От НАТО се опасяват, че който стигне до кабелите под Баренцово море, ще стане №1 в разузнаването

14 военни се жертват, за да спасят света от ядрена катастрофа и да скрият истината за експедицията

Ако не бе избухнал пожарът на 1 юли на свръхсекретната руска подводница на дъното на Баренцово море, отнел живота на 14 моряци, Москва имаше всички шансове да стане номер едно в световния шпионаж.

Според руски и немски експерти тайната мисия на подводницата е била да открие оптични кабели на дъното на морето за обмен на данни между САЩ и Русия. От НАТО отдавна се притесняват, че който успее да се добере до тези цифрови артерии, не само ще получи огромно предимство в шпионажа, но ще може да нанася и щети на конкурентите си за милиарди.

Затова анализатори допускат, че основната цел на военния екипаж е била да прихване чуждестранните подводни комуникационни линии и

руското разузнаване да следи целия трафик по тях

Някои дори допускат, че част от мисията е било и поставянето на дълбоководни мини, в това число и ядрени. Те могат да се активират в случай на разузнавателни операции и целта им е да унищожат телекомуникационните кабели, където е необходимо.

Експерти от Пентагона наричат този тип подводници "диверсионни апарати", които разрушават подводната структура и най-вече кабелите за комуникация.

Един от аргументите им е, че свръхсекретната ядрена подводница е от типа АС-12 "Лошарик" или АС-31. Първата може да се спуска до 3000 м дълбочина, а втората - до 6000 м, което й позволява да не се появява на повърхността с месеци.

По-вероятно е това да е АС-31, която, както и АС-12, е построена в рамките на един и същ проект под номер 10831,

разработван от ленинградското конструкторско бюро

"Малахит" през 80-те години.

В подкрепа на тази теза е фактът, че апарат АС-12 вече е участвал в изследователската експедиция "Арктика 2012", като е събирал проби от дъното на дълбочина до 3000 м. От тази гледна точка той едва ли ще бъде използван повторно. Затова специалисти смятат, че най-вероятно пожарът е избухнал на АС-31.

По някои данни "носител" на този тип дълбоководни апарати е атомната подводница БС-136 "Оренбург". Възможно е тя да е транспортирала авариралия апарат до Североморск.

Оказа се, че мистериозният плавателен съд

не спада към Северния флот,

а влиза в състава на Главното управление "Дълбоководни изследвания" на руското Министерство на отбраната, което е по-известно под името "Подводно разузнаване" и му се приписват доста операции в стил "Джеймс Бонд".

Подводницата е за 25 души екипаж и на нея няма монтирани оръжия, защото целите й са съвсем различни. Тя е снабдена с апаратура за големи дълбочини, което й позволява да проверява целостта на специални кабели и да инсталира разузнавателно оборудване върху

системи за следене

на подводната обстановка

Има няколко аргумента в подкрепа на хипотезата за свръхсекретност на авариралия подводен съд.

Първо, за трагедията беше съобщено ден по-късно, което бе само началото на пълното информационно затъмнение по темата.

От Москва отказаха да назоват точните координати на местопроизшествието, имената на загиналите моряци и защо те са били само висши служители на военноморския флот. Не стана ясно и каква точно е била мисията им.

Именно това бе причината да се смята, че потъналата подводница е една от най-строго секретните на Русия, която е имала потенциал и за мощно стратегическо оръжие.

След публикувана стенограма от разговора между Владимир Путин и руския министър на отбраната Сергей Шойгу по поводна инцидента става ясно, че загиналите са

едни от най-добрите военноморски служители,

от които 7 капитани първи ранг, двама от тях наградени със званието "герой на Русия", 3-ма са капитани втори ранг, трима - трети ранг, и един подполковник. Имената им обаче не бяха съобщени.

В разговора Шойгу признава, че това е ядрена подводница, но реакторът й е бил изолиран от пожара. Основната причина за избухването на огъня е късо съединение в акумулаторния отсек.

Има две версии за това какво се е случило на борда и защо са загиналите военни от екипажа.

Едната е, че те са се затворили в това помещение и са изгорели вътре, за да предпазят света от ядрена катастрофа. Другата е, че са го направили, за да запазят подводницата в пълна изправност и да не разкрият истинската й мисия.

14-те военнослужещи са погребани на Серафимовското гробище в Санкт Петербург до паметника на загиналите през 2000 г. моряци при инцидента с подводницата "Курск".

Траурната церемония също е била в закрит режим.

Достъпът до гробището бил ограничен. На медиите не бе позволено нито да присъстват на опелото в близката църква, нито на погребението.

Руското министерство отбеляза, че

няколко членове на екипажа са оцелели

и са в болница, а един цивилен е спасен от военнослужещите на борда. Всякаква друга информация обаче бе спестена.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков побърза да обясни, че част от данните за трагедията няма да станат достояние на обществеността, тъй като са държавна тайна.