Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Стоянка Стоянова Стоянка Стоянова

- Г-жо Стоянова, защо синът ви не успя да спечели втори президентски мандат?
- Ще ви кажа нещо, което не се знае от много хора, но аз съм убедена в правотата на думите си. Синът ми Петър беше унищожен от скритите болшевики в СДС. Те успяха да заблудят хората, като се представяха за най-големите антикомунисти, а всъщност си бяха бивши доносници и хора на Андрей Луканов. Тези хора използваха властта за лично облагодетелстване. Те подариха държавата на мутрите. Петър Стоянов виждаше накъде отиват нещата и се опита да спре пладнешкото разграбване по времето на масовата приватизация. Стана неудобен и го унищожиха политически.
- Кого имате предвид?
- Днес виждаме кой какъв е. Генерал Бонев е дясната ръка на червения олигарх Гергов. Държавният глава се оказа агент Гоце. Какво повече да коментираме?! Синът ми не е присвоил нито един лев от държавата. За разлика от някои негови бивши съпартийци. Неговите деца нямат швейцарски сметки с милиони.
- Кои негови колеги имате предвид?
- Предпочитам да не отговарям на този въпрос. Предполагам, че ще ме питате, но не искам да коментирам никого от СДС. Те се знаят, познават се, ако иска Петър, нека той разкаже за тях. За тези, които го предадоха и се оказаха комунисти и внедрени милиционери провокатори.
- Боли ли ви от това предателство?
- Разбира се! Коя майка не би я боляло да говорят неверни неща за децата є. Какви ли неща се изприказваха за нас. Една от най-гнусните лъжи е, че сме сътрудничели на комунистите. Че Петър е бил комсомолски секрeтар. Една ченгесарска телевизия се опита да се изгаври с паметта на съпруга ми, който е жестоко репресиран веднага след 9 септември като член на Българските национални легиони. И двамата ми синове бяха следени и наказвани административно заради миналото на баща си. На Петър му беше забранено да специализира в чужбина, Емил остана 2 години без работа веднага след дипломирането си. Всичко това заради жълтия картон на баща им, който беше обявен за "враг на народа".
Цял живот съм била учителка и знам, че в онази система всички деца задължително ставаха чавдарчета, пионерчета и комсомолци. За отрядни председатели и комсомолски секретари в училище избираха най-будните. Няма как да откажеш такава "чест". Системата не го позволяваше. Петър насила го направиха училищен комсомолски секретар. Но не е бил активист. Истинските комсомолски секретари бяха онези в райкомите на партията, те бяха част от комунистическата номенклатура. Когато стана студент, преподавателите на Петър се оплакваха, че странял от живота на комсомолската организация. След 1989 година разбрахме, че най-близките му приятели от студентските години са го клепали пред ДС. Имаше един Марин от Ловеч. Той е идвал у нас на гости, Петър му е помагал да си взема изпитите. После се оказа, че този същият Марин е провалил специализацията на сина ни в Австрия. Петър спечели конкурс, но така и не замина заради миналото на баща си. А с Емил колко съм теглила... Петър от 9-и клас знаеше за жълтия картон на баща си, а брат му научи за това много по-късно...
Върхът на наглостта беше, когато миналата година показаха фалшив документ за мнимото следване на Петър Стоянов в Москва. Той никога не е стъпвал в Москва. Те ли знаят или аз?! Направо полудях тогава. Какво безочие и наглост!
- Как съпругът ви Стефан Стоянов, който е бил отявлен антикомунист, легионер и враг на народа, остава жив след 9 септември 1944 година?
- Спасява го комунистическата лакомия и фактът, че във времето около самия болшевишки преврат Стефан се укрива в планината. Предварително бил предупреден от свои приятели да бяга, защото комунистите разстрелват без съд и присъда. После се предава и го вкарват в затвора, където го подлагат на денонощни мъчения и побои. Баща му, който бил заможен човек по царско време, дал 1 милион лева една вечер, за да не убият сина му. Болшевиките се оказали корумпирани до мозъка на костите си. Това спасило Стефан.
През 1949 година го освобождават от лагерите. Тогава той е на 29 години. Имал е невероятен късмет, че е успял да завърши Софийския университет преди 9 септември 1944 г., специалност "Финанси и администрация". Тази диплома после му спасява живота за втори път.
- Как?
- 3 години и половина след раждането на първия ни син Петър от наши близки разбрахме, че готвят нов арест за мъжа ми. Това беше непосредствено след унгарските събития. Спаси го директорът на завода, в който работеше. Директорът беше полуграмотен, но природно умен човек. Бивш партизанин, с основно образование. Беше му ясно, че ако отведат Стефан, няма кой да му върши работата в предприятието. По онова време квалифицираните специалисти бяха малко - комунистите бяха полуграмотни, а старата интелигенция беше изтребена след 9 септември. Но от напрежението мъжът ми получи тежък диабет. Всяка нощ си лягахме с дрехите, защото очаквахме да го арестуват. Петър имаше тежко и трудно детство - живял е повече при баба си и дядо си, отколкото при нас. Бяха години на голям недоимък. Аз исках да уча медицина, но не ми позволиха. Две години не ми даваха "ОФ бележка" да следвам, защото дядо ми и баща ми са били кметове по царско време. Станах учителка. Исках по-малкият ни син Емил да стане лекар, но той избра филологията.
- С него имаше ли проблеми?
- Огромни! Никой не искаше да го вземе на работа заради миналото на баща му. Той навсякъде се явяваше на конкурси, печелеше ги и не го назначаваха на работа. Най-накрая във вестник "Отечествен глас" му казват: "Емиле, заради жълтия картон на баща ти не те вземаме." Той се прибира вкъщи и вика: "Абе, какъв е този жълт картон на баща ми, та три години да не мога да хвана работа?!" Баща му целия прежълтя и се изпоти. Направи криза и веднага го закарахме в болницата. Емил започна да му се извинява: "Моля ти се, татко, много ти се моля, аз не знаех. Няма да се притесняваш за мене. Аз ще почна някъде, в някой цех ще вляза, копчета ще правя, пак ще си вадя хляба. Само искам ти да не се притесняваш!" Толкова се притесни за баща си, защото не знаеше какво е жълт картон и къде е бил баща му. Тогава аз седнах и му разказах.
- Така ли оставихте нещата?
- Не! Тогава ходих чак до генерал Калудов (местния ръководител на ДС - бел. авт.). Ние с него сме израснали. И като отидох при него, му казах: "Запряне, ако щеш, цялата стая да е с подслушватели, ако щеш, пистолета да ми сложиш в слепоочието, идвам да ви плюя! Идвам да ви ругая! Идвам да изкажа отвращението си от този комунизъм! Вие режете клона, на който седите! И да знаете, че скоро ще паднете! След години ще дойдеш ти да ми се молиш! Да го знаеш това! А сега ме арестувай, ако искаш!" Аз съм малко баба Тонка. Изобщо не си поплювам, ама знам с кого говоря. Той ме прегърна и вика: "Абе, успокой се бе, Стоянке! Кажи за какво става въпрос?" "Става въпрос, че при тормоза над мъжа ми бяхме млади, изживяхме го - айде, знаем защо е било! Питам ви защо тормозите децата ми? Докога? На големия не му дадохте да следва! Пак вие, ченгетата! Айде, стана адвокат, той няма какво да стане! Можеш ли да ми кажеш защо? Дай ми, моля те, жълтия картон на мъжа ми, да видим убивал ли е, разстрелвал ли е, какво е правил! За това, че не е мислил като комунистите! Ами не е комунист, това е!" В крайна сметка жената на генерал Калудов спаси Емил. Тя беше университетска преподавателка и го покани да пише за университетския вестник.
- Говори се, че снаха ви Антонина е дете на комунисти и по партийна линия е пратена в ГДР да учи.
- Това са пълни глупости. Нищо вярно няма в тези твърдения. За Антонина може да се каже всичко друго, но не може да се отрече, че тя е една изключително интелигентна и умна жена. Има уникална памет. Всичко сама е постигнала. Баща є няма нищо общо със заминаването є за Лайпциг. Антонина е учила денонощно немски в продължение на половин година, за да се подготви за конкурса. Печели го в конкуренция с много други кандидати. Така е заминала да учи в ГДР.
- Как се запознават със сина ви?
- След като приключва обучението си в ГДР по международно право, Антонина се връща в България. 2 години не може да си намери работа. Колко сълзи е проляла. Ако е имала протекция, щеше ли да остане безработна в София?! С Петър се запознават именно в този период от живота є, когато тя отчаяно търси работа. Двамата са млади стажанти. Братовчедка є, която била съдийка по онова време, є дава съвет да изкара стаж за адвокат, защото с германската диплома няма шанс да си намери работа у нас. Антонина се примирява с това и се връща в Пловдив. Тук стажува. И тук се запознава със сина ми. Петър тогава є помогна много да се изгради като адвокат, защото е завършил българско право. Как е плакала Антонина след едно посещение в Пловдивския панаир! Дойде вкъщи, тръшна се на леглото и започна да ридае. Питам я: "Какво се е случило?" А тя отговаря: "Тия тъпаци! Аз съм им помагала да си вземат изпитите, сега идват като началници и ме карат да им поднасям кафета, за да изкарам някой лев!" Тя ходеше в панаира като преводач от английски, френски и немски, защото адвокатската є заплата беше малка - 300 лева. Петър є поемаше делата в съда, за да може тя да прави преводи.
- Често ли се виждате със сватовете?

- С тях никога не сме поддържали връзка. Разбрах, че баща є починал. На Антонина родителите са разведени още преди да се омъжи за Петър. Баща є сме го виждали само веднъж.
- В новия български филм "Мисия Лондон" тя става обект на осмиване...
- Не съм го гледала. Даже за първи път чувам за този филм. Но едно ще ви кажа. Имам приятелка в Германия. Тя ми разказа за отзивите на немската преса след посещението на българския президент Петър Стоянов в Берлин. Немските вестници били очаровани от президентската двойка. Възхвалявали ерудицията и интелигентността на Петър и Антонина. Моята снаха е изключително качествен човек. Тя и синът ми бяха лицето на България. На Запад Антонина я харесваха и ценяха, за разлика от тук. Тук почти никой не оцени правилно ролята є при представянето на България пред света.
- Твърди се, че двамата вече не живеят заедно. Вярно ли е?
- Не! Петър и Антонина никога не са се разделяли, никога не са били разведени. Това е просто смешно. Това е абсолютна лъжа! В момента цялото семейство е в Женева. Антонина работи в ООН, Петър откри офис на фондацията на Клинтън. Занимава се с международна политика и по тази причина прекарва по-голяма част от времето си в Женева.
- Какво стана, след като синът ви загуби изборите?
- Двамата с Антонина отидоха в Щатите. Беше голяма грешка, че се върнаха оттам. Синът ми заряза добре платената си работа в САЩ, за да спасява СДС, по повика на нашите привърженици. Молеха го да се върне. То бяха писма, то бяха сълзи... И накрая отново го предадоха. А Петър имаше златна възможност. В Щатите изнасяше публични лекции заедно с Горбачов, Клинтън и бившия полски президент. Хонорарът само за една лекция е 20 хиляди долара. Вместо да остане и да печели пари, синът ми реши отново да бори комунизма. Горбачов, Клинтън и бившият полски президент станаха милионери, а нашият се върна да оправя България. За какво?! Да го омаскарят и оплюят отново.


ОЩЕ ЕДНО КРОШЕ
НИЕ сме преживели много и затова много ги мразя комунистите. Много мразя и телевизия СКАТ.
Тия профани, които израснаха и се боядисаха и не видяха нашата мъка. Възхищавам се на сина си Петър, че заби плесница на онзи неврастеник Жеков.
Ако бях аз - щях да му забия още една!

ЕМИЛ КАЦАРОВ