Руски математик оспорва възрастта и смята, че е починала “само” на 99 г., формата на ушите и цветът на очите й били различни от снимките й на младини

Направила го, за да не плати данък наследство при смъртта на истинската Жан Калм

Жената обичала месо и пържено, пиела порто, пушела и хапвала по 1 кг шоколад на седмица

Рекордьорката по най-дълъг живот в историята на планетата Жан Калм вероятно не е починала на 122 г. и 164 дни, каквато е официалната теза. Съмнението изрази руският математик Николай Зак от Московския държавен университет. Той анализирал биографии, снимки и архиви от родния й град Арл, Франция.

Никой до момента не е доближавал възрастта на родената на 21 април 1875 г. и приключила земния си път на 4 август 1997 г. Приживе в свои интервюта тя говори, че е познавала Ван Гог, починал през 1890 г.

Руският учен и колегите му смятат, че тя може да е откраднала самоличността на майка си, за да избегне плащането на данъци. В изследването "Жан Калм: Тайната на дълголетието" Зак твърди, че жената, която стана медийна звезда из целия свят в края на живота си, всъщност е дъщеря й Ивон.

Тя взела майчината си идентичност през 1934 г. -

много преди дигиталната ера

и навлизането на компютърните бази с данни, така че това е трудно да бъде установено. Според Зак го направила, за да не плати данък наследство, когато майка й починала от пневмония на 59 г. Ивон преправила документите сякаш самата тя си е отишла от този свят, за което е издаден смъртен акт, подписан от жена без лекарски права. И в крайна сметка смъртта настъпила за Ивон през 1997 г., когато била не на 122 г., а "едва" на 99 години.

За да аргументира тезата си за фалшификацията, математикът изследвал несъответствия в биографията на рекордьорката. Едно от тях са експериментите в последните години с жената, позната под името Жан Калм. Там тя

показала резултати, характерни за хора между 80 и 100 г.

На паспорта на Жан Калмен, издаден през 1930 г., цветът на очите й не съответства на този, познат от по-късните й години.

Николай Зак споменава и че формата на ушите и челото на дълголетницата се различават на снимки от младите й години и в края на живота й. Забелязал също така, че костите й не са се стопили толкова драстично като други суперстолетници (доживели 110 г.), в резултат на което ръстът на французойката не е намалял съществено.

След "смъртта" на Ивон майка й заживяла със "зет" си Жозеф Бийо и с "внука" си Фредерик. Това се сторило съмнително на руските учени. В свое интервю Жан говори за прислужничката, която я водела на училище като дете, но се оказва, че тази жена е с 10 г. по-възрастна от нея и всъщност е водила Ивон на училище.

Геронтологът Валери Новоселов от екипа на Николай Зак заяви пред Франс прес, че има достатъчно причини да се изследва рекордът на Жан Калм.

"Като лекар винаги съм се съмнявал в истинската й възраст. Състоянието на мускулите й беше различно от това на други хора, живели над 100 г. Тя можеше да седи изправена без никаква помощ. Нямаше никакви следи от деменция", казва Новоселов. Руснаците

искат ексхумация

на двата трупа - на майката и дъщерята.

Някои са скептични към новите изследвания. Жан-Мари Робин, директор във френския Национален институт по здраве и медицински изследвания, е една от тях, тъй като е участвала в средата на 90-те години в екипа, потвърдил възрастта на рекордьорката.

"Всичко това е съмнително и не почива на никакви факти - казва Робин пред френския в. "Паризиен". - Никога не сме проверявали толкова много, за да докажем възрастта на някого. Не сме имали и грам съмнение в нейните години. Огледахме

цялата информация, която само тя можеше да знае,

като например имената на учителите й по математика или сгради от миналото."

Само един от 1000 души, надхвърлили 100 г., успява да доживее повече от 110 г.

Режимът й бил съвсем различен от това, което си представяме. Жан ставала в 6,45 сутринта и започвала да се моли. После сядала в креслото си със слушалки в ушите. Така правела гимнастика - упражнения за краката и за гъвкавост на пръстите. Накрая сама си вземала душ без помощ и се мажела със зехтин.

Противно на всичко, което се знае за дълголетието и здравословния начин на живот, Жан никога не се е ограничавала. На обяд ядяла телешко, като понякога разнообразявала менюто с различни риби, а след хранене пушела цигара с чаша порто. Често се оплаквала от това, че храната й била прекалено лека и искала пържени храни с много подправки. До 116-ата си годишнина всеки ден хапвала десерт - около килограм шоколад на седмица. Обичала да полива порциите си обилно със зехтин.

Докторите в хосписа, в който живяла през последните 12 години, забелязали, че

Жан се движи по-бързо и е в по-добро психично и физическо състояние

от тези, които били с около 10-20 г. по-млади от нея.

Когато починала, била висока 137 см, тежала 40 кг и почти напълно сляпа, но сравнително здрава. Ядяла сладкиши и пиела евтино червено вино до смъртта си и отказала цигарите една година преди края си. Настоявала, че всички тези навици я държали във форма толкова дълго.

Ако Жан бъде детронирана от най-дълго живялата на този свят, първенството ще бъде присъдено на Сара Кнаус от САЩ, която си отива на 119 г. и 97 дни само два дни преди 2000 г.