Весела Тотева извън “Доза щастие”: Африка преди хероина - контрабанда и руски гангстери
Преди да падне в капана на наркотиците, журналистката емигрира за няколко години в Зимбабве с мъжа и дъщеря си
В Хараре живеят за кратко с трима руснаци, които правят фалшиви документи, докато полицията и португалски мафиот не ги погват
Преди повече от година и половина журналистката Весела Тотева беше много развълнувана от факта, че се снима филм за нейния живот. Личеше си по гласа й при един разговор на “168 часа” с нея. Беше въодушевена, но още повече беше горда. Защото нейната собствена дъщеря Валентина Каролева ще я играе пред камерата. Именно детето, което е било и жертва, и свидетел на трудния път през ада и борбата с жестокия "демон" (хероина) на своята майка, влиза в нейната кожа, за да покаже, че надежда за спасение винаги има.
Днес, девет месеца след внезапната смърт на Тотева, в последната сцена от “Доза щастие” (с участието на журналистката) тя отново гледа в очите на дъщеря си, където безспорно се отразява нейният собствен житейски триумф.
Лентата, режисирана от Яна Титова, се радва на сериозен успех в родния боксофис. Филмът също така стана част от образователните инициативи на МОН, свързани с превенция на зависимостите. Така екипът влезе в училищата. И Весела с историята си също се върна при децата и чрез своя опит да ги предпази от наркотиците - такава беше нейната мисия през последните й години. След като загуби майка си, да продължи всичко това, приема пък за своя мисия Валентина Каролева. Именно тя мотивира Весела да напише биографичната си книга изповед “Падение и спасение”, като й казва, че в съвременния свят няма герои и вдъхновители, а нейната история може да промени съдбите на много хора.
Силният дух и животът на Тотева наистина са достойни за филм, особено така личен и направен с толкова внимание като “Доза щастие”. Невъзможно би било обаче да се обхванат всички любопитни епизоди от пълната история на Тотева, които също крият своите поуки. Защото, както пише самата тя: “Търсенето на щастието е взело повече жертви, отколкото можете да си представите”.
В “Падение и спасение” журналистката описва и интересния период, преди да попадне в капана на хероина, когато живее за няколко години в Африка. Месец след своята сватба с Антон Радославов (Тони) двамата решават, че трябва да емигрират. По онова време се пазарува с купони, няма какво да се яде, а те са в очакване на своята дъщеричка Валя. Заминават за Чехия, където тогава единствено не връщат българи. Крайната им цел са САЩ или Канада. Пътуват със самолет до Прага, а оттам с влак до Дечин, където в лагера си хвърлят червените паспорти и казват, че искат убежище.
“Обещаваха, че всичко ще бъде наред. За първи път някой в живота ми ми казваше, че всичко ще бъде наред. За мен това остава най-хубавата лъжа.”
В Дечин живеят в ужасна мизерия и съжителстват с 20-ина други емигранти от бившия социалистически лагер. След няколко месеца ги преместват в град Усти над Лабем.
Там в болницата в един юнски ден се ражда Валентина. Весела и Тони се преборват и за едногодишни визи за ЮАР, макар тогава на българи, румънци и албанци да не дават визи за никъде. Двамата си измислят и пробутват история, че са млади артисти, които искат да разпространяват европейско изкуство в Третия свят.
“Покъртително. Хората бяха толкова мили или толкова тъпи, че ни повярваха, и така се озовахме с визи, но без никакви пари, за да заминем за Африка. Върнахме се в България, за да изпросим от близките си кинти за мечтания билет.”
Събират пари, но само за един. Така заминава първо Тони, а Весела остава с Валя да чака той да им прати пари, за да отидат при него. Младата майка не е от търпеливите и след шест месеца й писва, като се решава сама да намери необходимите 600 долара.
“Случайността или съдбата, както искате я наричайте, ме срещна с човек. Той се казваше Емо, половин руснак, половин българин, и се беше замесил в тъмни афери.”
Емо предлага да осигури парите, при условие че ако му се наложи, ще получи покана за Африка от Весела. Естествено, тя се съгласява.
“И така, пълна с очаквания за прекрасен живот, една леденостудена вечер заминахме за Африка - аз и 8-месечната Валя.”
В Хараре, столицата на Зимбабве, ги чака Тони. Завежда ги в апартамент в китна двуетажна кооперация в един от евтините квартали на града. Две стаи, баня и балкон - за тях и още едно семейство с бебе. Прескачат се един друг. Берат авокадо и банани. Тони заедно със свои приятели работи като аниматор по детски партита. И така си живеят. До обаждането на Емо.
“Каза, че иска да дойде, защото в България го гонели, за да го "свитнат". Ние подготвихме документи... и го посрещнахме на летището.”
Господинът пристига, без да знае английски и да може да шофира - две почти задължителни неща за оцеляването в Африка. Но пък с 40 000 долара в джоба. Това е повече от достатъчно.
“И ние от берачи на банани и клоуни се превърнахме в баровци емигранти в най-прекрасната държава в света.”
Наемат голяма къща с градинар, чистач и детегледачка, които влизат в цената за наема. Купуват си джип.
“За първи път се почувствахме като бели хора точно на Черния континент.”
Именно в Хараре Тони "открива" Господ в протестантската църква, докато Весела още е в България. Спира да пие, да пуши и да се забавлява като преди.
“Не разбирах защо Бог е по-важен от мен и Валя, защо не трябва да се пуши и пие. Цялата тази работа с вярата и Бог застана като клин между мен и Тони.”
Междувременно парите на Емо се влагат в незаконен бизнес - продажба на контрабандни дискове в Зимбабве.
“Безгрижният ни живот на бели контрабандисти продължи близо три години. Много весел живот.”
Емо не спира да намира нови приятели. Забърква се с трима руснаци, които се занимават с фалшиви документи - визи, кредитни карти, паспорти, а покрай това въртят и всякакви други измами. Издирват ги в цяла Южна Америка и в Русия, когато Емо ги подслонява в купонджийската им къща в Хараре.
“Аз много ги харесвах, бяха сладки и чаровни руски мафиоти, които пиеха много водка, черен чай с мляко и живееха с три красиви мулатки - манекенки.”
Времето минава, проблеми не ги връхлитат особено, но всъщност Весела не знае в детайли кой какво прави, защото е заета да ревнува мъжа си от Господ.
Емо и руснаците се забъркват с много силен местен португалски мафиот. Дават му два сака с рандове, които да обърне в долари, но той ги измамил и Емо стрелял по него. Така оцелелият гангстер с пистолет нахлува в къщата при Весела и почти 3-годишната Валя заедно с огромни чернокожи полицаи - било обиск, но доста страшен. Мъже там в същия момент няма, само майката и дъщерята.
“Ровиха, викаха, събудиха малката Валя, дори ми удариха шамар и през цялото време ми казваха, че трябва да извикам Емо и руснаците. Аз обаче постъпих като истински ятак и не им казах къде са момчетата.”
Междувременно полицаите намират над 100 фалшиви паспорти и визи, както и долари. Предупреждават, че ще се върнат на следващия ден. За щастие същата нощ Тони се прибира, казва, че нещата са много зле, и изпраща Весела и Валя обратно в България със самолет още на другия ден. Той самият остава, за да уреди нещата, и обещава, че след няколко седмици момичетата му ще могат да се върнат при него.
Същата вечер, когато полицаите и мафиотът нахлули при Весела и Валя, Емо и руснаците се криели в гаража на българин, който им помогнал да пребоядисат една крадена кола. С нея отпрашили към съседната държава Малави и дори успели да стигнат до Европа. Живели известно време в Германия, а след това и в Испания. Какво е станало после с тях, Весела няма как да знае. Научава, че един ден открили Емо в малко градче във Франция - напълно откачил. Неадекватен, повтарял само неразбираеми думи на български и руски.
“Хората му помогнали, някак си разбрали, че е българин, качили го на самолета и право в Курило. Емо и до днес е с тежко психическо заболяване и се поддържа с лекарства. Така впрочем приключват кримисюжетите за хора с по-лабилна психика. Докато при мен нещата тръгнаха в съвсем друга посока.”
Отново на родна земя, Весела живее ден за ден и чака Тони да се обади и тя пак да замине за Африка с Валя. Когато телефонът звънва обаче, отсреща се чуват само думите: “Мила, бях в затвора и си идвам завинаги... Забрави за Африка”.
След завръщането на Тони отношенията между съпрузите драстично се влошават и се стига до раздяла. Весела продължава по своя път и среща жълтото чудовище - любовта на нейния живот. Болезнен и разрушителен роман, за който можете не само да четете, но и да гледате вече.
“Към края на тази любовна история само очите ти се виждат... и очакват чудото”... “Защото надеждата е винаги жива...”
Най-четени
-
Секретно Жената на наш дипломат пренася половин килограм злато, без да подозира
Жената на служител от посолството ни в Кайро се оказала с половин килограм злато, без да подозира какво пренася през границата. Случката се развива през 70-те години
-
Как най-големият руски славист описва македонските говори като български език
Град Краковища в южната част на Косово. Жителите са 1098 според преброяването от 2011 година. След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Стефан Младенов в 1916 година Краковища е
-
Иван Добчев разярява Иван Ласкин, стигат до съд
Актьорът завежда дело за клевета. Нападнат е със статия от Добчев, след като се шегува, че и на Луната “Сфумато” ще има пак толкова публика Не за първи път театралният режисьор Иван Добчев се замесва
-
Галерия Виж как Добчев разплаква млада актриса преди 20 г.
Режисьорът крещял на Жана Рашева, че не се справя, през сълзи тя повтаря дубъла до безкрай Фотографът Иван Григоров заснема конфузната сцена на репетиция В социалните мрежи бивша негова студентка
-
Крайно време е да питаме и класната на Бакалова
След като разбрахме мнението на Добчев за Бакалова, крайно време е да питаме доволна ли е от нея класната й в гимназията. Това ще даде нов любопитен нюанс, дори вид полемика, сигурен съм