34 години по-късно властите обявиха, че стрелецът е фалиралият рекламен консултант Стиг Енгстрьом

Правел се на свидетел, който иска да помогне на ченгетата, но проявявал нездрав интерес към случая

Мъжът слага край на живота си през 2000 г., без да остави предсмъртно писмо

28 февруари 1986 г., центърът на Стокхолм, Швеция. Министър-председателят Улоф Палме се прибира заедно със съпругата си Лисбет след дълга киновечер. Охранителите не са с тях.

Премиерът в повечето случаи предпочита да е без бодигардовете си. Двамата вървят съвсем спокойно и се усмихват. Нищо не предвещава голямата трагедия, която ще ги сполети минути по-късно. Обсъждат филма и правят планове за следващи прожекции. Палме разказва как е минал денят му и какви посещения ще има утре.

Тихомълком и в гръб към тях се приближава непознат мъж. Вади пистолет и стреля няколко пъти. След това бяга в неизвестна посока. Борбата за живота на Улоф е обречена. Той умира на място, а Лисбет е откарана в болница.

Още същия ден новината за смъртта на премиера удря с пълна сила цяла Швеция. Властите се заричат, че убиецът ще бъде заловен бързо и осъден на доживотен затвор. Силната заявка от тяхна страна обаче така и не е изпълнена. Те се лутат между различни заподозрени, но не успяват да съберат конкретни доказателства срещу никого. Над 130 души сами признават, че са извършители на екзекуцията, но твърденията им така и не се потвръждават. Другите, до които водели следите, пък вадели желязно алиби и се спасявали от подсъдимата скамейка. Три години по-късно самата Лисбет Палме ще идентифицира стрелеца като мъж на име Кристер Петершон, който е алкохолик и наркоман. Той дори ще бъде обвинен, но впоследствие присъдата му ще бъде отменена, след като полицията не събира достатъчно улики, които все пак да издържат в съда.

Само преди няколко дни едно от най-сензационните криминални деяния в Европа, което беше част от останалите студени досиета, се увенча с неочакван успех. Мистериозният случай с убийството на Палме беше разгадан след цели 34 години, пълни с множество въпроси и съмнения. Прокурорът, отговарящ за делото - Кристер Петершон, дори посочи и конкретното име на човека с пистолета от онзи студен 28 февруари.

Към днешна дата се смята, че екзекуторът на премиера е Стиг Енгстрьом, който така или иначе няма да влезе в затвора, тъй като вече не е сред живите. Мъжът обаче е добре познат на полицията. Той дори е бил и един от първите заподозрени за трагедията. Начинът, по който изглеждал и се движел, отговарял на описанието, дадено от няколко от свидетелите. Други пък твърдели, че той въобще не е бил на мястото и никога през живота си не са го виждали.

В момента, в който Стиг е на косъм от това да бъде изправен на подсъдимата скамейка, той прави решаваща стъпка, за да се спаси. Казва, че наистина е бил на екзекуцията, но просто е минавал съвсем случайно и е чул изстрелите. Той не се посвенил и да излъже, че се е притекъл на помощ веднага след като видял лежащия на земята премиер. Обяснил дори и че успокоявал съпругата му Лисбет. Тя от своя страна не могла да потвърди това, защото била в шок и нямала ясни спомени с кого точно е разговаряла в същия критичен момент.

Измислената му история тогава не била поставена под съмнение от полицията, а свидетелските показания срещу него не дали съществен резултат. Малко след убийството Енгстрьом си позволил да се появи и в шведски медии, за да критикува властите, че са бездействала по случая и не са си свършили правилно работата.

Оправдал се, че хората, които твърдели, че точно той е бил на мястото и с пистолет в ръка, всъщност просто го видели да бяга заедно с полицаите в преследването на убиеца.

В месеците след това мъжът няколко пъти сменял показанията си. Властите решили, че той е "ненадежден" и по никакъв начин няма да може да им помогне, а по-скоро ще ги обърка още повече. Така с времето името на Стиг отшумяло.

В родната си страна Енгстрьом остава познат като Мъжа от Скандия. Прякора му дали вестници и телевизии заради работата му в застрахователна компания "Скандия". Нейният офис бил съвсем близо до местопрестъплението, а терасата имала перфектен изглед към улицата, по която минавали Палме и съпругата му в деня на убийството.

Все още никой не може да каже с конкретика какви точно са били мотивите за екзекуцията на министър-председателя. Смята се, че смъртта му не била по поръчка, каквато беше лансираната версия години наред. Властите са сигурни, че Енгстрьом е решил да действа съвсем сам, а подбудите му били чисто политически.

Още през далечната 1986 г. изобщо никой от близките на мъжа не подозирал, че той е способен да извърши убийство. Дотогава Стиг не проявявал агресия и дори не е давал поводи за скандали. Държал се по-скоро дистанцирано от хората и предпочитал да се усамотява. Като малък бил послушен, а родителите му го определяли като възпитано дете.

Първите 12 години от живота си Енгстрьом всъщност прекарва в Индия. Майка му и баща му, които са шведи, заминават за там още преди той да се роди. По-късно обаче решават, че искат да се върнат в родината си, а синът им да расте пред очите на останалите роднини от фамилията.

В гимназията Стиг не се представял много добре. Не отделял никакво време за уроците си, а предпочитал да излиза с приятели. Не успявал да вземе и изпитите си. Бързо решил, че няма да продължи с образованието си, и постъпил в армията. Там го приели с отворени обятия. На него пък му харесало. Мотивирал се дори да стане сержант.

По-късно животът го тласнал в съвсем различна посока. Изкарал курс за графичен дизайнер, в което за негово учудване показал завидни умения. Кандидатствал за работа в шведска корпорация, която му предложила добро заплащане.

Някъде през 80-те Енгстрьом става част и от местната политика. Присъединява се към Консервативната умерена партия. По това време той вече открито изказва своето несъгласие с възгледите на Улоф Палме. Никога обаче не прекрачва границата на добрия тон, а се стреми да го критикува градивно. В тази сфера не се задържа дълго. За разлика от останалите си другари той не успява да пробие и бързо се разделя с шведския политически живот. Не спрял обаче да следи изявите на всеки от властимащите с огромен интерес.

Последната спирка от живота му е застрахователната компания "Скандия". Там вече е назначен като рекламен консултант. Някъде по това време Енгстрьом дава и първото си интервю. Годината е 1982, а разговорът ще бъде свързан с работата му. В него обаче той ще сподели подробности и за самия себе си. Пред репортерка от вестник Svenska Dagbladet ще каже, че е "изключително срамежлив", но когато иска да постигне нещо, бързо се превръща в "много самоуверен". В същия разговор той споменава и че желанието му да влезе в армията се породило още като дете, когато предпочитал да играе с "военни играчки" като пистолети и пушки. Представял си, че е на фронта, където има война. Нямал влечение към типичните за всеки малчуган коли и пъзели.

Пред същата журналистка той ще допълни още, че в последните години преминал през лична криза, за която не искал да дава повече подробности. Все пак ще увери всички, че вече се чувства спокоен и лошите мисли са напуснали главата му.

Приблизително четири години по-късно той стреля по премиера. Остава неясно какво го е провокирало да убие Палме и съпругата му. Пред абсолютно никого от познатите си мъжът не е коментирал своите намерения. Те дори не забелязали някаква съществена промяна в неговото поведение след фаталната за министър-председателя година. Единственото, което им направило впечатление, било, че мъжът прекралено много се интересува от случая и иска да следи разследването колкото се може по-отблизо. Това обаче също не било индикатор, тъй като по това време всички чакали с особен интерес да разберат кой е извършил покушението.

Дори сега, когато стана ясно, че именно той е екзекуторът на Палме, шведската общественост отново отправи множество въпроси към властите. Един от тях бе дали мъжът е действал сам, или е имал сериозната подкрепа на някого от противниците на премиера. Полицията от своя страна заяви, че е прекарала години, в които са разпитвали различни хора, както и групи, за да установят, че убийството не е било поръчка. Специалисти са категорични, че Енгстрьом е действал сам, тъй като след покушението си позволявал да обикаля местни медии, за да дава интервюта.

Властите са сигурни, че събраните доказателства срещу Стиг към днешна дата го уличават като извършителя на убийството на Палме. Една от причините била, че точно неговите показания не кореспондирали с тези на останалите очевидци. Другата - че поведението му след екзекуцията било объркано. В същия ден той се обадил на работодателя си, за да поиска информация за точния час и минута, в които на камерите се вижда, че е напуснал офиса на компанията. Обяснил му, че трябва да знае това, за да го сподели с полицията и медиите, въпреки че тогава все още не бил от заподозрените и никой от властите не го търсел.

След това прекарал целия ден в полицията. Обяснил, че извършителят бил със синьо яке. Казал им и как се движел. По-късно дори поканил медии в дома си, за да му вземат интервю по повод случилото се.

Имало и трети фактор, който го уличавал като категоричния екзекутор. Това бил пистолетът, въпреки че в хода на разследването полицията така и не успяла да го идентифицира. Те тествали повече от 500 оръжия, но никое от тях не съответствало на двете гилзи, намерени на местопрестъплението.

През 2017 г. обаче властите стигат до извода, че Енгстрьом е имал достъп до пистолет, същият калибър, за който подозирали, че е използван по време на престъплението. Сдобил се с него благодарение на свой приятел - колекционер на оръжия.

Четвъртият фактор бил, че Стиг стрелял перфектно благодарение на военната си служба и на това, че бил член на клуб за любители стрелци.

Въпреки всички тези доказателства към днешна дата е абсолютно невъзможно мъжът да бъде вкаран в затвора. Според различни публикации той е сложил край на живота си през 2000 г., без да остави бележка или да обясни на някого причината, поради която решава да се самоубие. Психолози са сигурни, че е напълно възможно това да се е случило след дълга депресия и късно осъзнаване на вината за станалото. Властите установили, че в последните месеци и дори година Стиг бил разорен, което го превърнало в алкохолик.