Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Облеклото по време на соца: Минижуп чак в края на 60-те, Лили Иванова въвела модата на късите коси

В първите 10-ина години след 1944 г. жените, мигрирали от селата в градовете в търсене на по-добър живот, все още носели изтъканите от груб плат народни носии върху бяла памучна риза.

Заедно с тях по улиците се забелязвали и по-елегантни госпожи, следващи модните тенденции. Повечето от тях били от т.нар. тогава буржоазен произход, но не всички. Имало и такива с "работническо-селско родословие", които искали да привличат вниманието с роклите си.

Пропагандата на БКП обаче смятала навика да се издокарваш и да си лъскаш обувките за

вредно и опасно западно влияние.

И трябвало да го неутрализират.

Първо измислили прякори за тези, които обичали да се оглеждат в огледалото и да се обличат в по-различен от масовия стил. Жените в модни дрехи били наричани зози, а мъжете - суинги.

В ранния социализъм все още магазините не предлагали облекла и обувки, а всички си поръчвали при шивачки.

Конфекцията

се появила през втората половина на 50-те години.

Някъде по същото време започнали да продават и найлонови чорапи и блузи, които стрували по-скъпо от памучните и минавали за много шик. На ученичките им били забранени.

Майките им възприемали изкуствените материи като екзотика и облекло от по-висока категория. На празници обаче всички излизали с най-новите си рокли и задължително с копринени чорапи - бежови с черен ръб отзад. По-бедните си ги защипвали с ластици над коляното, а

по-заможните слагали колан

с жартиери.

За да спре западното влияние, през 1957 г. БКП създала Центъра за нови стоки и мода, за да контролира уклона към "капиталистическия" начин на обличане. За шеф на предприятието била назначена Евгения Комисаренко, която току-що се била дипломирала в Московската текстилна академия. Рускинята е една от дизайнерките, обличали и Людмила Живкова.

"Тогава на модата се гледаше като на отрицателен, опасен елемент, който носи някаква буржоазна култура", споделя Комисаренко години по-късно в книгата "България. 20. век".

Инициативата за специален център за мода, естествено, не е хрумнала на някой стратег от БКП, а била част от

програмата

на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Към него страните от соцблока създали работна група по култура на облеклото, която решавала какви да са модните продукции, за да контролира отрасъла. Така се борели срещу влиянието на западната мода.

Може би затова директорите в ЦНСМ са били назначавани по партийна линия. Това споделя в своите спомени Евгения Комисаренко.

Докато работела там, се сменили 17 шефове. Очевидно мнението на дизайнерите явно не е било достатъчно. Трябвало е БКП да одобри колекциите, при това след съвещание в СИВ.

Модата, създадена от ЦНСМ, списанията "Лада", "Божур" и шивашките къщи "Яница", "Руен" и други, не била екстравагантна, както сме свикнали да гледаме сега по модните подиуми на Ню Йорк, Милано и Париж. Единствен

при участия в ревюта на Запад залагали на по-авангардни

тоалети. Така било и при едно от редките дефилета на български модели в Париж в края на 60-те години.

Тогава, за да впечатлят Запада, направили един от костюмите да прилича на скафандър. По-късно той бил представен и в София - в ресторант "България", от манекенката Красимира Михайлова.

"Тоалетът беше по-скоро изключение, нямаше тогава такива екстравагантни дрехи", разказа тя пред "168 часа". Студентката от Художествената академия станала модел съвсем случайно. Един ден си вървяла по столичната ул. "Г. С. Раковски" и я спряла модна редакторка от сп. "Лада". Поканила я на снимки и след пробната серия я одобрили. Така тръгнала по ревюта заедно с още 10-ина момичета, между които жената на Стефан Данаилов. По-късно известна манекенка била и Катето Евро.

В ЦНСМ шиели цяла серия

от тоалети за

всеки манекен.

С тях обикаляли различни места и мероприятия в страната или в соцлагера - например на откриване на Пловдивския панаир или на конгрес на СИВ в Прага. Накрая давали право на момичетата да си купят на изгодна цена роклите.

Останалите ги продавали в магазина на ул. "Леге". Цялата продукция, произвеждана на горните етажи, била главно от естествени материи - памук, коприна и вълна.

В средата на соцпериода в дамския гардероб масово навлизат и панталоните, които хем са удобни, хем по-топли от полите. Особено през зимата.

Дизайнерите следели всички западни модни списания и тенденции, но измисляли свои колекции.

Освен в ревютата манекенките дефилирали и на концертите на изгряващите естрадни звезди като загиналата в самолетна катастрофа Паша Христова.

"Докато тя пееше, ние обикаляхме подиума. После ни ангажираха и с участие и във филма "Шведските крале", разказа Красимира Михайлова.

Едно от момичетата карало автомобил

и според сценария взело акъла на главния герой. В ролята му се превъплътил Кирил Господинов. Останалите манекенки вървели, облечени модно за края на 60-те години, и той се заглеждал и по тях.

А обикновените жени залагали главно на басмени роклички и поли. Това е времето, когато хипитата завладяват света. Именно тогава в България пробива модата на късите поли и тупираните бухнали прически. По-екстравагантните, които имали възможност да си купуват от корекома или от чужбина, дори слагали ластични клинове, опънати по краката, подобно на Брижит Бардо.

Лили Иванова внесла модата на късите коси. Преди нея рядко някоя жена се престрашавала да се подстриже ала гарсон.

В средата на 70-те години късите полички били заменени от такива до прасеца и панталони тип чарлстон.

През 80-те вече навлезли

по-шарени мотиви в облеклата,

подплънките на раменете и къдравите коси.

Тогава вече много от по-елегантните жени си шиели от немското списание "Некерман", а успявали да си набавят и западното "Бурда". Все повече през Желязната завеса успявали да се промъкнат "капиталистическите" модни тенденции.