Тя спечели всички битки, но загуби войната с рака

Полицаи я заплашват в дома , че ако още веднъж видят българи на процеса, я чака още по-голям ужас

Проблемите с мъжа и постоянният стрес отключват тумор на гърдата

Вкарват я в затвора, защото не сложила легло за бившия си съпруг в стаята на детето

Лъгали дъщерята на Митрова, че не иска да я вижда

Едва навършила 37 г. почина македонката с българско гражданство Спаска Митрова, заради която отношенията между България и Северна Македония се обтегнаха преди 10 г.

Тя дълги години се бори с бившия си съпруг

- етнически сърбин, както и с цялата правосъдна система на Македония, за да отгледа дъщеря си Сузана след развода. Не се отказа до последно, но проблемите й, изглежда предизвикаха рак на гърдата. Близо 10 г. тя се бори с коварната болест, но тази битка младата жена не успя да спечели. Издъхна на 28 юни и остави сирак 13-годишната си дъщеря, която е една от младите надежди на каратето в Северна Македония.

Случаят на Спаска Митрова стана широко известен през 2009 година. Тогава младата жена беше задържана и вкарана в затвора след битов скандал с мъжа си. Детето й бе взето и дадено на бащата. Всичко обаче започва няколко години по-рано.

На 15 октомври 2006 г. тя сключва брак с Воислав Савич,

който категорично заявяваше сръбския си произход. Спаска от своя страна обаче защитаваше българското си гражданство, което получава година по-рано у нас, докато следвала английска филология в Благоевград.

Щастливият брачен ден остава мираж, тъй като веднага след него Митрова вижда истинската същност на съпруга си. Тя твърдеше, че

той се дрогирал, злоупотребявал с алкохол

и в нетрезво състояние я обиждал заради българското й самосъзнание. Принуждавал я дори да прекрати следването си у нас. Тя не издържала на психическия тормоз и месец след сватбата подала молба за развод, бременна в шестия месец.

Дъщеря й Сузана се ражда на 11 февруари 2007 г., а на 10 май бракът с Воислав Савич е разтрогнат. Вместо това да бъде най-щастливият ден в живота на Спаска, всъщност е най-кошмарният - тогава започват всичките й мъки, защото бившият й съпруг искал пълно попечителство над детето.

Савич я обвинява, че не му разрешава да се вижда с отрочето. Подава жалби и

тя получава 2 условни присъди,

а по-късно дори е задържана. След неколкократно обжалване от нейна страна македонският съд отхвърля жалбите. В края на 2008 г. й е присъдена тримесечна ефективна присъда за опит за отнемане на малолетно дете, която излежава по-късно.

Всичко това е заради македонското правосъдие, което сякаш е на страната на Воислав, но всъщност във водената политика прозираше и стремежът

Спаска Митрова да бъде уязвена,

защото смело заявява българското си самосъзнание.

Макар и случаят с македонката да започна като битов спор, той придоби международен характер, който действително обтегна отношенията между България и Северна Македония.

Нашата страна реагира в защита на своя гражданин, имайки горчивия опит зад гърба си с медиците в Либия. За правото й на справедлив съдебен процес и за това да отглежда дъщеря си се застъпиха президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов, министрите Румяна Желева и Божидар Димитров, политиците Красимир Каракачанов, Волен Сидеров и Димитър Стоянов.

През август 2009 г. българското Министерство на външните работи дори излезе с официално становище, в което заявява, че има основание да смята, че

мотивите на македонския съд не са само от юридически характер

“Налице са твърдения на семейството на потърпевшата, че те имат връзка с публично изразеното българско самосъзнание на Спаска Митрова. Констатирали сме и други факти, които пораждат съмнения, че български, както и македонски граждани с българско самосъзнание се подлагат на административен, полицейски и друг натиск само заради самосъзнанието си”, допълват те.

След като Воислав не успява да я вкара веднага в затвора, Спаска влиза зад решетките в “Изидарово”, защото не е осигурила в дома на родителите си стая с легло, където бившият й мъж да прекарва време с дъщеря им.

Отлагат задържането на Спаска, защото междувременно й откриват рак на гърдата. Въпреки това истински кошмар за нея и семейството й е датата 29 юли 2009 г.

Без Митрова да бъде уведомена, че има произнесена присъда срещу нея, същата вечер демонстративно в къщата на родителите й

нахлуват 20 полицаи и трима социални работници

“Недоумяваме как може Спаска да бъде осъдена заради това, че не е осигурила легло за съпруга си в стаята на детето - споделя тогава майката на Митрова Сузана. - Мястото е 2,5 на 2,5 м и в него има само бюро с компютъра на Спаска, на който се подготвяше, защото преподаваше английски език в местно училище, легло и скрин. За друго легло просто нямаше никаква възможност, но заради това получи 3 месеца ефективна присъда.”

Откарват Спаска в централния затвор “Идризово” в Скопие, а дъщеря й Сузана - в социален дом.

Малко след ареста на македонката представители на ВМРО заедно с журналистка от България отиват в Северна Македония, за да се срещнат с родителите на Спаска. Чакат я на автогара, където майката на Митрова идва с колело, но щом тръгва, веднага я последвала полицейска кола.

Родителите на македонката били много притеснени и изплашени за живота на дъщеря си. Те споделили, че според тях здравето на Митрова в затвора е застрашено. Разрешили им едно свиждане, и то само за три минути.

Спаска Митрова споделила на родителите си, че три дни не е пила вода, за да не я отровят. Когато попитала какво се случва с дъщеря й обаче, не получила очаквания отговор.

Те не знаели как е 2-годишната й дъщеричка, защото социалните не давали никаква информация за нея. Бабата и дядото се притеснявали за детето, защото момичето било с бронхиална астма, а лекарствата му останали у дома. По лекарска препоръка

Спаска е трябвало да кърми момичето,

което обаче било невъзможно след арестуването й. По-късно семейството разбира, че дълго време момиченцето е лъгано, че майка му не иска да го вижда и затова трябва да стои в дома за деца.

Тогава различни женски организации събират парични дарения за родителите на Спаска, с които майката на Митрова си извадила български паспорт и потърсила помощ у нас.

Така наши евродепутати и изобщо цялата държава се заемат със случая на Митрова. Те изпращат писмо до еврокомисаря, занимаващ се с потъпкването на Копенхагенските критерии в областта на правата на човека от страна на властите в страна - кандидат за членство в ЕС.

След него и резултатите не закъсняват. На 8 октомври 2009 г. Митрова излиза от “Идризово” предсрочно за добро поведение. Тя е взета с кола на посолството ни в Скопие, след което се среща в Сандански с премиера Бойко Борисов. Малко по-късно е откарана и в София за медицински прегледи.

Да се възстанови психически и да укрепне, помагат кметът на Банско Александър Краваров и лидерът на ВМРО в града Костадин Хаджитодоров.

“В затвора имах проблем с една надзирателка - споделя тогава Спаска. - Казваше ми да взема пушка и да се убия, защото съм българка и защото се представям като такава.”

Въпреки искрата надежда, че всичко вече ще бъде наред, в средата на декември същата година срещу Спаска отново е заведено наказателно дело. Този път тя е обвинена, че не допуска бившия си съпруг при детето им, въпреки че то не е при нея и Митрова не го е виждала, откакто е излязла от затвора.

Тя успява да се пребори и с този удар, но изключително тежко приема факта, че след обжалване в началото на 2010 г. съдът отново дава родителските права на бившия й съпруг, а в решението пише още, че тя трябва да му плаща месечна издръжка от 40 евро.

Македонката обаче се отказва и отново обжалва. Имала чувството, че делата никога няма да приключат. На едно от тях тя нарича съдиите "удбаши" (служители на ДС в бивша Югославия) и "сърбокомунисти". Думите й струват още една 9-месечна условна присъда с 2 г. изпитателен срок за клевета срещу магистратите и глоба.

За да откажат Митрова от детето, съдиите назначават и психиатрична експертиза.

“Така се създава опасност българската гражданка да бъде обявена за невменяема и дъщеря й да бъде окончателно дадена на бащата, а самата Митрова да бъде изпратена на психиатрично лечение - казват тогава членове на ВМРО. - Спаска не е виждала детето си от месеци, въпреки че има спечелено дело за това на първа инстанция. Тя си намери нов адвокат, след като предишните двама със заплахи са били принудени от властите да се откажат от делото. От друга страна, позицията на инициативния комитет “Спаска Митрова” по случая е, че е очевидно нежеланието на управляващите в Северна Македония да работят за бързо прекратяване на тази дълбока злепоставяща ситуация.”

Случаят стига дори до Европейския парламент и съда в Страсбург.

Въпреки позицията и защитата на нашата страна управляващите в съседната ни държава правят всичко възможно, за да затворят устата на Спаска.

В началото на 2011 г. десетина полицаи нахлули в дома й и грубо я заплашили, че ако има дори една кола с българска регистрация или един наш журналист на предстоящото дело, тя ще преживее още по-голям ужас от досегашния.

След като се намесва Европейският парламент и влизането на Македония в ЕС виси на косъм, властите там най-накрая омекват.

През 2011 г. апелативният съд й

връща правата над дъщеря й Сузана

и Спаска се определя като най-щастливата жена в света. Най-накрая е спечелила дълго водената битка и животът й започва на чисто.

Хубавите дни за Митрова обаче траят малко повече от година, защото на 18 юли 2012 г. като гръм от ясно небе разбира, че върховният съд отново й отнема детето.

Именно по тази причина тогава България обмисля да предостави политическо убежище на македонката и дъщеря й.

Благодарение на това Спаска живя известно време у нас, а след това се върна в родния си град Гевгели.

За съжаление, Спаска вече я няма. Тя ще си остане борецът, който не се отказа от най-съкровеното си желание - да бъде с детето си. Мъката и годините, прекарани в съдебните зали, месеците в затвора и проблемите доведоха до фаталната болест. Тя спечели всички битки, но тази не успя. Интересно как ли се чувстват сега нейните съдници?