нечестно”,

без да му е дадено правото да се защити. За съжаление на Платини съдът смята, че аргументите му са необосновани.

Трикратният носител на Златната топка вече изтърпя четиригодишната си забрана да упражнява каквато и да е дейност, свързана с футбола. Но освен това от ФИФА искат по съдебен път Платини да върне на световната футболна централа 2 милиона швейцарски франка. Именно заради тях се стигна до падането на французина и Сеп Блатер от лидерските им позиции в УЕФА и ФИФА.

Това заедно с решението на Съда в Страсбург по всяка вероятност ще осуети плановете на Платини

да се завърне с гръм и трясък

във футбола.

Преди да се забърка в грандиозния скандал и да изгуби един от най-престижните постове в световния спорт, Мишел Платини бе сред най-обичаните и талантливи футболисти на планетата.

Първият му дебют в професионалния футбол е през 1972 г. Първоначално той е трябвало да играе за "Метц", но клубният лекар му поставя погрешна диагноза - според него младият Платини има заболяване на белите дробове. Това е причината ръководството на тима да се откаже от него. Съкрушен, 17-годишният Мишел преминава в регионалния съперник на "Метц" - състава на "Нанси".

Именно там младежът развива впечатляващи умения за подаване и нанасяне на свободни удари, но доказва и че е съвършеният реализатор - той вкарва 98 гола в 181 мача от лигата.

4 години по-късно, когато е на 21 г., той прави своето първо зрелищно представяне в националния отбор. Макар и все още играч на "Нанси", той се оказва

истинско страшилище

за съперниците, които често проклинат перфектните му преки свободни удари.

Заедно с успехите някъде по това време той се запознава и с най-важната жена в живота си - Кристел. Двамата сключват брак през 1977 г. и малко след това се раждат двете им деца - Марин и Лорaн.

Междувременно Мишел играе за кратко в "Сент Етиен", преди да премине в италианския "Ювентус". Именно там през 1985 г. Платини отбелязва от дузпа единствения гол във финала за Kупата на европейските шампиони срещу "Ливърпул", с което осигурява първия трофей от турнира за "Старата госпожа". Привържениците на британския отбор обезумяват и нападат публиката на италианския тим. Феновете на "Юве" се оттеглят панически, но са притиснати до бетонната стена на трибуната. Затиснати от множеството, 39 души загиват. Този футболен кошмар ще остане завинаги в историята като "Трагедията Хейзел".

В този момент Платини бурно изразява радостта си от

великолепния гол

и години след това ще бъде обвиняван, че е реагирал абсолютно неадекватно и неуместно.

Но той вече е голяма звезда, малко преди това Мишел е

обявен за “главния виновник”

за първия международен трофей на Франция. Той дава тон за победата на "петлите" с 2:0, като бележи първия гол във финала на европейското срещу Испания.

Именно заради невероятните си игри и успехи през първата половина на 80-те години Мишел Платини вече е една от най-големите футболни звезди, стъпвали някога на зеления килим. Неслучайно той печели три последователни години (от 1983 до 1985 г.) Златната топка - най-ценното индивидуално отличие във футбола. Платини е единствен в тази луда надпревара много преди Кристиано Роналдо и Лионел Меси да подобрят рекорда му и да спечелят приза повече пъти от него.

Платини се отказва от активната си спортна кариера сравнително рано - на 32 годишна възраст, оставайки завинаги най-резултатният голмайстор в историята на европейските първенства с 9 отбелязани гола. Този рекорд бе изравнен от Кристиано Роналдо чак на ЕВРО 2016.

След тази бляскава кариера на терена Мишел със страст се отдава на треньорската професия. Истински късмет е, когато го канят за мениджър на националния отбор на Франция - под негово ръководство тимът

печели всичките си осем мача

в квалификациите за ЕВРО '92.

След като "петлите" не успяват да триумфират в надпреварата, Платини напуска завинаги треньорската професия. Въпреки това винаги е близо до футбола, като оглавява различни комисии във ФИФА и УЕФА.

Натрупал богат опит в тях, през 2006 г. той побеждава на изборите за президент на УЕФА шведа Ленард Йохансон. Именно като бос на европейската централа бившият гений на терена се забърка в един от

най-крупните мегаскандали

Тъкмо когато Платини бе спряган за сигурен наследник и на Сеп Блатер като шеф на ФИФА, двамата бяха уличени в корупция и бяха арестувани. Към обвиненията срещу французина бяха добавени още няколко - лошо управление, конфликт на интереси и фалшиво счетоводство. Благодарение на тях Платини не само получи 8-годишна забрана да се занимава с футбол, която по-късно бе намалена с две години, но доведе и до преждевременната му оставка от поста, който заемаше. Към днешна дата бившата звезда рядко дава интервюта, като в едно от редките си изяви коментира, че не е изненадан от смъртта на великия Диего Марадона.

"Това е голяма загуба за футбола и тъга, но след всичко, което се случи през последните години, го очаквах - казва Платини за L'Equipe. - Бях се подготвил да чуя един ден по радиото съобщението за изчезването на Диего Марадона.”

Французинът твърди, че бил наясно с това, когато го видял “да говори и да се движи с мъка”. Затова бил сигурен, че здравословното състояние на Марадона не върви в добра посока. “Така се подготвяш за лошите новини, но когато дойде денят, ти се разхлопва сърцето, главата. Трудно е, идва носталгията и меланхолията”, допълва той, докато крои планове как отново да се върне във футбола.