Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Рибният буквар – първият ни учебник, преиздаван 6 пъти. Книжката не може да се мери с останалите му научни приноси

В историята на българската култура Петър Берон влиза като създател на първия новобългарски учебник и като реформатор на българското образование. Поради големия интерес към този учебник той претърпява шест издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на голямо уважение.

Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров букварът на Петър Берон в онези времена е бил "последнята книга за учение и които го изучвале от кора до кора, минували вече за учени".

Неговият "Буквар с различни поучения" (издаден през 1824 г. в Брашов), получава наименованието "Рибен буквар" поради изобразения на корицата кит (макар че китовете и делфините са бозайници, а не риби).

В него Берон провъзгласява принципите на модерното педагогическо образование: светско, свързано с живота; обучение на говорим народен език; нови отношения между учител и ученик; девическо образование.

Тези идеи са представени в

увода

на буквара,

който всъщност е като една малка енциклопедия, написана на достъпен и ясен език.

С "Рибния буквар" Петър Берон поставя началото на новобългарския книжовен език.

Букварът се състои от предисловие, осем раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. За първи път се появяват и здравни съвети "Как да пази человек здравието свое".

"Издаването на Рибния буквар, в сравнение с останалата му научна дейност, е почти дреболия - подчертава проф. Попхристов. - От гледна точка на днешните познания букварът на Берон може да се приеме като наивен, но за времето си е бил

прогресивно

четиво

Историите в него са интересни и любопитни, те показват една богата обща култура.

буквара се говори за неща и светове, които са били непознати и са звучали екзотично на българите по онова време."

За него Юрий Венелин казва: "Не съм виждал нито един руски буквар, който да може да се сравни с достойнствата на тази поучителна книжка".

Букварът претърпява шест издания в огромен тираж през периода 1824 – 1862 г.

Освен това е

първото произведение,

с което българският книжовен език става изцяло народен. Д-р Петър Берон въвежда употребата на съвременните форми на личните местоимения за трето лице - той, тя, то, те, които залягат в основата на българския книжовен език (Паисий Хилендарски употребява западните и черковнославянски форми -он, -она, -оно, -они).

Друга особеност е формата за членуване в множествено число –те; частицата "ще" за образуване на формите на бъдеще време.