Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кой преобърна делата за царските имоти?

Ключово за връщането на “Царска Бистрица” е решението на КС след доклад на Константин Пенчев

В Рила Симеон вижда за последно баща си жив, омъжва дъщеря си. 12 месеца там расте най-малкият му внук

Възможно е да си вземе и "Врана", казусът е подобен

Съдът в Страсбург може да поиска държавата да компенсира експремиера за 11-годишния мораториум

В продължение на 9 години всичко сочеше, че шансовете Симеон Сакскобургготски да получи собствеността върху т.нар. царски имоти по съдебен път са загубени. Държавата печелеше дело след дело, всяка следваща инстанция потвърждаваше решението на предната, всеки нов терен също беше присъждан на МРРБ, което започна сагата през 2011 г.

Докато на 12 октомври т.г. настъпи неочакван обрат – Върховният касационен съд отсече окончателно, че "Царска Бистрица" е била построена, а парцелът – купуван със средства на Фердинанд. И по наследство се пада на бившия министър-председател и сестра му Мария-Луиза.

На какво се дължи този изненадващ

ход на ВКС?

Най-голямо влияние върху крайното становище оказало решението на Конституционния съд от 28 април т.г. Докладчик бе бившият депутат от НДСВ Константин Пенчев, на чийто адвокатски адрес бе регистрирано движението през 2001 г., преди две години по-късно да получи сградата на ул. "Врабча" 23.

Становището на колегите му от КС гласи, че обявен за противоконституционен, един закон

не поражда правни последици

след приемането на новата конституция през 1991 г. Тоест Законът за одържавяване на имотите на наследниците на царете Борис и Фердинанд през 1947 г. на практика не съществува в правния мир. Тук обаче има още нещо – магистратите от КС отмениха съществуващата разпоредба, че възкръсва старото положение. Така в крайна сметка последната дума за "Царска Бистрица" пак беше на ВКС.

"Особено значение оказа решението на КС – за първи път състав на ВКС поиска тълкуване на конституцията", коментира адвокат Валя Гигова, представляваща интересите на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза. Според нея изходът е логичен, след като конституционните съдии постановиха, че тяхното решение от 1998 г. не поражда правно действие и прави невалиден закона от 1947 г., с който се отнемат царските имоти.

"Фактите по "Царска Бистрица" по-различни от "Саръгьол" и "Ситняково". Тук имаме нотариални актове от началото на миналия век на името на цар Фердинанд. Държавата няма доказателства, че е владяла имота.

През 1924 г. Министерският съвет дава правото за стопанисване

на двореца на Интендантството, тъй като Фердинанд е абдикирал", добави адвокат Гигова. Тя смята, че решението на ВКС е фундаментално не само за Симеон Сакскобургготски, но и за цялото българско общество.

"Не може държавата да твърди, че е собственик, само защото е отнела даден терен. Това показва на всички български граждани, че могат да се допитат до Конституционния съд, когато смятат, че конституцията не се прилага правилно", допълни адвокат Гигова.

Едно от доказателствата, които защитниците на царя са представили, е писмо на руски дипломат до руския заместник-министър на външните работи през 1912 г., в което се говори, че Фердинанд лично се е заел с имотите си: "Имуществените дела на царя далеч не са в блестящо състояние – от една страна, той е накупил и настроил в България прекалено много, а княгиня К., която и без това

похарчи много пари в България за укрепване

на престола

на сина си, не даде в завещанието си, както се очакваше, особено предимство на своя любимец, който така получи след смъртта на майка си от 600 до 700 хиляди франка годишен доход и нищо повече". Фердинанд взел и 3 млн. франка заем, тоест според ВКС е разполагал с пари за строителството на двореца.

По един от най-спорните въпроси – за Интендантството на цивилната листа, съдът решава, че то може да се смята за собственик само ако се докаже, че е упражнявало реална власт до абдикацията на царя. Тоест според последното решение то не е орган на държавата. А

в описите на Кимон Георгиев от 1946 г.

са посочени крепостните актове на Фердинанд.

За Симеон Сакскобургготски дворецът "Царска Бистрица" има по-особено значение – като дете именно там вижда за последно баща си жив. Въпреки крехката му възраст – 6 години, сцената се е запечатала в паметта му и в свои интервюта разказва за този детски спомен. Първоначално цар Борис III е погребан до постройката и всяка година на 28 август монархисти организират траурни церемонии, за да почетат паметта на монарха.

Мястото

има и друга емоционална стойност

за Сакскобургготски. През 2002 г. там се омъжи любимката му – дъщеря му Калина, за своя избраник Китин Муньос. Поляните около двореца се изпълниха с гости от цял свят, а специално за венчавката бе построен и малък храм в парка.

Третото събитие от живота на Сакскобургготски, с което е свързана "Царска Бистрица", е раждането през 2007 г. на внука му, кръстен на него и на бащата на днешния марокански крал. Симеон-Хасан прекара първата година след раждането си в двореца в Рила заедно с майка си. Там най-малкият от внуците на царя започна уроците си по езда още когато навърши една годинка.

В същото време дядо му

изкачва Мусала, тръгвайки в

6 часа сутринта

от пътеката, която се вие съвсем близо до вилата, и завръщайки се същия ден. Колкото и да му е скъпа "Царска Бистрица", най-важният имот за него си остава "Врана", където живее постоянно, когато не е в Мадрид. А и това е най-ценният.

Постройките и паркът, разположен на 980 декара около тях,

струват

14 135 228 лв. по данъчна оценка.

Тя е правена през 2012 г., малко след като бяха заведени делата срещу Симеон за царските имоти. Министерството не разполага с разбивка за цената на отделните три постройки и двете части на градината – 920 декара царят дари на Столичната община още когато беше премиер, а запази останалите 60 декара. "Царска Бистрица" пък бе оценен на 1 133 353 лв.

Според юристи казусът с двореца "Врана" е идентичен с този, който бе решен в полза на Симеон Сакскобургготски. За имота край караулката на София чрез адвокатите си той е представил доказателства, че

дядо му е купил през 1899 г. първо половината парцел

– бивша собственост на военния министър на Османската империя Осман паша.

След пълководеца имотът е купен от хаджи Боне Петров, който фалира и е организиран публичен търг от Народната банка. В него Фердинанд чрез своя пълномощник наддава с 56 500 златни франка. Това е разказала и свидетелка, позоваваща се на

дъщерята на последния шеф

на Интендантството полк. Антон Разсуканов - Лили. Тя е живяла в двореца като дете заедно със Симеон и сестра му Мария-Луиза. После царят продължил да плаща за околните места до 1915 г.

Нотариалният акт е издаден на 12 септември 1928 г., по силата на който Интендантството на цивилната листа на царя е признато за собственик по давностно владение на имот в землището на с. Горни Лозен на стойност 8 млн. лв. Нотариалният акт е без подпис на нотариус и това при всяко обсъждане на казуса е било изтъквано от държавата като аргумент, че Симеон не притежава "Врана".

А на първа инстанция съдът обаче реши, че не може да идентифицира дали днешният имот съвпада с купените парцели от Фердинанд. Другият мотив е свързан с т.нар. Интендантство на цивилната листа. Според магистратите то не е било пълномощник на царя по граждански сделки. Такъв бил управителят му.

Сега обаче има прецедент.

След решението на ВКС за "Царска Бистрица" аргументите, че държавата е собственик на имота край караулката на София, може да бъдат сметнати за по-слаби от тези, че Сакскобургготски го притежава. Предстои разглеждането на делото за "Врана" на втора инстанция в Апелативния съд.

Решението на Конституционния съд развързва ръцете и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото, заведено от бившия премиер срещу държавата за приетия мораториум върху разпореждането с царските имоти. Той бе гласуван от Народното събрание през 2009 г.

Жалбата е подадена през 2010 г. и до момента щеше да има решение, ако процедурата не беше спряна до произнасяне на българския Конституционен съд. Представляващият Симеон Сакскобургготски адвокат Михаил Екимджиев е уведомил Европейския съд по правата на човека в Страсбург за решението на КС.

"То подкрепя тезата, че

не може първото решение на КС от 1998 г., с което е отменен законът от 1947 г., да е удар

във въздуха

и създава ако не собственост, поне легитимно очакване, което е защитено пред Страсбургския съд - коментира пред "168 часа" адвокат Екимджиев. - Базирано е на решението от 1998 г., подкрепено с поредица действия на кметове, областни управители не само в мандата на Симеон Сакскобургготски, но и при Иван Костов.

Има възстановяване, отписване от книгите за държавни имоти, въвод във владение. Става дума за последователни действия години наред, плащани данъци, издавани актове – на тази база има възникнало притежание по смисъла на Конвенцията за правата на човека."

От тази гледна точка според адвокат Екимджиев има диспропорционална намеса в защитеното право по протокол №1 от конвенцията в случая с мораториума. Той казва, че имотите не са на Симеон Сакскобургготски, но го задължава да ги поддържа.

Оттук нататък решението в Страсбург може да бъде в две посоки. "Очаквам първото да констатира правото на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за "мирно ползване на притежанията". На тази база в следващите 3 до 6 месеца ще дадат срок за споразумение с държавата за размера на обезщетението – добави адвокат Екимджиев. – В този срок може да се направи това, което трябваше преди 10 г. – да се приемат закони.

В тях да се каже - оставяме тези и тези имоти на Сакскобургготски, останалите са държавна собственост. Това би било балансирано решение. По сходен начин

Гърция прие такъв закон за бившия крал Константин и му плати обезщетение” То се равнява на днешни 13 млн. евро. Румънският крал Михай пък получи от страната си 30 млн. евро компенсация за замъка "Пелеш" в Карпатите.

Обезщетението, което би могъл да иска царят, е размерът на пропуснатите ползи от мораториума. След като получи собствеността върху "Царска Бистрица", нейната цена не може да бъде включена. Освен ако не поиска да се раздели с вилата в Рила. За "Врана" и горите в Рила все още се водят дела. В споразумението теоретично би могъл да се откаже от тях и да вземе пари, но запознати смятат, че е малко вероятно.