Зад вечната си усмивка 25-годишният Емил Конрад крие тежка лична трагедия, която избягва да коментира обстойно в свои интервюта.
Той губи баща си, след като първо преживява раздялата на родителите си, защото майката изоставя мъжа си и сина си. Синеокият тийнидол е далеч от образа на разглезено хлапе, което има всичко и от скука се захваща с постоянно сърфиране в мрежата. Той е възпитан, интелигентен и устоява на трудностите, които отрано му поднася съдбата. Човекът, който изиграва много важна роля в живота на Емил, всъщност е дядо му, когото той самият определя като своята най-голяма опора.
Само две години са необходими на харизматичния Конрад да покори интернет пространството и да популяризира понятието "влогър". Забавните, развлекателни и дори поучителни видеоблогове, които започва да споделя в мрежата, набират скорост и събират погледите на над 20 млн. души. Отделните му видеа се гледат от по 200-300 хил. души. Така, превърнал се във виртуална рок звезда за по-младите, той веднага е забелязан от водещо издателство за детска литература и периодика.
В момента Емил е на "турне". Пътува из цялата страна, за да представи в книжарниците в различни градове своята книга "Нещата, на които не ни учат в училище". Интересът към него ескалира с премиерата на произведението му в София, където се изви безкрайна опашка от развълнувани младежи, чакащи ред за своя личен автограф.
Емил винаги е усмихнат, позитивен и зарежда почитателите си с приятни емоции, но зад лъчезарното му излъчване има и малко тъга.
Докато семейството му е още цяло, той рядко прекарва много време с родителите си, защото те са твърде заети с работата си
Баща му е арменец и по професия инженер - архитект, а майка му е българка и работи като фармацевт. Постепенно, след като Конрад навършва 13-години, родителите му започват да се отдалечват един от друг, накрая се разделят и той остава да живее с баща си. Така смъртта на татко му се превръща в още по-жесток удар за Емил.
Той винаги ще бъде благодарен обаче, че все пак има близък роднина, който винаги е бил неуморен в грижите си за него. "Родителите ми постоянно работеха и почти не ги виждах освен през уикендите. До мен беше най-вече дядо ми и затова силно се привързах към него. Той от малък ми четеше приказки, учеше ме на арменски и на още много други неща за живота. Беше ми трудно, когато майка ми започна постепенно да напуска живота ми, да се отделя от нас с баща ми, докато не останахме само двамата. Затова, когато пък загубих него, беше още по-мъчително, тъй като той вече беше единственият родител, когото имах. Не бях готов за този удар. Моите приятели много ми помогнаха да се справя с болката, както и това, че започнах отново да правя видеоблогове", разказва Емил.

Защо Емил Конрад става обект на тормоз заради видеоблоговете си четете в новия брой на в. "168 часа".