Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как 1988 г. ЦРУ следеше бунта на Живков срещу Москва и Горбачов Тодор Живков се възхищавал на Китай, който още през 80-те започва да обединява плюсовете на капитализма и социализма.

B дните преди Коледата на 1988 г. зам.-държавният секретар на САЩ Джон Уайтхед кани на обяд висши дипломати и разузнавачи, за да разбере какво точно се случва в България и Чехословакия. В двете страни са проведени пленуми, на които едни партийни фигури са отстранени, за да бъдат издигнати други.

В резултат на дискретната среща на 21 декември е съставен меморандум

с гриф

“Top Secret”,

предназначен единствено за трима зам.-директори на ЦРУ, включително тези, отговарящи за разузнаването и провеждането на операциите.

Анализът е по повод промените в Политбюро, на които Тодор Живков изразява категоричното си несъгласие с Москва. В ЦРУ смятат, че той е заинтересован от "ограничено икономическо преструктуриране" и определено си личи, че ще продължи да упражнява личен политически контрол. Американските анализатори забелязват и един нов нюанс - Живков проявява склонност повече да не се съобразява с Москва. Нещо немислимо само до преди няколко месеца.

В какво се изразява бунтът на Първия срещу съветския лидер Михаил Горбачов?

"От Централния комитет са отстранени Чудомир Александров, който бе махнат и от Политбюро миналия юли като бивш топкандидат за негов наследник и любимец на Москва. Също и Стоян Михайлов, проявяващ скромна склонност към процеса на гласност", пише в меморандума на ЦРУ. Според тях другите промени, които прави Живков, са да отстрани "топикономическия политически играч Огнян Дойнов, вземащ решенията до 1987 г.", и Стоян Марков - шеф на Комитета по качествен контрол.

Паралелно с това в ЦРУ констатират, че Първия

издига хардлайнера,

чието име най-често се свързва с Възродителния процес - Георги Танев.

За американското разузнаване това означава, че оттук нататък Живков все по-подчертано ще се опитва да контролира дисидентското движение, което ще се разраства.

"Освен това той елиминира някои реформистки елементи от ръководството (на страната - бел. ред.) и продължава антитурската кампания (Възродителния процес - бел. ред.)", пише още в анализа. В ЦРУ забелязват, че Живков започва свои реформи, които със сигурност ще подразнят още повече Горбачов. "168 часа" вече писа за плана на бившия Първи с премиера на Бавария Франц Йозеф Щраус да започне приватизация, да се създадат българо-немски предприятия и да се задейства идеята за членство на страната в Европейската икономическа общност.

Апогеят

на цялата тази стратегия е когато Щраус организира среща на Живков с над 100 немски индустриалци - представители на най-големите германски концерни. Там преводачът на Живков - Тошко Тошков, твърди, че бившият Първи произнася знаменателна реч, маркираща новата ни ориентация: "След като Живков изчете 3-4 стр., накрая си избърса потта и на шега каза: "Трябваше да ви прочета това, защото тук присъстват и моите съветници и като се върна, могат да ме освободят от длъжност, ако не съм ви прочел този текст. Сега, след като приключих, нека да ви кажа какво е положението в България."

"Живков им разясни ситуацията - спомня си преводачът. - Какви са

възможностите

за инвестиции,

за развитие на сътрудничеството и какви проблеми съществуват, като подчерта: "Разберете - българинът е прогермански настроен". Когато Горбачов научава за тези идеи, той изригва: "Живков да не иска да превърне България в малка Западна Германия?" Факт е, че Москва проваля няколко големи проекта на България със западни компании, договорени от Дойнов, и затова

той е отстранен

Същевременно Живков има свой план за реформите, който няма нищо общо с този на Горбачов. Бившият Първи посещава Китай, за да разбере как организират преминаването на пазарни релси, съчетавайки плюсовете на социализма и капитализма. На връщане той каца в Москва, за да се срещне със съветския лидер и да се опита да го убеди в предимствата на стратегията. Горбачов видимо не искал да го слуша и за да прекъсне Живков, казал, че китайците най-вероятно през цялото време са го заблуждавали. Според него всичко в Китай може да е било специално организирано за високия гост и затова той не проявява интерес към техните реформи.

Интересно каква би била историята, ако тогава Горбачов се бе вслушал в думите на Живков? Смята се, че след тази инфарктна среща Първия вече знае, че е във война с Горбачов и трябва да проведе свои реформи, ако иска да оцелее.

"С речта Живков продължава бавното движение към икономическо преструктуриране - отбелязват анализаторите на ЦРУ по повод пленума през декември 1988 г. - С отстраняването на Огнян Дойнов и Стоян Марков той предложи

изкупителни жертви

за дезорганизираното усилие по отношение на реформата и проблемите по изпълнението. Живков говореше за прилагане на мерките, които обсъди със зам. държавния секретар Джон Уайтхед миналия октомври - като емитиране на акции на фирмите и заместване на административния контрол с икономически стимули, но тези неясни предложения почти сигурно ще доведат до несъществено въвеждане на пазарните методи." Според ЦРУ на този етап Живков вече е отхвърлил идеите на Горбачов за политически реформи и с отстраняването на Чудомир Александров "отново ще подразни Москва". Затова в американското разузнаване смятат, че на този етап 77-годишният Живков все още упражнява твърд контрол и ще продължи да отстранява всички потенциални съперници, независимо от неодобрението на Съветите. Кои обаче са конкурентите и

противниците му,

едва ли някога ще разберем, защото цялата следваща страница от доклада на ЦРУ е засекретена. Логиката е, че там или са били описани фигурите у нас, на които САЩ ще разчита след промените, или се съдържа част от плана за готвените промени.

Според ЦРУ рокадите, извършени на пленумите в България и Чехословакия, ще бъдат наблюдавани много внимателно от останалите соцрежими, за да разберат какво ще е отношението на Москва към лидерите в София и Прага. Според тях държанието на Живков ще е тест дали Кремъл няма да започне кампания за отстраняването му. За съжаление следващите три страници са засекретени и тази част от историята ни засега ще си остане зад кулисите на световната шахматна игра.