Заговори, интриги, убийства, екзекуции, отравяния, бунтове на войските. Това са били рисковете пред императорите в Древния Рим, когато се възкачат на престола.

Мнозина са били примамени от трона и пурпурната мантия - символ на властта, но те са били изключително опасни за живота на желаещите да управляват империята.

От насилствена смърт умират поне една четвърт от управлявалите Римската империя през всичките 500 г. от съществуването й. Към тази бройка спадат и тези, които се самоубиват, защото знаят какво ги чака, ако попаднат в ръцете на враговете си.

Само първият император остава дълги години на поста си. Октавиан Август е абсолютен рекордьор със своите 40 г. управление. След него цезарите започват да се сменят много често. Има дори куриозни случаи - с по четирима различни самодръжци за една година или дори шестима.

Основната причина за насилствената им смърт са интригите и съзаклятията срещу императорите, в дъното на които често са служители от Преторианската гвардия - престижен отряд, който се грижи за сигурността на цезарите. Но научно изследване на канадския университет "Брок" посочва и друг, абсолютно страничен на пръв поглед аргумент за атентатите и убийствата - липсата на валежи.

Как климатичните условия влияят върху бунтовете на легионерите, кой е рекордният век с убити или самоубили се императори и защо, четете в хартиеното издание на сп. "Космос", което вече е на пазара.