Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В двубоя на президентите и демокрацията отнесе един шут

Според мен Плевнелиев проповядва чиновнически фашизъм. Без да го разбира

Парламентът прие с огромно мнозинство ветото на президента Румен Радев върху прясно приетия закон за извънредното положение. Следователно президентът бе 100 процента прав и няма никакво значение какво мислим за неговата стилистика.

Аз впрочем също смятам, че е време да спре да го играе бащата на Хамлет, защото този задгробен тон взе да ми плаши кучето.

Но фактите са си факти. Преди ветото този закон даваше правото на неизбрани от никого чиновници да цензурират медиите. Това на практика отменя свободата на словото. Освен това законът въвеждаше чиновнически контрол върху цените на стоките. Това пък отменя пазарната икономика. Без тези две неща демокрацията е като автомобил без каросерия, двигател и гуми.

Затова не разбирам

защо ветото на Радев предизвика чак толкова ярост

и омраза. Присъедини се и най-свидният ни демократ, предишният президент Росен Плевнелиев. Той написа следните слова:

“Тази неделя пък видяхме Радев да налага вето и отново яростно да критикува правителството и парламента, сеейки разделение и напрежение в решителен за здравето на нацията момент, без да даде или да бъде част от решението…” (https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8340122).

Е, какъв по-сериозен принос от това

да спасиш демокрацията

със своето вето? Затова съществува президентската институция. Само с този ход Радев заслужи своя мандат!

Затова има разделение на властите, защото власт власт възпира. Всеки политик има вродена склонност да отменя демократичните свободи, то си е природен инстинкт, който трябва бъде укротен. Хитлер е обичал да казва, че демокрацията е като трамвай – като стигнеш до желаната спирка, слизаш. Когато фюрерът тръгва да слиза от трамвая, президентът Хинденбург не го спира, а даже му помага, като му подписва указа за извънредно положение. И така нацизмът идва на власт.

Днес мислите на фюрера не се казват на глас, но политиците се научиха да завъртат смисъла на думите като във великия роман на Оруел – свободата е робство, невежеството е сила. А демокрацията е… популизъм. Г-н Плевнелиев ни даде великолепен пример за оруелски новговор в гореспоменатата фундаментална и историческа статия, озаглавена “Вирусът развенча популистите. Те са силни да се заиграват със страховете на хората, но са безпомощни в труден момент”.

Кои са тези популисти според

г-н Плевнелиев?

Това са Доналд Тръмп в САЩ, Борис Джонсън във Великобритания, серия политици в Италия, като се започне от Берлускони и се стигне до Салвини. И накрая – Румен Радев, естествено! Къде без Румен Радев? Щом си избран с мнозинство, значи си популист.

Борисов също разкритикува Радев, но неговите възражения са човешки и разбираеми – нещо били говорили, уж се били разбрали, пък ей на, такава непочтена атака… Кой знае, може би има основание. Тезисите на Плевнелиев обаче са нещо много повече – те са мироглед.

Те са идеологията на брюкселския чиновник, според когото демокрацията е враг на демокрацията. Затова според мен заслужават по-сериозно внимание.

“Винаги съм казвал, че битката днес е между демократи и популисти”, пише Плевнелиев. С други думи, гореизброените лидери на най-старите и утвърдени демокрации са противници на демокрацията? Интересна мисъл.

Разбира се, демократите (истинските според Р. П.) също са виновни. Те “оставиха популистите да се превърнат в тренд и мощен инструмент на съвременната политика, защото не адресираха адекватно страховете на хората от тероризъм, миграция, бедност и корупция...”.

“Адресираха адекватно”?

Очевидно тези мисли са опорки, взети назаем от идеологическия апарат на Демократическата партия в САЩ, който изцяло е попаднал в лапите на мултикултуристите и соросоидните фондации. Но твърдението на г-н Плевнелиев, че “популистите” били закъснели с мерките срещу епидемията, не може да се приемат за чиста монета. Фактите изобщо не налагат такива изводи. Холандия не е в списъка на популистите според Плевнелиев, а тя още трън си вади. Скандинавските държави – също. А Испания, Португалия? Те се сетиха много след Тръмп.

И това е обяснимо, защото

в началото никой

не можеше да знае истинските мащаби

на опасността. Трудно е да вземеш решение, което блокира нормалния живот на хората и гарантира тежка икономическа рецесия. Лесното е да критикуваш, гледайки назад.

Що се отнася до самия Тръмп, то когато той забрани полетите от Китай, демократите го обявиха за расист, ксенофоб и фашист.

Сега са забравили този момент и се чудят как да попречат на извънредните мерки - да не би Тръмп да излезе народен спасител.

Плевнелиев, който явно е под влиянието на враговете на Тръмп, пренася тази размяна на шамари у нас.

Ако популистите по света са се провалили, то кои са тези с адекватните мерки, истинските демокрации? Очевидно това са Китай, Русия, Беларус, Северна Корея и така нататък. Всички те държат нещата под строг контрол още от самото начало и никой не си позволява да ги критикува.

Истината е, че не популистите, а мултикултуралистите губят битката именно на терена на демокрацията.

Сега те използват една пандемия за идеологическа пропаганда. Това малко ми напомня на некрофагия – диетата на червеите в гробищата.

Забелязали ли сте, че когато почине известен човек,

винаги някой използва тази смърт,

за да обвини за нея своите лични противници? Гадно е, но се прави.

Същото е и с пандемиите, все се намира някой да използва човешката трагедия за партийни цели.

Но както и да е – ако “популистите” са врагове на демокрацията, как да познаем истинските демократи? Това според Плевнелиев са демократичните институции. Не народните избраници, а чиновниците във властта. Тези, които изпълняват волята на своя народ въпреки съветите на чиновниците, рушат институциите и затова те са враговете на демокрацията.

Тук пак ще цитирам Хитлер: “Не трябва да има решения на мнозинството, а само отговорни личности и думата “съвет” трябва да се възстанови в своето оригинално значение. Вярно е, че всеки човек ще има до себе си кой да го съветва, но решението ще се взема само от един човек…”

Сега чиновникът е новият фюрер. Той е истинският суверен. Демокрацията е популизъм.

Да вземем този виден популист

и враг на демокрацията

според Плевнелиев – британския премиер Борис Джонсън. Той е популист, защото изпълни волята на мнозинството британци. Първо Дейвид Камерън обеща референдум за Брекзит и си изпълни обещанието. После го наследи Тереза Мей, но не успя да изпълни решението на референдума. Опита се, но се провали. В този момент Консервативната партия гарантирано губеше избори. После премиер стана Джонсън, захвана се сериозно с Брекзита и неотдавна спечели най-голямата изборна победа за консерваторите от 40 години!

Ужас! Популизъм!

Хайде малко реализъм все пак. За Британия става дума. От нейните социални борби и политически мислители се ражда модерната демокрация. От нея се учат и заимстват всички западни демокрации – САЩ, Франция, Холандия, Германия и така нататък… Кой, Испания ли е по-напред с демокрацията? Че там се отказаха от фашизма едва в средата на 70-те години! Или Япония? Или Южна Корея? Ние пък сме ученици на учениците на учениците на учениците на Великобритания и затова сме още недоучени.

И накрая – президентът Радев според мен наистина го прекалява със задгробния тон и особено на Нова година. Последния път кучето ми даже взе да вие.