Заради бунта си преди 1990 г. легендарният създател на СДС трудно си намирал работа

Бил сред най-близките приятели на Жельо Желев и в първите редици на протестите срещу възродителния процес

Атанас бил скромен и затворен човек, вероятно е страдал от психически проблем

Синът на един от легендарните създатели на СДС Георги Спасов почина като него - само за няколко минути от масивен инфаркт. Това сподели пред "168 часа" съпругата на Георги Спасов и майка на Атанас - Веселка.

"Синът ми от години живееше в моето село Искра, но се чувахме постоянно - споделя тя. - Брат му беше изпратил пари и обикновено му звъни, за да си ги вземе от пощата. Атанас обаче не вдигаше. Затова изпратихме моята братовчедка и кмета да проверят какво става. Бяха го намерили полуседнал на дивана в безжизнено състояние. Линейката го е откарала в моргата на болницата в Пловдив и аутопсията показала, че той е издъхнал от масивен инфаркт. По същия начин почина и съпругът ми Георги. Няма да го забравя. Беше ранната утрин и буквално за минути умря. Извиках линейка, тя дойде много бързо, но само констатираха смъртта. Казаха ми, че дори и да са били на място,

пак е нямало да могат да го спасят

Просто е такава диагнозата. Странното е, че чичото на съпруга ми също е починал по този начин, докато карал колело, пада и остава на място. Явно има нещо генетично. Георги почина на 58 г., а Атанас на 52 г."

Кметът на селото, в което е живял синът на легендата на СДС, разказва пред "168 часа", че е израснал с него и брат му, но когато Атанас се връща след години в Искра, бил напълно различен човек.

"Родителите му живееха в Пазарджик, а децата идваха през ваканциите при баба си и дядо си - обяснява Тодор Налбантов. - Израснахме заедно, въпреки че аз съм с няколко години по-малък от тях. Когато Атанас дойде да живее в селото преди повече от 15 г., беше напълно променен. Беше самотен, скромен и затворен. Не контактуваше почти с никого. Странеше от хората и никой не го познаваше отблизо, за да разкаже каквото и да било за него. Обикновено всяка сутрин пиеше кафе около 9 часа, на разстояние и сам от останалите хора, и след това идваше за второ кафе около 16 ч. Това му беше навик. За последно го видях деня преди да го намерим мъртъв."

Кметът допълва, че когато отишли да потърсят Атанас, разбили вратата на къщата му, след като не отговорил.

Намерили безжизненото му тяло,

което било започнало да се разлага от жегата.

Най-близките му са първите, които разбират за смъртта на Атанас, но са истински огорчени, когато виждат в медиите твъдението, че е оставен да умре като куче в пълна мизерия.

Майка му Веселка разказва, че преди години той е бил нормално дете и след това младеж, но изведнъж нещо у Атанас се пречупва.

"Като малък беше едно прекрасно дете - спомня си съпругата на Георги Спасов. - В детските си години тренираше плуване, ходеше по състезания и печелеше златни медали. Завърши спортното училище и след това влезе в казармата. По-късно записа зооинженерство в Стара Загора, но след първата година прекъсна, защото бе много тормозен. Това се случи около 1990 година, точно след промените и скандалите с баща му. Въпреки това живееше при нас, работеше, дори си намери приятелка. Много хубаво и добро момиче. Голяма любов бяха. Направихме годеж и

започнаха проблемите

Атанас много ревнуваше. Изведнъж напълно се промени. Момичето не заслужаваше да живее така и аз я посъветвах да се ориентира към раздяла."

Пъроначално родителите на Атанас смятали, че това е моментно, но

състоянието му ставало все по-зле

"С баща му започнахме да търсим лекарска помощ, защото тази ревност не беше нормална - посочва Веселка Спасова. - Атанас се затвори в себе си, стана различен човек. В онези години обаче все още нямаше добри специалисти и никой лекар в София не успя да ни помогне. Бяхме го записали на курс по психоанализа. Премина 10 сеанса. След като приключи, говорих с този специалист и той ми каза, че вероятно ревността ще му мине, но не е за лекарства или някакво лечение."

Веселка и Георги се успокояват до някаква степен и решават да оставят времето да го излекува.

"Той обаче ставаше все по-мрачен - спомня си майката. - Самоизолира се. Точно тогава родителите и брат ми, които живееха в къщата в Искра, починаха и Атанас поиска от мен да отиде да живее там, за да отглежда животни. Той много обичаше животните. Аз се съгласих веднага. Продадох земя и му дадох пари да купи добитък. Но въпреки всичко той продължаваше да се променя. Мрачен, затворен. Не можех да си обясня какво става с него."

Атанас отива да живее в Искра

и първоначално се грижи за различни животни. В последните години обаче остава само с една крава.

"Нямаше пари и му изпращахме всеки месец - обяснява Спасова. - Той обаче ги изхарчваше за няколко дни и затова брат му Иво му пращаше всяка седмица. Освен това му плащаше и тока, а аз телефона и здравните осигуровки. Много се притеснявах за здравето му, а той винаги повтаряше, че е добре. Много пъти съм го молила да се върне при мен, тъй като аз живея сама в апартамента в София, но той не пожела - вероятно защото обичаше селския живот. Не съм го насилвала, защото усещах, че там се чувства по-спокоен и по-добре. Купувахме му дрехи и храна и също му ги изпращахме."

Смъртта на 52-годишния син на Георги Спасов хвърли светлина и върху живота на цялото му семейство.

Любопитното е, че след кончината на легендата на СДС близките му изчезват от светлините на прожекторите.

Съпругата му остава пенсионер, по-малкият му син се жени, а Атанас отива в Искра.

Интересното е, че Веселка не е искала Георги да става част от СДС.

"Хората го знаеха като политик, но той всъщност беше поет и писател - обяснява тя. - Аз съжалявам, че съпругът ми тръгна по този път, защото личният ни живот много се промени.

Предпочитах да си остане само поет,

отколкото да се превърне в публична личност, но така се развиха нещата тогава. Той пишеше много и след смъртта му негови приятели и колеги се организираха и издадоха творбите му от времето на комунизма. В поезията му има един голям предговор за живота му, както и автобиография, от която може да се разбере много за него."

Освен като говорител на СДС Георги Спасов бе известен с острия си нрав и крайнодесните си възгледи. Оказва се, че този характер го изградил още като младеж.

"Той беше от Пазарджик и като млад работеше като журналист. Беше и главен редактор на вестник "Чапаевски зов" - Белово. - В началото на 1989 г. се включи в НПС "Подкрепа" и подкрепи Петър Манолов в дейността му и гладната му стачка."

Факт е, че още от 1986 г. Спасов е изразявал недоволство от социалистическия строй пред различни източници и свои колеги. Считал е, че не е оценен като журналист и поет.

Вероятно по тази причина решава да подаде оставка от вестника, в който работи, защото Окръжният комитет на партията често смянял главните редактори. Георги не бил съгласен с последното назначение и подал оставка.

Постъпката му обаче му изиграва лоша шега, защото, както съпругата му обяснява, тогава той останал 3 години без работа. Имало много места, където можел да започне, но винаги документите му минавали през окръжния комитет и били отхвърляни.

Когато се случват събитията с изселването на турците, той пак е в първите редици и

отново е уволнен от работа

"Знаете, че той беше много близък и с Жельо Желев, и когато стана разривът в СДС, го обиниха за различни неща. В отговор на това съпругът ми написа отворено писмо и то беше доста интересно. Дори два поредни дни го издадоха във вестник "Труд"."

Въпреки всичките си постижения Георги Спасов си отива млад, а Веселка се радва, че внучката му прилича много на него.