Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Всички студенти на Стефан Данаилов го боготворят. И така ще е завинаги Валери Йорданов

Всички студенти на Стефан Данаилов го боготворят. И така ще е завинаги

Поклонението пред Стефан Данаилов ще е днес, 2 декември, от 11 ч. в Народния театър.

Пословична е взаимната любов между Стефан Данаилов и неговите студенти. Те с почит го наричат Мастера, той ги имаше като свои деца. Повечето от възпитаниците му извоюваха име и продължават да се доказват на театралната сцена, в киното и в телевизиите.

Ето откровенията на шестима от тях.

Ненчо Илчев: Бях влюбен, питах го какво да правя

Най-хубавите години от живота ми е студентството в НАТФИЗ с учител Стефан Данаилов. На изпитите за НАТФИЗ той ме накара да пея. Казах му, че не мога, но Мастера настоя. Запях “Торнал ми Тодю на гурбет да иде”, една момчиловска песен. Той ме изслуша и каза: “Ти не можеш да пееш, но си родопчанин и те харесвам...”

Ние бяхме втория випуск на Мастера, имам самочувствието, че сме любимият му клас. Бяхме много задружни, както, впрочем, и всичките му класове. Тази атмосфера я създаваше той. Не искаше да има интриги, а да се обичаме. Винаги е държал да сме колектив, имахме му огромно доверие

Веднъж бях много влюбен в едно момиче. Отидох при него и го попитах как да постъпя. Никога няма да забравя как ме погали, потупа ме по рамото и ми даде много полезен за мен съвет. Много ми олекна след този разговор с него. Винаги когато ми е било тежко, съм споделял проблемите си с него. Изключително харизматичен и обичан човек е Мастера.

Много ни се е карал, но при него карането и дори обиждането е с такава любов, че не можеш да му се обидиш. Може да те нарече с най-грозната дума, но ти я приемаш спокойно, защото той не влага в нея нищо лошо.

Бяхме в трети курс и репетираме “Опера за три гроша” с асистента му Ивайло Христов. Нямаше половината от класа, Ивайло се ядоса и си тръгна. Отвън обаче среща Стефан и му се оплакал.

Стефан дойде, изправи ни до стената, накара ни се много. След което си погледна часовника и каза: “Хайде да ви водя ня обяд.” Заведе ни в един ресторант, където ядохме кебапчета и кюфтета. Това продължи от 12 часа докъм пет-шест и после ни заведе у тях. Жена му Мария я нямаше, мисля, че беше в Горна Оряховица при родителите си. Купонът продължи до сутринта...

Такова нещо само много широко скроен човек като Мастера може да направи.

Валери Йорданов: Каза ни, че сме като храсти

Помня първата ни сбирка като студенти. Аз съм с много дълга къдрава коса. С големи коси са и Асен Блатечки, Ненчо Илчев, Стойо Мирков... Мастера ни изгледа и каза:

- Абе вие ще сте като храсти, ако тръгнете заедно по “Раковски”. Я да вземете да се подстрижете!

Подстригах се. На другия ден той ме вижда и казва:

- Ей, ти страшно си се прецакал. Аз нямах предвид точно тебе, защото имах нещо предвид - да играеш в “Малкият принц”.

- Ами аз разбрах, че трябва да се подстрижа...

- Нищо не си разбрал! А като не си разбрал, ще питаш! И няма да си прецакан...

През 1993 г. изпаднах в страшна криза: душевна, финансова, любовна... Реших да се откажа от НАТФИЗ. Отидох при Мастера, благодарих му за всичко и му казах, че напускам. Той ме прегърна и каза:

- Виж сега, мойто момче. Отиваш си вкъщи, взимаш си раничката и отиваш в планината. И там на спокойствие трябва да вземеш това важно решение. Сам!

След няколко дни отивам в академията и надниквам в стаята, където колегите ми репетираха и попитах: “Може ли?”

Мастера хвърли поглед към мен и най-небрежно ми казва:

- Айде, влизай бе, к.ре, и не ми губи времето...

Ваня Щерева: Той ме

отучи

да лъжа

Мастера ме отучи да лъжа. Като студенти трябваше да изиграем някакъв етюд с Башар Рахал. Целият клас бяхме в едно село, където купонясвахме яко. Връщаме се и следобеда пред НАТФИЗ срещаме Мастера:

- Къде ходите, бе? - пита той.

- Ами репетирахме с Бахар...

- Къде?

- Ами горе, на четвъртия етаж...

- Аз през целия ден бях там и не ви видях?!

Една седмица не смеех да го погледна. И оттогава никога не съм лъгала... 

Параскева Джукелова:

На изпита бях под упойка

Аз съм от първия випуск на Мастера. Не можех да повярвам, че красивият мъж от календарчетата ще ми бъде учител. По време на изпитите получих бъбречна криза и ми биха успокояваща инжекция. Бях под упойка и нямам ясен спомен какво точно съм правила. След време той ми разкри: “Ние ти казваме - Параскева, благодарим ти, можеш да слезеш от сцената. Ти си стоиш на мястото. Пак те подканяме, а ти продължаваш да си стоиш на мястото...” Разказах му проблема, а той вика: “ Ама ти само под упойка ли можеш да играеш?”

Мастера беше малко “недоскив” и по време на изпитите не ни виждаше добре от мястото на журито. На почивките идваше да ни огледа и да добие по-пълна представа за нас. Не коментираше нищо, само гледаше мълчаливо.

Той трудно запомня текстове си. В “Тайната вечеря на Дякона Левски” играеше Димитър Общи. Имаше едни дълги монолози, в които трябваше да изрежда членовете на революционните комитети. Десетки имена... По време на спектакъла той се провикваше: “Кой казва, че Димитър Общи не може да чете?!” Вадеше от джоба си един лист с имената на комитите и го прочиташе...

Александър Кадиев: Предупреди ме да не играя гъзльовци

Бях в трети курс и по едно време напълнях - в ханша и под него. И на един показ Мастера ми казва:

- Абе, Сашко, ако продължава да ти расте гъзът, ще играеш само гъзльовци, мойто момче!

По едно време Мастера правеше изпитите си в Народния театър, на четвъртия етаж. Свършваме, той си тръгва, а аз го гоня:

- Мастер, Мастер, ще стана ли актьор?

- Ще станеш, мойто момче, ще станеш...

Влиза в асансьора и преди да се затворят вратите, аз пак:

- Мастер, Мастер, ще стана ли актьор?

Вратите се затварят и го чувам:

- Ще станеш, мойто момче, ще станеш...

Асансьорът тръгва и понеже има и прозорец, викам през него:

- Мастееер, ще стана ли актьор?

Той отвътре поглежда нагоре:

- Ще станеш, мойто момче, ще станеш...

И асансьорът бавно тръгна надолу...

Асен Блатечки: Подгони ме да ме бие

Спомням си как веднъж Мастера щеше да ме набие. Още на първия изпит в първи курс подготвих неговия любим откъс от “Тютюн” - играех Борис Морев. Предния ден реших, че героят на Димитър Димов трябва да е с прошарена коса, златни гривни, пръстени и часовници и си боядисах косата.

Излязох на сцената и колегите ми започнаха да подвикват: ейц, ейц, много смешно беше. И като свърши изпитът, Стефан Данаилов ме подгони по коридорите, искаше да ме набие. Аз му избягах. Като след време му размина, ми каза: “Заболя ме сърцето!” А то му станало лошо още като ме видял. И се хванал за гърдите. После ми обясни: “Исках да те хвана, да те пратя да се изкъпеш и пак да го изиграеш отначало”.