Спорът окупирана или освободена е България от съветските войски, е несъстоятелен. Историческите факти ясно говорят, че и преди, и след Втората световна война СССР е окупирал земи не само от всички държави, с които граничи, а и от тези, до които достига Червената армия.

Лишен от логика е и аргументът, че европейските страни, попаднали под ботуша на Сталин, са били освободени от нацизма. Напротив – някои от най-пострадалите от хитлеристите държави са и между най-ощетените от политиката на Кремъл. И в тези страни на никого не му идва и наум да нарича нахлуването на военните части “освобождение”. Друг е въпросът, че

пропагандата

на Сталин

винаги използва точно този термин.

Класически пример в това отношение е Полша, която още през 1939 г. става жертва на заговора между Хитлер и Сталин, по-известен като пакта Молотов - Рибентроп.

Когато германците на 1 септември нахлуват в Полша, съгласно тайната договорка Съветите също струпват войски по границите. На 15 септември над 1 млн. военнослужещи от Червената армия участват в събрания, на които политкомисарите им обясняват, че предстоящата кампания няма да е агресия, а “освобождение” на полските работници от несправедливото управление на буржоазията и едрите земевладелци. Когато след два дни започва инвазията, тя

не среща почти никаква съпротива,

тъй като полската армия е изцяло ангажирана в битките на западната си граница. Вместо бедни работници и селяни обаче съветските войници виждат една страна, очевидно много по-богата от тяхната собствена. Двадесет и пет години по-късно съветският полковник Г. И. Антонов още си спомня как войската не е изпълнила заповедта на началниците си да не се втурва в магазините и да изкупува буквално всичко, като се възползва от благоприятния обменен курс между рублата и злотата. Впрочем много скоро в съветската зона, която вече е обявена за Западна Украйна и Западна Белорусия, националната валута е заменена от рублата и по този начин поляците са лишени от цялото им имущество. Без никакъв плавен преход местният частен бизнес е закрит, за да бъде заменен от добре познатата “държавна” икономика. Веднага започват и дефицитите. Стоките изчезват от рафтовете на магазините и се стига до дълбока продоволствена криза, а полските работници и селяни бързо разбират, че са изпаднали в много по-незавидна ситуация от тази, в която са били, докато са “експлоатирани” при демонизираните земевладелци.

Най-тъжна, разбира се, е загубата на човешки живот. След съветската агресия между 200 и

250 хил. полски войници са взети

в плен,

точният брой на убитите обаче е неизвестен и до днес. Още в началото започват убийствата на поляци, които по-късно се засилват, за да се стигне до ужасното престъпление в гората край Катин, където повече от 20 000 полски офицери са избити с куршум в тила и са заровени в масови гробове. Отделно само в периода 1940-1941 г. около 1 млн. поляци са депортирани в Русия като част от геноцида към местното население.

Враждебното отношение към поляците остава и след повторното превземане на Полша, а след края на Втората световна война Съветският съюз запазва

по-голямата част от над 200 хил. кв. км

окупирани територии, обитавани от 13,5 милиона полски граждани, като предава на новото полско комунистическо правителство едва 21 000 кв. км от тях в района на Бялисток и Перемишъл. Макар Сталин да казва, че “има повече смисъл да се оседлае крава, отколкото да се строи социализъм в римокатолическа Полша”, за да крепят наложеният от тях режим съветските окупационни войски остават в страната чак до 1993 г.

В съгласие със споразумението с нацистка Германия и тайния допълнителен протокол към него от август 1939 г. СССР анексира абсолютно незаконно и прибалтийските страни. Още през юни 1940 г. с фалшифицирани избори

в тях са назначени марионетни режими, които след германската окупация отново вземат властта.

Независимо от различните пропагандни формулировки до 1991 г. статутът на Литва, Латвия и Естония, макар и под формата на съветски републики има всички белези на класическа окупация: външен контрол от международно несанкционирана свръхдържава и конфликт на интереси между чуждата сила и местното население. Освен това почти през цялото време на съветското владичество в Прибалтика действа въоръжена съпротива - “горски братя”. Последният член на нелегалната съпротива е убит в Естония през 1974 г.

Въпреки че Съветският съюз се разграничи от пакта Молотов - Рибентроп - непосредствен повод за окупацията, в момента

политиката на правоприемника му,

каквато се явява Руската федерация, е да отрича, че събитията представляват окупация или са незаконни според международното законодателство.

На север след агресивна война, осъдена от целия свят, Червената армия окупира и около 10% от Финландия заедно с втория по големина град в страната – Виборг (Вийпури). За целта се създава нова народност – карели, която дава името и на

новосъздадената Карелска АССР

Към нея е добавен и богатия на никелови руди район на Петсамо.

Но макар и за кратко Съветският съюз окупира територии и на други скандинавски държави. Като част от операция срещу германците в периода 1944-1946 г. съветските войски окупират Северна Норвегия, както и датския остров Борнхолм, стратегически разположен на входа на Балтийско море.

Преди това се провеждат тежки бомбардировки над цивилното население, като намерението на Сталин е да се опита да получи бази на тези места в края на войната, но през 1946 г. в съгласие с международните договори все пак Съветската армия се изтегля оттам.

Много показателен за

политиката

на анексия,

която води режимът на Сталин, е и случаят с Чехословакия, която също е била жертва на хитлеристите. През есента на 1944 г. Съветската армия завзема северната и източната част на Карпатска Рутения. Правителството на Чехословакия, ръководено от Франтишек Немек, пристига в град Хуст за да създаде временна чехословашка администрация съгласно договора с руснаците от същата година. За няколко седмици СССР възпрепятства работата на делегацията, а след с помощта на Червената армия създава Национален комитет на Закарпатска Украйна – комисия, която е оглавена от Иван Туряница – руснак, дезертирал от чехословашката армия. Тя провъзгласява отделянето на тези територии и присъединяването им към Съветския съюз.

На практика почти същото е и отношението към страните, които са воювали на страната на Хитлер. Официално съветските военни операции в Унгария приключват на 4 април 1945 г., когато последните германски войски са прогонени. В същото време над 600 000 унгарци, от които поне 200 000 цивилни, са депортирани в трудовите лагери на ГУЛаг. Територията на населения предимно с унгарци район на град Ужгород (Унгвар) също става част от Съветския съюз. Опитът с инсталирането на марионетен режим в Будапеща обаче до голяма степен се проваля. И когато през 1956 г. унгарския народ се вдига на всеобща борба срещу окупаторите и постига немислимото дотогава

изтегляне на Червената армия,

по нареждане от Москва на 4 ноември силите на Варшавския договор отново окупират страната, убивайки хиляди цивилни. След разпадането на Съветския съюз последният червеноармеец напуска страната през 1991 г., като по този начин прекратява съветското военно присъствие в Унгария.

В края на Втората световна война, преди подписването на примирието на 12 септември в Москва, е окупирана и по-голямата част от територията на Кралство Румъния. Независимо че още на 23 август крал Михай е инициирал преврат, като е прекратил бойните действия срещу Съюзниците и е обявил война на Третия райх, съветската армия най-безцеремонно изгонва краля и поставя свой режим на власт.

Съветското

военно присъствие

в Румъния продължава до 1958 г., а освен взетите още преди войната Бесарабия и Северна Буковина СССР “присъединява” и Източна и Северна Молдова.

От Германия освен новообразуваната според решенията на Потсдамската конференция съветска зона, която по късно е наречена ГДР, Съветският съюз взема и друга значителна територия - Източна Прусия с Кьонигсберг.

В същото време никой друг от Съюзниците не си позволява да присъединява територии, които не са били негови преди войната.

Подобно е положението и в Далечния изток. След съветската инвазия в Манджурия срещу японската Квантунска армия Сталин също придобива огромни територии. В тази връзка интересна е съдбата на Република Тува, която до 1944 г. е самостоятелна държава с територия от 168 000 кв. км, а после изведнъж, при немного ясни обстоятелства става част от Руската федерация.

Експанзията на Сталин продължава

дори и след официалната капитулация на Япония на 15 август 1945 г.

От 18 август до 3 септември Червената армия завзема Курилските острови и за две години прогонва насилствено местното японско население оттам.

Русия и Япония имат териториален спор вече в продължение на повече от 7 десетилетия във връзка с островите, които в Русия са известни като Южните Курилски острови, а в Япония - като Северните територии.

Двете страни все още формално са в състояние на война, тъй като не са сключили мирен договор след края на Втората световна война.