Разбираем ли е авторът, спорят наследниците на писателя и учени

Авторът посвещава шест години от своя живот, за да изучава къде е погребан Левски

– Рамаданчо – каза дядо, – викнал съм терзия потури да ти ушие. Вапцани ли искаш, или сури?

Друго питане не ме попитаха. Годиха ме, жениха ме – това беше всичкото питане: вапцани ли потури искам, или сури?

“Дервишово семе”, Николай Хайтов

Непреходен класик или отдалечен от младите автор?

100-годишнината от рождението на Николай Хайтов разпали и поредния спор, свързан с името му. Разбираем ли е Хайтов за днешното поколение и трябва ли творчеството му да се чете с речник в ръка? Този въпрос предизвика противоречиви мнения сред академици, наследници на поета и историци.

Спорът започна навръх годишнината от рождението на твореца. Конкретен повод стана телевизионното предаване „Библиотеката”. Но наяве за пореден път излязоха противоречиви факти за личността и книгите му, което доведе до скандал между поддръжниците му и такива, които и приживе не пестят критики по негов адрес. В предаването, посветено на годишнината на Хайтов, преподавателят д-р Владимир Игнатов сподели мнение, че за учениците е истинско предизвикателство да разберат част от неговото творчество.

"Разказът "Дервишово семе"

се изучаваше в осми клас - заяви Игнатов. - Нека призная, че без предварително подготвен речников запас учениците трудно могат да усвоят това произведение".

Подобни теза изповядват голяма част от преподавателите по литература. Не случайно в новата учебна програма "Дервишево семе" вече няма да се изучава. Отпаднаха и произведения на Смирненски - със същия аргумент, че остават неразбрани. Анкети сред ученици, провеждани през годините, често обобщават резултати, в които Хайтов е определян като "скучен". Затова според новата програма той ще се изучава в десети клас с разказа "Дърво без корен".

"Децата никога не са разбирали този тежък и архаичен език. Освен това дори тематиката на "Дервишово семе" е скандална. Всеки учител ще каже, че изпитва затруднения с някои пасажи като този: "Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре сабахлем! Ако си – вика – станал мъж – карай мъжки! Ако не можеш – с нокти или с пръсти, но да има кръв, инак цялото село ще се смее!". Това съдържание определено не е подходящо", смята и професорката по българска филология Антония Велкова.

Подобни коментари будят категорично

несъгласие

в наследниците

на писателя.

“Изненадан съм подобни изказвания. Лансира се тезата, че едва ли не Хайтов трябва да се чете с речник в ръка. На същия принцип и Вазов би трябвало да се чете с речник и да се оспорва творчеството му. Хайтов е казал, че езикът ние достатъчно богат и не заслужава да бъде преиначаван. Новото време ражда нови думи, но да казваш, че един от класиците трябва да се чете с речник, е абсурдно.” В това е убеден синът на писателя - Здравец Хайтов. Той напомня, че учредената фондация "Памет" е имала много инициативи през годините, чиято цел е посланията на Хайтов да достигнат до учениците и да се направи съвремен прочит на творбите. Но да се отрича използваният от него език, е недопустимо.

Според наследника на писателя годишнината е дала поле за изява на хора, които винаги са се опитвали да очернят името на баща му и отново са засегнали болезнени теми, вместо да се обсъжда приносът на автора към българската литература.

Той и брат му Александър от години са във вражда с литературния изследовател Петър Величков. Спорът им се пренася и в съда. Преди няколко години Александър и Здравец Хайтови заведоха дело срещу Величков. Повод за съдебния иск са негови твърдения през годините във връзка с изчезнали ръкописи на писателката Яна Язова. Според тезата на Петър Величков след смъртта на младата Яна Николай Хайтов, който по това време е председател на творческия фонд на Съюза на българските писатели, влиза в жилището на мъртвата жена и взема голяма

част от творчеството й

воден от желание да го издаде със своето име. Това е една от темите, хвърлящи най-голяма сянка върху Хайтов още приживе. Обвинението, че Яна Язова първа е написала романа “Левски”, е причина академичната общност да се кара от години.

Наследниците на Хайтов оспорват

и думи на поетесата Силвия Чолева, която твърди, че Хайтов имал шофьор в качеството си на полковник от Държавна сигурност. Според синовете му това твърдение категорично не е вярно. Той разполагал с шофьор като председател на Съюза на българските писатели. По повод годишнината от рождението на Хайтов, Чолева припомни и друг голям скандал с негово име.

Преди повече от 3 десетилетия книгата с документални разкази на писателката Екатерина Томова за столетниците от Родопите “Забравените от небето” предизвиква огромен литературен скандал. Томова се сблъсква с Николай Хайтов, когото тя твърди,

прави опити да оспори авторството й

и да издаде сборника от свое име. За да се справи със ситуацията, тя се среща с Тодор Живков. Твърди се, че лично той дава разрешение за публикуването на нейната книга. Днес “Забравените от небето” има много сценични постановки в България, някои дори отличени с “Аскеер”.

Самият Хайтов приживе винаги е отричал обвиненията, че е опитвал да си присвои чужди текстове. Сам е подчертал, че е разпознаваем заради характерния си стил и затова

обвиненията в плагиатство са безпочвени

Литуратурните критици също нямат единно мнение по въпроса защо е използван точно този архаичен език. Приживе Хайтов прави няколко признания по темата:

“Написах “Диви разкази” през 1966 г. в “аз” форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика. Затова повествованието така убедително звучи, като да е изтекло от устата на хора, които наистина сами са си разказвали одисеите, а пък аз само съм турил магнетофона да ги запиша." Това изповядва Хайтов в едно от последните си интервюта.

Приживе той разкрива още, че посвещава шест пълни творчески години от своя живот, за да изучава къде е погребан Левски. Признава, че за тази история полага най-голямото си публицистично усилие. Години наред Хайтов защитава версията, че гробът на Левски е в църквата "Св. Петка Самарджийска".

Разбираем

или не,

писателят и до днес предизвиква интереса на учени, но също така и на кинорежисьори. Последният филм, който излезе по негова творба, е "Засукан свят" на Мариус Куркински. Големият актьор и режисьор признава, че от години е запленен именно от езика в творчеството на Хайтов. Според него думите, използвани от твореца, не трябва да се забравят.

"Случайно в библиотеката във Варна, в дома на майка ми и баща ми, отворих една книга по Хайтов - разказва Куркински. - Прочетох разказа “Сътресение” и ми хареса много, с мен той извърши едно приземяване. Върнах се в българските непреведени думи, получи се една провокация в неговата възможност, силата му за

удар с думи,

порязване или погалване с дума. Много ме впечатли ревността му към българския език, което за него е било кауза. Хайтов смята, че това е един от греховете на българския народ – отношението към езика. Така реших да се впусна в това предизвикателство да съм по-директен, темите ми да са по-близо до публиката. Това са нашите хора тук. Произведенията му са били писани, докато хората са били живи."