Олигарсите се родиха през 90-те години, опитвайки се да вземат каквото могат от разпадащата се съветска държава, използвайки политическия и икономически хаос в епохата на комунистическия Борис Елцин, пише сайтът voanews.com.

Понятието "олигарси" обаче се появява чак през 1996 г. , когато Елцин сключва пакт с тях, за да бъде преизбран и да не се върнат на власт комунистите на лидера Генадий Зюганов. За финансирането на кампанията на Елцин е сформирана група от седем предприемачи и финансисти. Някои от тях отпадат от играта при управлението на Путин, а други се приспособяват и са близки на днешния стопанин на Кремъл.

Кои са “олигарсите на Елцин”?

Борис Березовски се възползва от възможностите на перестройката и през 1989 г. създава фирмата "ЛогоВАЗ" заедно с Бадри Патаркацишвили и висши ръководители от "АвтоВАЗ". Той става управител на "ЛогоВАЗ" като смесено съветско-швейцарско дружество. През 1994 г. предприемачът преживява атентат с кола бомба, но оцелява. При покушението е убит шофьорът му, а Березовски е ранен. Разследването се води от отровения по-късно в Лондон Александър Литвиненко, който прави връзка с нарастващото влияние на Березовски на руския автомобилен пазар. От 1995 до 1997 г.

чрез спорна приватизация Березовски и Патаркацишвили

помагат на Роман Абрамович да придобие контрол върху "Сибнефт", шестата по големина руска петролна компания.

Березовски притежава и медии в Русия. Той се сприятелява с Валентин Юмашев и му помага за публикуването на мемоарите на Елцин, като така си отваря вратите към Кремъл. Березовски се сприятелява и с дъщерята на Елцин - Татяна Дяченко, и с нейна помощ влиза в политиката. Според статия във в. "Гардиън" той участва в преизбирането на Борис Елцин. Говори се за помощ от 140 милиона паунда за кампанията. През лятото на 1996 г. Березовски официално става главен съветник на Елцин.

На 8 май 2000 г. Березовски и Абрамович са забелязани заедно на празненство по случай избирането на Владимир Путин в Москва. Но на 31 май Березовски остро критикува предложение на президента, което дава право на Кремъл да освобождава избрани губернатори.

Руски прокурори започват разследване за измами в "Аерофлот", като Березовски е разпитан като свидетел. Той заминава за Лондон и в емиграция става основен противник на Путин. На 23 март 2013 г. Березовски е намерен от телохранител мъртъв в дома си в района на Аскот в Бъркшир. Телохранителят намира тялото в заключена баня, с превръзка около врата.

Друг от олигарсите на Елцин - Михаил Ходорковски,

е бивш комсомолски активист, който влиза в частния бизнес благодарение на приятелството си с колега от младежката комунистическа структура – Алексей Голубович. Родителите на Голубович са заемали висши постове в Госбанк на СССР. През 1987 г. той стартира с партньори Център за научно-техническо творчество за младежта, а след две години групата получава банков лиценз за старта на "Менатеп" – една от първите частни банки в страната.

Бил е икономически съветник на Борис Елцин.

През 1995 г. Ходорковски придобива чрез банката си 78% от акциите на петролната компания ЮКОС, чиито дългове надхвърлят $3,5 млрд. През 1993 г. Ходорковски е назначен за зам.-министър на горивата и енергетиката. По време на приватизацията при Елцин предприемачът

изкупува дадените

от правителството приватизационни бонове за $40

на всеки руснак. Така през 90-те години той придобива контролния пакет акции в около 30 големи руски компании. Той е сред олигарсите, които отпускат на правителството заеми срещу контролен пакет активи в бившите големи съветски държавни компании.

Ходорковски показва политическите си амбиции вече по времето на Путин.

Възходът на ЮКОС и предвиденото партньорство с чуждестранни концерни застрашават властта в държавата. През 2003 г. той е арестуван, а по-късно признат за виновен за укриване на данъци, фалшифициране на документи, злоупотреба с доверие, разхищаване на средства чрез мошеничество, неизпълнение на съдебни решения и други.

Компанията му, която от 1995 до 2005 г. е в списъка на 10-те най-големи компании в Русия, обявява банкрут през 2007 г. Бившият собственик на ЮКОС прекара близо 10 години в затвора, преди да бъде помилван от Путин през 2013 г.

След това Ходорковски живее последователно в Германия, Швейцария, Великобритания и в момента подпомага фонд за борба с корупцията. Смята, че

през 2005 г. в Русия започва “ляв завой”,

който продължава и до днес. Осъденият олигарх в изгнание твърди, че при Путин "бизнесът става голяма част от елита".

Сред тях е Михаил Фридман - предприемач и милиардер, съсобственик и председател на Надзорния съвет на "Алфа-Груп", член на Надзорния съвет на "ВимпелКом". В книги се изтъкват близките му контакти с КГБ още от студентските години.

Той застава начело на съвета на директорите на "Алфа банк" през 1991 г. Чрез своя фонд в Люксембург "ЛетърУан" притежава компании в областта на финансите, телекомуникациите, здравеопазването, търговията, изкопаемите горива. Част от капитала му е вложена в оператора Life, търговската верига "Белмаркет" и "БелЕвросет". Участва в редица обществени организации и е вицепрезидент на Руския еврейски конгрес и на Руския съюз на предприемачите и индустриалците.

Фридман е в лоши отношения с друг олигарх, стартирал в ерата на Елцин - Олег Дерипаска, с когото се съдят за дълг от 1 млрд. долара на "Базов елемент" към неговата "Алфа банк".

Фридман има израелско и руско гражданство. Днес живее във Великобритания и е в добри отношения с Путин. През януари 2018 г. той е

включен в т.нар. “кремълски списък”

на Министерството на финансите на САЩ. През 2019 г. руският милиардер е обвинен в корупция в Испания по подозрения в измамни деяния, довели до ликвидацията на испанската компания "Сед".

Друг от кръга олигарси на Елцин е Владимир Потанин – бивш член на КПСС, работил в Министерството на външните работи и търговията. След разпадането на СССР преминава на работа в Международната банка за икономическо сътрудничество. В тези години той създава "Интеррос", която предлага консултантски услуги на участниците на пазара, ангажирани с външнотърговската дейност.

През 1991 г. се запознава с Михаил Прохоров и двамата създават "Международна финансова компания" и "ОНЕКСИМ Банк". Потанин е инициатор на идеята за търговете с обезпечение и той придобива най-големите си активи благодарение на тях. Компаниите, свързани с Потанин, в резултат на приватизацията получават дялове от акции в "Сиданко", "Норилски никел", "Новоросийска корабоплавателна компания", "Связинвест" и други предприятия.

През 2019 г. “Норилски никел” увеличава много богатството си

"Да, държавната собственост беше разпределена неравномерно - по-голямата част от населението на страната беше на прага на бедността. Но целта беше постигната - най-големите предприятия преминаха към ефективен собственик", казва той пред сп. "Форбс".

В периода 2008-2012 г. той участва в т.нар никелови войни с друг акционер – Олег Дерипаска, за контрол над компании. През февруари 2018 г. конфликтът избухва отново - компанията на Потанин изкупи обратно акции от Абрамович и Александър Абрамов. Тогава "Русал" на Дерипаска отмени сделката във Върховния съд на Лондон, но Потанин продължи да купува акции на "Норилски никел".

Потанин е сред преминалите в лагера на Путин бизнесмени

и днес помага за битката с COVID-19. Според "Блумбърг" той е един от инициаторите на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., като инвестира 8,7 милиарда рубли собствени средства в изграждането на ски курорта "Роза Хутор". Общите инвестиции в строителството са 68,4 милиарда рубли, от които 55,7 са заем от Внешекономбанк.

Благотворителната фондация на Владимир Потанин е сред първите, които помагат битката с коронавируса. Той обеща да отдели милиард рубли за неправителствени организации и музеи.

Също като адаша си друг много богат руснак -

Владимир Гусински, никога не се е конфронтирал

с Путин

Той стартира бизнеса си по времето на Елцин, като подпомага медийната му кампания чрез своята НТВ. Веднага след победата на новия президент през април 2000 г. медийният магнат е подложен на атака от силите за сигурност и загубва почти всичките си медийни активи.

Арестуван е за първи път в Русия през 2000 г. Той е призован за свидетел в дело за източване на 10 млн. долара от държавната компания "Руско видео" чрез компанията му "Медиа-мост". След скандала е пуснат на свобода, а месец по-късно отстъпва на "Газпром" активите на "Медиа-мост" и делото срещу него е прекратено.

През септември Генералната прокуратура на Русия възбужда ново дело за източване на активите на "Медиа-мост". На 13 ноември 2000 г. олигархът задочно е обвинен в мошеничество и го търсят из цялата страна. През 2003 г., след като е бил обявен за издирване от Интерпол, е задържан по дело за източване на компании. Смята се, че в делото срещу него има политически мотиви, пишат местните медии.

Гусински обаче се договаря на няколко пъти с руските власти и не тръгва да съди страната си в Страсбург. Днес той живее в Израел, където пак притежава медии.

Купил е скъпи имоти и в други страни - САЩ, швейцарския курорт Сен Мориц, Великобритания,

като продължава бизнеса си и с Русия. Според източник от "Газпром" Гусински има вътрешното убеждение, че не трябва да напада властта и никога не се е изказвал срещу Путин.

Сред олигарсите, които подпомагат Елцин в изборите през 1996 г., са и Александър Смоленски, първият частен руски банкер, чиято банка е национализирана, както и починалият банкер Владимир Виноградов.

Повечето от тях вече нямат думата в Русия, но една малка част са се приспособили към новите условия след идването на Путин на власт.