Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как казармата промени живота на футболните легенди

В казармата дойдоха при мен и заявиха, че отивам да играя в ЦСКА. Нареждане, нямаше какво да го мисля, но пък така се сбъдна детската ми мечта", разказваше приживе Краси Безински, който съвсем наскоро си отиде от този свят. Железният защитник съвсем не е първият и единствен популярен футболист, чийто живот се преобръща на 180 градуса именно в родната казарма.

По-възрастните привърженици на "Левски" и до днес обичат да разказват как навремето кръвният враг се е възползвал по най-добрия начин от воинския дълг на тепърва прохождащи таланти. ЦСКА, като подопечен тим на българската армия, получава правото да обира каймака измежду футболистите новобранци.

Точно такъв е случаят с "червената" легенда Димитър Якимов. В детските си години той симпатизира на "Левски" и заедно с чичо си често ходят на "Герена", за да гледат изявите на тогавашните звезди. След това порасналият и вече достатъчно известен с уменията си младеж е привикан да облече шинела и да нарами пушката.

Само че трамбоването по плаца до прималяване му се разминава, тъй като е харесан от тогавашните шефове на ЦСКА и в действителност кара казармата по футболните терени.

"Отидох войник и просто трябваше да стана от ЦСКА. Ако не го бях направил, нямаше да бъда Митата и да стана идол на толкова много хора в България", разказа преди години в тв интервю нападателят, който има невероятните 287 мача и 141 гола с червената фланелка.

На сериозен натиск

е подложен

и покойният

Павел Панов,

но той удържа и така се превръща в легенда на тима от "Герена". Големият български футболист започва в "Септември", преминава в "Спартак", но още преди да навърши пълнолетие е привикан да отбива военния си дълг.

"Прибраха ме войник през 1968 г. и започнаха да ме натискат да подпиша с ЦСКА. Крум Янев отговаряше за мен. Идвах на тренировки, готвех се с отбора. Даже ме взеха в Пловдив за една среща, като мислеха, че ще ме картотекират да почна да играя вече. Но си направих добре сметката и останах в "Спартак", където имах много по-голям шанс да се развия. В ЦСКА в тези години, като започнете от бате Жоро Найденов, който беше вратар, и стигнем до Цанев, Якимов, Жеков... Футболисти, сред които човек трябва да се замисли дали ще намери бързо място", разказа приживе Павел Панов пред в. "24 часа". Съдбата обаче все пак го задължава да се изправи срещу големи титани в стремежа да си намери място под слънцето.

"Януари 1969-а стана обединението на "Левски" и "Спартак". И същите тези млади футболисти, които бяхме, като видяхме, че трябва да се изправим срещу Аспарухов, Костов, Меци Веселинов, Янко Кирилов и всички големи играчи на "Левски", пак си направихме сметка и искахме да бягаме. Но ни казаха: "Спокойно, пред вас е развитието, независимо че се обединяват отборите." Всичко се получи така. А и в лицето на по-опитните - и на Гунди, и на Котето, който дойде по-късно, и Сашо Костов, и Меци, и Янко, имахме огромна подкрепа. Батковците помогнаха за нашето израстване", обичаше да се връща към славните си години Павел Панов.

И понеже стана дума за Георги Аспарухов - той също преживява големи приключения, когато е повикан да се влее в редиците на българската армия.

Дясната ръка на Тодор Живков - Борис Велчев, спасява Гунди

от участта да играе за ЦСКА, разказва книгата "Гунди - какъвто не го познавате".

Аспарухов влиза в казармата и по вече описаната схема е изпратен да играе в ЦСКА. Дори има няколко мача с червената фланелка, а за пръв път я облича на Националния стадион "Васил Левски" за бенефиса на звездата на "армейците" Манол Манолов-Симулията. Ходи и на подготовка с тима, воден от треньора Крум Милев.

Сестрата на Гунди Лидия Карова е категорична, че Милев

не харесал батко

й за състава си

и не го искал

Покойният актьор Георги Джубрилов, добър приятел на Гунди, също разкрил пред съпругата му Величка, че наставникът на ЦСКА сам му е казал, че Аспарухов не е за неговия отбор.

В ситуацията се намесва и довереният човек на Тодор Живков и втори в държавата тогава Борис Велчев, който е левскар и не иска да гледа Гунди с червен екип. Именно Велчев нарежда нападателят да отиде в "Ботев" (Пд). След две години пак партийното величие разпорежда наложилият се вече в състава на "канарчетата" голаджия да се прибере в родния "Левски".

Друг велик голмайстор на българския футбол

едва не става причина за избухването на военен конфликт

кой да се възползва от уникалните му качества. През лятото на 1963 г. Петър Жеков влиза в казармата в Стара Загора като трудовак и започва да играе за "Берое". Един ден обаче тогавашните шефове на ЦСКА пристигат с черна волга и започват да уговарят талантливия играч да се премести в София. Младокът склонява и тръгва за столицата.

Още на другия ден началникът на Втора армия генерал Стою Неделчев-Чочоолу вдига страшна пушилка, след като разбира как са измъкнали таланта изпод носа. Висшият офицер се обажда лично на Тодор Живков и Жеков е върнат обратно в Стара Загора. "Червените" обаче не се отказват от бъдещата звезда на българския, но и на европейския футбол. През 1968 г. емисари на "Спартак" го викат на среща и му разкриват, че предстои обединение с "Левски" и той ще получи уникалния шанс да играе рамо до рамо с Гунди. Жеков отказва с мотива, че вече е обещал на ЦСКА. Когато пристига на "Армията", 2000-3000 души се изсипват още на първата му тренировка, за да го видят на живо.

Много сходна е историята и на друга "червена" легенда - Георги Димитров-Джеки. Той също като Жеков прави фурор в "Берое", а щом идва време за войниклъка му, от ЦСКА създават организация да го отмъкнат от Стара Загора.

"Тогавашните ръководители на "Берое" направиха всичко по силите си, за да ме задържат.

Дори ме принудиха да повтарям 11-и клас, за да не

отида в казармата

Нямаше как да стоя в училище до безкрай и старозагорци започнаха да пишат жалби до министри, до Тодор Живков. Много искаха да остана при тях. Моите мечти бяха други. Вече бях навършил 18, растеше ми се във футбола", спомня си железният защитник.

Кариерата му се решава един ден, когато у дома идват да го търсят емисари на ЦСКА. Те го канят да играе в ЦСКА и го съветват да се запише като доброволец в армията, за да се осъществи безпроблемно трансферът. Когато идва време да се уволнява, военни с автомати го охраняват само и само от "Берое" да не се опитат да си го върнат.

И пак Тодор Живков е намесен в драматичните събития около Георги Соколов, когато и на него му идва времето да става войник. За Соколето "сините" привърженици казват, че е също толкова велик играч, колкото и Георги Аспарухов-Гунди. И до днес се разказват легенди за умението му да навързва по трима-четирима противникови играчи просто за да достави удоволствие на запалянковците.

Феновете на "Левски" го боготворят и са готови да се вдигнат на бунт, когато плъзват слухове, че техният кумир влиза в казармата и оттам ще го изстрелят на ст. "Българска армия". Спешно е създаден "революционен комитет", който е оглавен от големия ни актьор Георги Калоянчев. Той и други популярни привърженици искат среща с Тато. Той ги приема и остава крайно недоволен, когато разбира за какво са дошли да го молят, тъй като спортните въпроси не са му на сърце.

След богата почерпка в кабинета на Първия,

той обещава да помогне и така Соколето остава да твори историята на "Левски".

Едва ли някога ще забрави преживелиците си от казармата и носителят на "Златната топка" Христо Стоичков. Той навлича шинела в един крайно неприятен за него момент. Току-що са го наказали да не играе футбол до живот заради дейното му участие в скандалния финал за Купата на България, по време на който играчи на двата отбора се сбиват на терена. Прегрешенията им не са чак толкова страшни, но властта вижда удобен момент да се саморазправи с двата софийски гранда и с част от звездите им.

19-годишният Стоичков е сред най-тежко наказаните и след налагането на доживотната забрана е пратен да навърта километри с катушка на гръб като свързочник в Стара Загора. Тамошните командири обаче добре знаели кой идва да служи при тях и моментално вкарват Стоичков в редиците на футболния отбор. Дори направили опит да го пуснат да играе в армейското първенство, но преди един мач във Велико Търново съдията Богдан Кюркчиев го разпознал и не му позволил да излезе на терена, а тима на Стара Загора заплашил със служебна загуба. Малко по-късно, през февруари 1986-а, заради предстоящото тогава световно първенство в Мексико били опростени наказаните заради същия финал национални състезатели Наско Сираков и Боби Михайлов.

Покрай тях излязъл късметът и на Ицо

- забраната над него да играе футбол до живот отпаднала и той бил откомандирован от Стара Загора да рита за отбора на "Армеец" (София). Оттам нататък пътят на Стоичков към върха на световния футбол е добре известен.

Любопитното е, че задължението да отбиеш воинския си дълг и в наши дни продължава да влияе върху най-популярната игра. Звездата на "Тотнъм" Хюн-Мин Сон за една бройка да спре с футбола за 2 години, за да отбие военния си дълг в родината си. Южна Корея рядко прави отстъпки по този въпрос и за най-известните си спортисти. Сон все пак се измъква на косъм. Той и съотборниците му от националния отбор до 23 години печелят Купата на Азия след драматична победа с 2:1 над Япония. Трофеят е златният талон, който дава шанс на нападателя да се скатае от военната служба и да продължи да печели огромни пари и слава на Острова.