Откакто влиза в образа на майор Деянов в "На всеки километър" преди точно 50 г., Стефан Данаилов винаги е бил свързан с БКП и впоследствие с приемничката й БСП.

Няколко години след емблематичната си роля, с която става любимец на публиката, секссимвол и българска киноикона, започва и второто му амплоа в живота - това на партиец.

Той става член на комунистическата партия още през 1975 г. - едва 27-годишен. Посреща 10 ноември 1989 г. като

партиен секретар

на първичната организация на Народния театър

и член на Ленинския районен комитет. Има 14 години стаж в БКП зад гърба си. За разлика от много други комунисти не напуска БКП през 1990 г. За добро или за лошо остава верен син на партията.

"Аз съм си бесепарче", признава Ламбо в свои интервюта. Въпреки че тогава разбрал колко малко приятели има. На инфарктно събрание в Народния театър всички, на които е вярвал и е смятал за свои близки, се обръщат срещу него. Тайно обаче получава бележка: "Ние сме с теб". Написана е от най-младите тогава попълнения Андрей Баташов, Евелина Борисова и Емануела Шкодрева. Това разказва в книгата си за Ламбо журналистът Георги Тошев.

А другите, на които е осигурявал карти за почивка, гуми за автомобилите, дори помагал с пари, се отдръпват от актьора и започват да го нападат. Тогава потърсил помощ от психиатър. Но не се отказал от БКП, което в средите на столетницата е много голяма червена точка и повод да го обичат още повече.

Даже на конгреса, провел се 2 месеца след 10 ноември, е бил избран за член на ЦК заедно с други нови лица. По онова време лидер на партията е Александър Лилов, който решава да използва авторитета на актьора, за да смени емблемата на БКП от петолъчка на червена роза, разказват очевидци на случката.

Стратега предлага революционната промяна

на един от пленумите на ЦК на БКП, провел се в бившата зала "Георги Кирков" на бившия Партиен дом, сега "Света София" в парламента. Към онзи момент червените са вече сериозно разделени на две основни лобита. Александър Лилов контролира една част от партията. Другата е лоялна към министър-председателя Андрей Луканов.

Започва ожесточен спор, който върви към тотална загуба за лидера. Всички са настръхнали един срещу друг. Повечето изказвания са в стил "Не може да се отказваме от петолъчката. Нашите бащи ще се обърнат в гробовете си, ако го направим". Консервативното ядро е готово на бой. Въпросът е на живот и смърт. Хардлайнерите са повече и по-речовити.

В тази обстановка думата взема Стефан Данаилов, който говори в типичния си стил - без да напада никого и реагира със спокойствие.

"На гроба на

моя баща също

има петолъчка,

но ние трябва да направим тази промяна в името на бъдещето на партията." И изведнъж аргументите му успяват да впечатлят членовете на ЦК до такава степен, че обръщат на 180 градуса настроенията в залата. При гласуването става ясно, че линията на Лилов, индиректно подкрепена от Ламбо, побеждава БКП вече избира да се отъждествява с червена роза, а не с петолъчка.

На конгреса на преименуваната на БСП партия на следващата година обаче става ясно, че майор Деянов вече не одобрява политиката на Александър Лилов. Изказването му е по-скоро в обратната посока. Стратега е обиден и споделя пред обкръжението си, че актьорът сякаш не е същият човек и много го е разочаровал.

"Ламбо винаги усеща коя ще е печелившата страна. Не знам как го прави, но има невероятна интуиция", коментира бивш член на БСП.

Освен на пленумите и конгресите още от самото начало на демокрацията Стефан Данаилов участва и в предизборните прояви на партията.

Столетницата използва любовта

на народа към майор Деянов

и го кани на различни мероприятия, с които да печели електорат. Макар че избирателите, които идентифицират Ламбо с героя му от "На всеки километър", не се нуждаят от допълнителна подгрявка, за да изберат червената бюлетина.

Но участието на Ламбо в политиката преживява истински разцвет след управлението на Жан Виденов. Годината е 1997 г. Хиперинфлацията изяжда спестяванията на хората. Със смешните си заплати хората не могат да си купят почти нищо. Цели организации напускат столетницата.

Георги Първанов току-що е избран за председател. Той се чуди как да не остане лидер на самия себе си и как да привлече авторитетни личности, неохулени през годините. И изведнъж се сеща за Стефан Данаилов, който поради липса на български филми се е снимал в италианския сериал "Октопод". Поне така разказва актьорът в свои интервюта. Бъдещият президент също иска да направи сериозни промени във възгледите на БСП. Например той въвежда обръщението "дами и господа" наравно с "другарки и другари". Но това е бял кахър, минава без много скандали.

Другото, което

може да предизвика партийна война,

е да се реши, че столетницата е за членство на България в НАТО. При това от последната инстанция - конгреса.

През 90-те години темата за Северноатлантическия пакт е твърде болезнена за червените. Готови са да се хванат за оръжие, но това да не се случи. Геополитически повечето от тях са свързани с Русия, която иска да запази влиянието си в България и на Балканите. Влизането ни в организация като НАТО би ни отдалечило от Москва - така поне смятат стратезите.

А почти единствената политическа сила, която е против включването на страната ни в пакта, е БСП. Но на 43-тия конгрес на столетницата през май 1998 г. Георги Първанов предлага да се гласува, че вече и соцпартията е за членството на България в НАТО. Вътрешнопартийната опозиция и без това надига глас срещу него, обвинявайки го в колаборация с премиера на СДС Иван Костов и предателство към БСП.

Искането за НАТО ги кара да избухнат още повече. Но в този момент на трибуната на зала 1 на НДК се изправя иконата на партията Стефан Данаилов. "Страната ни е изправена пред нови предизвикателства.

Дойдоха други времена, които изискват от нас да променим мислите и представите си", казва горе-долу Ламбо пред 800-те делегати от цялата страна.

Тогава те

за пореден път остават омаяни

от словото му

и гласуват това, което им внушава актьорът. Така вече няма никакви пречки България да подаде иск за членство в НАТО. Не че без БСП Иван Костов не можеше да го направи - все пак има стабилно мнозинство от 137 депутати в парламента. Но съвсем друго е да каже пред международните партньори, че в страната ни има единомислие по въпроса.

Така за втори път Стефан Данаилов изиграва главна роля за промяна на дълбоко вкоренени представи в БСП. В следващите години той се превръща в един от основните фактори в столетницата. Когато през 2001 г. Георги Първанов кани 100 интелектуалци и изявени професионалисти в т.нар. Клуб 100, с които възнамерява да управлява, ако спечели изборите, Ламбо е номер едно в списъка.

Въпреки подготовката на БСП обаче Първанов е изненадан от ударната вълна на царистите. Симеон Сакскобургготски спечелва властта, макар и на ръба. Червените са уж в опозиция, но двама техни знакови представители са министри. Официално Костадин Паскалев и Димитър Калчев влизат в правителството в лично качество.

Стефан Данаилов е депутат и организира рекламната дейност на всички предизборни кампании и конгреси на БСП. Той се издига до министър чак по време на тройната коалиция през 2005 г., когато Сергей Станишев става премиер от втория опит. Майор Деянов оглавява Инициативния комитет от общественици, издигнали Първанов за втори мандат. Същевременно е част от правителствения и от екипа на тясното партийно ръководство на "Позитано" 20.

В онези години много се говори за разнобой между министър-председателя и президента - някогашни близки съратници. Смята се, че именно

Ламбо играе ролята на помирител

между двамата, които публично отричат напрежението. Докато истината не излиза наяве в края на втория мандат на Георги Първанов през 2012 г.

Той разчита, че ще се върне в БСП на бял кон, но когато разбира, че това няма да се случи, решава да формира нова партия - Алтернатива за българско възраждане (АБВ). Държавният глава е убеден, че може да разчита на Ламбо - до този момент той винаги му е помагал.

Но се оказва, че Стефан Данаилов няма никакво намерение да напуска БСП и да влиза в нова организация. И този път секссимволът на българското кино не се пребоядисва.

Станишев триумфира. Обкръжението му е сигурно, че Ламбо може да спечели всяка ситуация. Затова през 2011 г., когато столетницата трябва да намери силен кандидат за президент, който да противопостави на ГЕРБ, всички смятат, че е ред на майор Деянов да излезе на ринга.

Той обаче категорично отказва. Подложен е на ежедневни подканвания от колегите си.

“Не мога да живея с петима охранители около мен

Един-двама да вървят пред мен, още двама - зад мен, а последният да е някъде наоколо. Няма да имам и минутка спокойствие", отговаря им Стефан Данаилов. В крайна сметка го убеждават да стане вице на кандидатурата на Ивайло Калфин.

Когато впоследствие той отива в АБВ, Ламбо заявява: "В моята кампания, като кандидат за вицепрезидент, аз говорих главно за Ивайло Калфин, за неговия професионализъм, за неговата деликатност и политическа привързаност към БСП. И си задавам въпроса, аз ли съм старият глупак, старият наивник? Но така е в живота."

Актьорът продължава да се изказва пред пленумите и конгресите само когато има нужда да се успокои топката и да се вземе важно решение. Последното му протеже е Корнелия Нинова. През 2016 г. застана зад нея на конгреса.

"На горещия стол седна Корнелия Нинова. Много лесно се сяда и много лесно се пада - заяви Ламбо. - Пожелавам на Корнелия успешна работа, чака я много работа. Бих й пожелал от време на време да прибира емоциите и

много да внимава

с обкръжението.

От години наблюдавам политическите случки в нашата страна и общо взето тези, които са си отивали от постовете, е заради техните съветници. Запомнете едно - обкръжението винаги заблуждава."

По ирония на съдбата Стефан Данаилов застана близо до Нинова като неин заместник и я подкрепя. Така беше и на извънредния конгрес през юни. В емоционално изказване той я помоли да оттегли оставката си заради загубата на БСП на евроизборите през май. Какво ще я посъветва след местните избори, може само да се гадае.

Но е факт, че Ламбо е може би единственият авторитет в столетницата, който е способен да промени възгледите и на хардлайнерите в каквато посока реши.