Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В СССР не искали да анимират "Ну, погоди", не вярвали в успеха му

Сценаристът на сериала е мобилизиран да строи тайни военни обекти и по чудо успява да се освободи от 25-годишна казарма

Висш другар заявил, че харесва сериите, намекнал, че и Брежнев ги одобрява, и ги върнали

“Ну, погоди!” можеше да го няма, ако първият му сценарист не беше оцелял във Втората световна война чрез евакуация заедно със семейството си и не беше извадил невероятен късмет да се освободи от 25-годишна казарма предсрочно. Александър Курляндски, който почина преди Коледа на 82 г., е мобилизиран в началото на 60-те години като част от стратегията на Съветския съюз да използва висшисти да строят тайни военни обекти извън Москва. Точно тогава назрява Карибската криза, а американците са разположили ракети "Юпитер" в Турция, близо до съветската граница, и Кремъл се опасява от нападение.

Повиквателната

идва като гръм

от ясно небе

за бъдещия писател и той е принуден да замине на юг от Москва, в Брянските гори. "Тъй като участвах в строителството на секретни обекти, след срочната служба бях длъжен да остана в армията 25 години. Но след кубинската криза имаше известно охлабване и успях да се измъкна оттам", разказва хумористът в свое интервю за сайта "Теле.ру".

Скоро след демобилизирането си се запознал с жена си Инеса. Курляндски си спомня, че

за да я покани на ресторант, продал полския си шушляк

Малко по-късно хумористът написва текст за кратък филм за Вълка, който гони Заека, публикуван в комиксовото списание "Веселая карусель", а дебютантът Генадий Соколски го анимира. Прясно уволнилият се войник вижда потенциал това да се превърне в цял сериал. Подготвя първите три серии с приятелите си Аркадий Хайт и Феликс Камов, но нито един режисьор не се наема да реализира идеята им. Не вярвали в успеха на "Ну, погоди!", защото

и за тримата това щяло да е дебют

Искали да работят с утвърдени творци. Накрая Вячеслав Котьоночкин решава да го направи. Първия сезон стартират през 1969 г. Приличаше на полските анимационни филми, които тогава ни харесваха повече, но беше по-пикантен от тях, спомня си сценаристът по-късно. Главните герои поразително се различават от тези, поместени в списанието "Веселая карусель" - сивият хищник придобива вид на още по-голям хулиган, а Заека сменя червения цвят на козината си. След като виждат първата серия, двамата сценаристи излизат потиснати - не им се е понравило режисьорското решение. Но след третата серия разбрали, че ще бъде хит.

И наистина, филмът веднага става любим и на децата, и на родителите. В СССР настъпила "нупогоди-мания".

Но след седмата серия третият сценарист - Феликс Камов, емигрира

и анимацията е свалена от екран.

Но пак му провървява. На връчването на награда в Кремъл на Анатолий Папанов, който озвучава Вълка, председателят на президиума на Върховния съвет на Съветския съюз Николай Викторович Подгорни го попитал: "А защо не дават "Ну, погоди!"?" – "Ами един от авторите избяга в Израел" – отговорил Папанов. Подгорни се учудил: "Но мнозина останаха. Имайте предвид, че на мен този филм ми харесва, и на моите деца..." Съвсем тихо добавил: "И на другарите също." Имал предвид Леонид Брежнев. Папанов побързал да разкаже това в студията "Союзмультфильм" и много бързо след това върнали на екран анимацията.

Сценаристите възприемали популярността му с ирония. Твърдят, че за тях по-важно било другото им творчество. Но Курляндски дълго не се разделя с любимото си дете. Той написва сценарий и за 20-ата серия, заснета през 2006 г., когато гласовете на Анатолий Папанов и Клара Румянова, озвучавали Вълка и Заека, са имитирани чрез нови технологии, тъй като и двамата са починали.

Писателят ги познава бегло, но веднъж

помолил другарите да подарят цветен телевизор на Клара

и тя му била много благодарна.

Макар и израснал в техничарско семейство (родителите му са инженер по телекомуникации и радиотехник), Александър винаги се е увличал от писането. Баща му Ефим Яковлевич и майка му Елена Наумовна мечтаят синът им да тръгне по техния път. Искат да си избере професия, с която хлябът му ще бъде винаги осигурен. Но още от ученическите си години момчето се увлича по писането, и то от хумористичните жанрове. Започнал още в шести клас, когато изготвил сатирично списание със заглавие "Клизма" и мото "Предписаните клизми прочистват задръстванията в човешките мозъци", нарисувал и карикатури на учителите си. Изданието било в един-единствен екземпляр и имало зашеметяващ ефект -

съучениците му си го предавали от чин на чин и се тресели от смях

Подозрителната веселба привлякла вниманието на класната, която поискала да разбере кой е авторът. После извикала родителите на Курляндски да им се оплаче.

Те обаче не го наказват и дори не вземат насериозно първите литературни опити на сина си. Смятат, че той ще ги надрасне. И позволяват на Александър да пише в училищния стенвестник. За да не ги разочарова, той се записва в Московския инженерно-строителен институт, във факултета по топлогазоснабдяване и вентилация. Но там продължава с хобито си. Двамата с приятеля си Аркадий Хайт съчинили сценки за театъра на Московския държавен университет.

"Неговият ръководител Марк Розовски водеше хумористичното радиопредаване "Веселый спутник" и веднъж ни помоли да напишем нещо весело за него - разказва Курляндски в свое интервю. -

Смеейки се до припадък, за един час написахме

две миниатюри. Едната дадохме на Марк, а другата изпратихме в сп. "Крокодил". След две седмици Розовски ни се обади да отидем да си получим хонорара. Струва ми се, че беше 30 рубли. Аз вече работех по разпределение и получавах 90 рубли на месец. А сега, не щеш ли, за един час, в който се смяхме като побъркани, изкарахме 30! Баща ми се хвалеше с постиженията ми: “Аз винаги съм остроумничел безплатно, а Сашка получава пари за това!" И така полека-лека започнахме да публикуваме, очаквайки, че когато изтекат трите години на разпределението, ще станем професионални писатели".

След като получили първия си хонорар, двамата решили, че това е тяхното поприще. Много скоро разбрали, че нещата не са така розови и че стресът е много повече, отколкото смехът. Но когато виждат, че децата се смеят на вицовете, продължават. Тримата с Едуард Успенски и Аркадий Хайт получили поръчка да напишат сценария за първата новогодишна програма в Кремъл. Накрая

децата напикали килима, с който

била постлана залата, от смях

и се наложило да го изнесат да съхне навън.

Освен за "Ну, погоди!" Александър Курляндски има заслуга и за много други известни анимационни филми. Той е сценарист на повече от 40 филма, сред които "Долу Баба Яга", "Благодаря, щърко", "О, море, море...", "Завръщането на блудния папагал". По-късно написва четири повести за смахнатия папагал Кеша и неговите приятели: "Папагалът Кеша търси съкровище", "Прелестно!", "Вие не сте ли били на Таити?" и "А нас пък и тук ни хранят добре".