Оптични ефекти или истински кораби-призраци раждат знаменитата легенда

Вдъхновяващата легенда за Летящия холандец - корабът-призрак, който се носи по вълните за вечни времена и вещае гибел, покори и ХХІ век. Ненапразно след приказката на Вилхелм Хауф, романтичната новела на Хайнрих Хайне и прекрасната опера на Рихард Вагнер, написана по нея, историята се появи и в наши дни - в епизод от суперпродукцията "Карибски пирати".

Вече близо 400 години прочутият мит е разказван като поучение и предупреждение за суеверни моряци, но има ли наистина нещо вярно в преданието?
Всъщност легендите, както и имената на злощастния холандски капитан са няколко. Затова е прието, че тя се ражда от устния фолклор на моряците от ХVІІ век. Според най-старите холандски версии прокълнатият капитан се е казвал Вилем ван дер Декен (среща се още и като Хендрик ван дер Декен или Ван Демиен) и е бил известен с чепатия си характер. А на Разпети петък 1676 г., след като щурмувал неуспешно в продължение на дни нос Добра надежда, той изрекъл фаталните думи: „Ще премина, ако ще и да плавам до деня на Страшния съд!“ Тозчас бурята утихнала и той наистина успял да заобиколи носа,

но след това се появил дяволът

и казал на капитана, че в замяна на „услугата“ той е обречен да обикаля Световния океан до края на дните. Оттам ужасното проклятие се разпростряло не само върху екипажа му а и върху всички моряци, които имали нещастието да видят призрачния кораб.
Навремето легендата става популярна чрез книгата „Корабът на призраците“ на английския писател Фредерик Мариат. Интересното е, че в художествената творба е даден и конкретен адрес, на който се намирал домът на капитана - сграда на „Ноордстраат“ в Терньозен, град в нидерландската провинция Зеландия. Там именно продължили да живеят в голяма бедност жена му и децата му, след като той бил обречен на вечно странстване из морската шир.
Въпреки тези данни, според историците легендарният образ е базиран на капитан Бернар Фоке - действителна личност, която била известна с учудващо бързите си преходи от Амстердам до Батавия на остров Ява и заради това си заслужила прословутия прякор. Те предполагат още, че при тези скоростни рейсове, извършвани през 1641 г., той няма как да не е тормозил и екипажа си, което е допринесло за зловещата му слава сред моряците.
През годините към историята се добавят различни фантастични детайли, като този как от проклятието щяла да го избави чистата любов на една жена. В друг преразказ моряци от кораба слизат в лодка и предават писма до близките си на всеки, който ги срещне в бурно време в морето. Тежко и горко обаче на тези, които от жалост ги приемали, защото

след броени минути ги чакала жестока смърт.

Но вероятно по-интересни от литературните измислици са документираните срещи с прокълнатия кораб-призрак. В продължение на близо 3 столетия - чак до средата на ХХ век, те се появяват неизменно в хрониките.
През вековете призрачният кораб на Летящия холандец многократно е забелязван. Най-ранният запис идва от Magnalia Christi Americana, църковна история на Нова Англия, написана от Котън Мадър през 1702 г.
Понякога свидетелите на странната поява на ветрохода са известни личности, в чиято репутация никой не се съмнява. Най-интересният писмен разказ за Летящия холандец идва от принц Джордж, бъдещият британски крал Джордж V. На 11 юни 1881 г. той и по-големият му брат принц Алберт Виктор плавали близо до Австралия на борда на фрегатата "Вакханка".
Внезапно към 4 часа сутринта дежурният на вахта съобщил за появата на странен кораб, който бил с червени светлини. После Летящият холандец бил видян и от екипажа, но когато се приближили до мястото, където корабът бил забелязан за първи път, въпреки че нощта била ясна, от него нямало и следа. Най-зловещото е, че морякът, който пръв видял призрачния кораб, паднал от стенгата (върха на мачтата) и загинал на място, което само

потвърдило мрачните разкази в очите на моряците.

По този повод бъдещият монарх пише в свое писмо:
„11 юни 1881 г. - В четири часа сутринта Летящият холандец мина пред нашия нос, призрачният кораб свети сякаш отвътре в призрачно червено, в средата на тази светлина на около 180 метра от нас се виждаха мачтите и платната му. Дежурният офицер на мостика го видял, както и лейтенантът на квартердека, който веднага бил извикан, но когато пристигнал, нямало нито следа от кораб. Не беше нито близо, нито далеч на хоризонта. Нощта беше ясна и морето спокойно и общо 13 души наблюдаваха кораба-призрак - но дали това беше Летящият холандец на Ван Демиен или който и да е друг плавателен съд, никога няма да разберем. Катерите, които ни следваха откъм десния борд, също ни изпращаха сигнали и питаха дали и ние сме забелязали червената горяща светлина. В 10,45 ч. морякът, който пръв е видял кораба-призрак, падна от мачтата. Когато го вдигнаха, се оказа мъртъв. В 16,15 ч той беше погребан в морето по моряшки обичай. Той беше един от най-обещаващите млади моряци на Кралския флот и всички съжаляваха за смъртта му. Когато акостирахме в най-близкото пристанище, адмиралът също почина.“
И макар епохата на големите ветроходни съдове отдавна вече да се смята за отминала, има сведения за появата на загадъчния кораб и през ХХ век.
През 1939 г. мнозина жители на Кейптаун, Южна Африка - близо до мястото, за което разказва преданието, твърдят, че са видели ветроход, плаващ с издути платна, който внезапно изчезнал отвъд хоризонта.
А вече по време на Втората световна война не кой да е, а бъдещият адмирал и наследник на Хитлер Карл Дьониц, по това време още командир на група подводници, пише в официален доклад,

че екипажите му са забелязали Летящия холандец

в район близо до Суецкия канал и по-скоро биха предпочели да видят насреща си целия флот на Съюзниците, отколкото тази ужасна прокоба.