Всички, които знаят нещо за нея, умират при загадъчни обстоятелства

Директор на музей изследва “безценната” 2 години, но след като помага на КГБ, си отива от тиф

Руски разузнавач загива в катастрофа, а бивш германски войник е убит в гората заради тайни за шедьовъра

Съществува поверие, че всеки, който е знаел нещо за Кехлибарената стая и си е позволил да го разкаже, е застигнат от фатален край. Историците твърдят, че всички, които са помогнали за намирането й, са си отишли преждевременно при мистериозни обстоятелства.

Първите, които намират смъртта си,

са директорът на Музея на замъка в Кьонингсберг д-р Алфред Роде и съпругата му. Двамата се включват в издирването й от КГБ и предават на съвестските власти малко количество ценности, грабени от немски войници, и няколко експоната на музея, оцелели след обсадата на града през 1945 година.

Роде не може да каже за точното местонахождение на шедьовъра, но намеква на разследващите, че под руините на града има ценности от световно значение.

Докато текат изследванията обаче,

д-р Роде и съпругата му изчезват безследно

В апартамента им били открити две свидетелства за смърт, от които става ясно, че и двамата са починали от кървава дизентерия с признаци на тиф.

Доказателствата са подписани от германския лекар Пол Ерман. По-късно обаче се оказа, че в нито едно гробище в Кьонигсберг не е имало погребения с телата на двойката и никой не е чувал за д-р Пол Ерман.

Една от версиите за изчезването на Роде и съпругата му е, че са се намесили т.нар. върколаци, саботьори на германското разузнаване. Смята се, че

двойката е била отровена

от шефа им Георг Рингел, който е участвал в търсенето на ценности. По онова време тази фамилия всъщност е използвана като псевдоним от тайните агенти, участващи в откриването на злато, скъпоценни камъни и валута.

Загадка за иследователите е защо д-р Роде остава в града, а не мигрира. Вероятно той е изпълнявал някаква задача, за да пази стаята, и периодично е получавал информация за това какво точно знаят съветските власти за изчезването на шедьовъра.

Любопитното тук е, че години след смъртта им проф. Брюсов, един от изследователите на Кехлибарената стая, получава писмо от сина на д-р Роде, в което пише: "Не мога да си представя, че баща ми би могъл да позволи извеждането на Кехлибарената стая от Кьонигсберг. Струва ми се, че тя е в избите на замъка..."

Това кара проф. Брюсов да вярва на написаното, защото още един човек,

видял скриването на сандъците

и помогнал след това на КГБ, умира мистериозно. Това бил Пол Феербранд, собственикът на ресторанта, намиращ се в мазето на замъка. По време на разследването той споделя, че през есента на 1944 г. кутии с кехлибарени панели са били скрити в избите на замъка и когато започва обсадата на града, те остават там.

Д-р Фрезе, инспекторът на паметници и музеи на града, който също е виждал Кехлибарената стая вероятно е знаел нещо за съдбата на Кехлибарената стая, но

той изчезва мистериозно

точно преди Кьонигсберг да бъде обсаден.

Странното в случая е, че в автомобилна катастрофа умира и руският разузнавач генерал Гусев малко след като разговаря с журналист за Кехлибарената стая.

Затова някои смятат, че зад тези мистериозни кончини всъщност стои човек, който не иска да се разбере нищо за осмото чудо на света.

Подозрението се засилва още повече, когато бившият германски войник Георг Щайн е намерен убит в баварска гора през 1987 г., след като заявява, че знае нещо изключително за местонахождението на Кехлибарената стая.

Други обаче са скептични и смятат, че това са просто съвпадения.