Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Александър Сано-Среброто

 

 

На изпита по история ми се падна напълно непозната тема. Наложи се да симулирам бъбречна криза на втория час.
Квесторка ме заведе до тоалетната, където извадих запасания на гърба ми зелен учебник по "История на България", издание на Великотърновския университет.
След като прочетох с относително спокойствие за "Съединението", скрих учебника в казанчето. Върнах се, дописах... и 4,50. Така ме приеха политология. Учих две години, но след това усетих накъде духа вятърът и кандидатствах в НАТФИЗ", разказва на две, на три за началото на актьорската си кариера Александър Сано, известен повече като Среброто. Звездата на Сашо изгря покрай групата "Братя Мангасариян", където Зюмбюл, Среброто и Кулю се гъбаркаха с абсолютно всичко и всички в държавата и много бързо си спечелиха фенове. Истинската известност на Среброто дойде след участието му в последния български филм "Тилт". Лентата предизвика невиждана сензация. Дори продуцентите останаха учудени от зрителския интерес и от финансовите постъпления. Сашо е на съвсем друго мнение по въпроса.
"Нямах никакви съмнения, че "Тилт" ще се превърне в сензация. Гледах първата монтирана версия и осъзнах, че ставам част от наистина добър филм. Май и късметът изигра роля", убеден е Сашо. Братя Чучкови го канят в проекта две две седмици преди

началото на снимките

"На момента осъзнах, че мога да се справя с предизвикателството. Ако сега имах избор да си избера роля в "Тилт", пак щях да се спра на Дъвката. Стана ми интересен може би защото хич не си приличаме. Най-интересното е, че нямаше никакви засечки. Всичко вървеше съмнително леко", споделя Среброто. Късметът играе решаваща роля и при избора на Сашо с какво ще се занимава в живота.
"Въобще не съм предполагал, че един ден ще ме знаят повече като Среброто", убеден е Сашо. Детската му мечта е да стане адвокат.
"На изпита по български на темата за Йовков написах "много хубава" тема и получих 2,80. С правото беше свършено. После дойде политологията, но си имах друга закалка. Във втори клас се преместихме с родителите ми от Асеновград в Русе и там хванах първата си китара - подарък от дядо ми. После ме приеха в русенския "Хор на момчетата". На 14 основах със съученици първата пънк банда в Русе и беше много яко и смешно. Не бях от кротките, но и не бях от турбо хулиганите. Някак си имахме по-друго разбиране за света. Нямаше я тази колосална агресия, която е ежедневие за сегашните ученици. Обяснявам си го с факта, че бяхме обгърнати с култура. Знаете, Русе има сериозни традиции в тази област. Всяка година посещавах фестивала "Мартенски музикални дни", където идваха световни легенди в класическата музика", спомня си актьорът - "Имал съм например удоволствието да слушам на живо Юрий Башмет и всичко това благодарение на този град. Ако живеех в Годеч например (без да искам да обиждам), това нямаше да ми се случи", убеден е Сано.

Новата звезда

от филма "Тилт" твърди, че проектът за групата "Братя Мангасариян" е създаден като нашега от добри приятели. За съжаление тримата изпълнители не се разделят с най-приятелски чувства след разпадането на групата. В началото бившите колеги лаконично обявиха, че имат нови проекти и всеки ще си търси сам щастието.
Пръв от тримата проговори Силвестър Силвестров, който в момента се изявява в "Пълна лудница". В няколко поредни медийни изяви той подсказа, че за разпадането на групата основна вина има един от колегите му. Среброто също с нежелание говори по темата.
"В така наречения "шоубизнес" влязохме с "Братя Мангасариян", когато бях на 27-годишна възраст, т. е. абсолютно осъзнато и с ясната представа, че т'ва с "шоубизнеса" е егати смеха. Успяхме да си го направим още по-смешно и затова предполагам много хора ни се кефеха, а някои даже ни се дразнеха. По повод раздялата ни са се изприказвали много измислици. "Взаимни" обвинения не е имало, защото никога и по никакъв повод не си позволих да злословя срещу бившите ми "съотборници". Напротив, при всеки повод съм ги споменавал само с позитивизъм. Истината е, че след около 4 години единият реши да напусне проекта и ни го съобщи съвсем спокойно в един клуб. Другият беше много ентусиазиран и чертаеше планове как ще продължим двамата. След два дни заминах за седмица в Лондон и още на първия ден получих по skype-a съобщение, че и другият "приключва с групата", връща се назад във времето Сано - "Останах единственият, който никога не е напускал този проект. Но понеже сам нямаше как да съм група, си продължих като Среброто и така до ден днешен"
Нямам проблем с това, защото всичката музика на групата до онзи момент е мое авторство, както и няколко текста. Две години по-късно единият от двамата "избухна", както се казва, и по всевъзможни медии наговори разни "неща", които, сериозно ви казвам, са истина точно толкова, колкото е истина, че аз съм Маргарет Тачър. Причината да го направи не ми е известна. Говорихме веднъж по телефона за това, той отрече, че го е правил, което също беше забавно, понеже тези записи ги има в интернет", разказва за пръв път цялата истина Среброто. Според него

разпадането на групата

се е отразила добре на бившите "братя".
"Дебил съм по природа и не се вълнувам чак толкова от известността или от това какво говорят другите за мен. Участието в групата ми донесе основно позитиви. Като цяло от този период си спомням само много добри моменти. След като ни се разделиха пътищата, животът ми е в пъти по-хубав, доколкото знам - техният също. Така че имаме класически хепиенд", категоричен е Александър Сано. Участието му в тв шоу и в "Тилт" по никакъв начин не са отказали Сано от желанието му да играе и в театъра.
"Последните ми театрални проекти бяха с Касиел Ноа Ашер. Скоро се чухме и май ще се захванем с нещо ново. Нямам против да работя и с други, но първо не са се избили да ме канят, а и с нея проектите се реализират много по-бързо. Може би защото зависи само от нас. Спектакълът Coca-In по "Пиеса за двама" на Тенеси Уилямс и текстове на Фернандо Песоа го направихме по този независим начин и имаше сериозен успех. Играхме го четири сезона на различни сцени - НДК, "Българска армия", "Сфумато" и "Червената къща". И до ден днешен се случва някой да ми пише във фейсбук за това представление и разбирам, че наистина сме направили нещо добро", усмихва се Александър Сано.
Освен с успехите си в работата той може да се похвали и с изключително

красива съпруга

и страхотно семейство. Сашо успява да спечели сърцето на изключително красивата Нели Атанасова, която има дете от сочения за кръстник на мафията Иво Карамански. Малко преди да срещне Среброто, Нели тъкмо се е разделила с основателя на "Максимус" - Айвън. Александър много се разбира със сина на Нели - Иво. Двамата имат дъщеря, която се казва Ава. Въпреки напрегнатото си ежедневие Среброто винаги намира време за красивата си съпруга и децата.
"Нели, Иво и Ава са най-смисленото нещо в живота ми. Не мога да кажа, че ревнувам жена си от чуждите мъжки погледи. Май не съм се научил на това чувство ревност. Слава Богу, не съм забелязал "нездрав" интерес към жена ми, но ако забележа, ще ги измъчвам мъчително, и то по особено жесток начин. Не знам как го правят, но децата всеки ден ме карат да се смея от сърце. Не липсват и други емоции. Доста се изплаших последния път, когато Ава, която се катери навсякъде, падна зад дивана. Слава Богу, че е малко "гумен човек" и нямаше сериозни наранявания. Нели също често ме забавлява, понякога и без да разбира. Много ме кефи жена ми!", усмихва се Среброто. С нарастването на известността на него сякаш му се подреждат готините изживявания едно след друго. Няма начин някои колеги да не го погледнат с лоши очи.
"Ако човек не е устроен да завижда като мен, то и не разбира, ако някой го прави спрямо него. След "Тилт" ми се случват само суперяки неща. Снимах се в още един филм - "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров, от март започвам работа по нов проект. Вече имам планове и за есента. Разкъсвам се, ама с кеф! Работя това, което обичам и мога най-добре. Всеки ще ти каже, че това е най-добрият вариант в живота. Предстои ми и пускането на три нови парчета, които са готови от поне една година, ама кога ще смогна, не знам. Работата ми в "Шоуто на Иван и Андрей" е инцидентна и непредсказуема! Единственото място, на което мога да се занимавам с телевизионна халтура, без да искам да се самоубия. Атмосферата е страхотна", споделя Александър Сано, който покрай работата си не е изоставил обществената и политическата си информираност.
"Не ми е приятно какво се случва. Но фарсът, който ни играят политиците през последните 20 години, сме си го поръчали ние - обществото или липсата на такова. Почти невероятно е, но имам доверие на две жени и един мъж в политиката - Меглена Кунева, Кристалина Георгиева и Росен Плевнелиев. Те са друга порода политици и се надявам да се окажа прав. Мирослав Найденов ми се струва сполучлив. С него стават цели четири, което за недоимъка в тази сфера си е направо обнадеждаващо. За останалите ще трябва да изровя от някъде много дълбоко заровени в мен МАЗНИ и СОЧНИ псувни! Но в това като цяло няма смисъл. Предполагам и те самите не мислят, че младите поколения, които идват, ще ги търпят вечно", убеден е Александър Сано.

Филмът чупи рекорди

"Тилт" със сигурност вече си запази място в историята, след като успя да счупи рекордите по гледаемост и приходи. В най-силния си период филмът беше гледан от 20 000 зрители само за един ден.
Средната му посещаемост беше около 12 000 души на ден. Това досега се е случвало само на големи холивудски блокбъстъри.
С близо 35 000 зрители общо само за една седмица "Тилт" подгони по петите "Мисия Лондон" - големият хит от миналата година.

Съученици

ВСИЧКИ главни актьори в "Тилт" са оказват от един клас в НАТФИЗ, въпреки че са проведени изтощителни и много прецизни кастинги. Младите таланти Явор Бахаров (Сташ), Радина Кърджилова (Беки), Ивайло Драгиев (Ангел), Ованес Торосян (Гого) са заедно в една група и са приятели и в живота. За повечето продукцията на братя Чучкови е дебют в голямото кино. Изключение прави Ованес Торосян, който изигра впечатляваща роля в "Източни пиеси". Сред главните актьори са и утвърдени имена в киното като Георги Стайков ("Вчера") и Филип Аврамов ("Писмо до Америка").