Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Живите наследници на цар Самуил - Андреа и Свева Миструци ди Фризинга Свева Миструци ди Фризинга

Андреа и Свева Миструци ди Фризинга са живите наследници на цар Самуил, това показва генеалогическо проучване на българския владетел, направено в Италия.

Андреа е наясно с далечния си български царски произход. Има много приятели в България. Интересува се силно от политика, поддръжник е на Силвио Берлускони.

Свева е най-младата потомка. Тя все още не знае, че вековната история на нейната фамилия я свързва с цар Самуил.

До тази следа достига д-р Георги Генов от Института по история в БАН, който защитава тезата си за продължителите на царския род в книгата "Българските царе Самуил и Иван Владислав имат живи роднини в Западна Европа и Италия".

Историкът тръгва

по следите на генеалогическото

дърво

на фамилията Ди Фризинга, преплело се със Самуиловия род, която го отвежда до двамата италианци. Не се е срещал все още с тях, но успява да се информира за личността им, доколкото му е възможно, по неформални пътища.

На своята страница в една от социалните мрежи е поставил снимка на компактдиск с простичкото име "България"! Има много приятели от нашата страна. Живо се интересува от политика и поддържа партията на Силвио Берлускони. Има снимки с многократния премиер на Република Италия.

Изглежда умен и уравновесен човек,

пише стихове и обича да пътува до Македония. За това може да се съди по факта, че избира винаги пътя до Солун като най-краткия начин да посети родината на дедите си. Свева е вероятно най-младата издънка на рода си. Така поне изглежда от нейната снимка. Също като Андреа обича пътуванията до Македония през Солун", описва живите наследници д-р Генов в книгата си.

За да започне проучванията, които го отвеждат до съвременниците на Самуиловия род,

 е "виновен" Георги Тахов.

Д-р Генов доразвива откритието на публициста, който през 1983 г. описва в десет страници потомствената линия на Самуил, стигайки до наследниците му до 1953 г., в литературния алманах "Струма".

Следата, по която тръгва самият Тахов са документи, изпратени на Константин Петканов от членове на самата фамилия Ди Фризинга.

Този род е вписан в "Златната книга на италианската аристокрация" - в нея се включват само знатните родове на Италия.

За да извоюват това си право,

трябвало да докажат

с достоверни свидетелства произхода си

Важно е да се обясни, че в libro d'oro имат право да се впишат само италиански родове с чужда династическа кръв. Издаденият препис е с три държавни печата, датиран е от 1955 г. и е заверен от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи в Италия.

"168 часа" се сдоби с тези документи,

доказващи знатния род на Миструци ди Фризинга благодарения на коренспондента ни в Италия - Виолина Христова, която ги взе от Държавния архив на Италия и д-р Генов, който предостави въпросната подпечатана страница (виж снимките на 5-а стр.).

Документите на фамилията остават на разположение на съпругата на Петканов Магда. Той се е погрижил да ги съхрани, тъй като нямало голям интерес към тях от политиците по онова време. След смъртта му, съпругата, заедно с дъщеря им Сълза решават да довършат делото му. Те осъществяват писмена връзка с италианското семейство. Резултатът е налице - сдобиват се с нови доказателства и документи, доказващи, че родът е наследник на цар Самуил.

Фамилията Фризинга е идвала в България през 1956 г.

Пристигнали двама тайнствени адвокати от Рим,

заедно с представител на семейството, с документи, опитвайки се да убедят българското външно министерство, че благородникът е Самуилов наследник.

Тези архиви попадат и в ръцете на Георги Тахов, който около 1993 г. среща д-р Генов. Той му разказва историята и го провокира по-късно да се заеме с разгадаването на пъзела.

"Говорих с големия български ерудит по този въпрос, но тогава бях все още млад кадър в науката и не обърнах голямо внимание на това, което този забележителен човек ми разказа. По-късно историята излезе във вестник, но отново не се получи очакваният от нас ефект.

Твърдението им има голяма политическа стойност. Тъй като в цялото родословие на фамилията се доказва, че произлиза от българския цар, а не от измислен македонски герой, това не беше удобно на определени политически сили. Редица сайтове препечатаха новината, но нямаше никакъв интерес.

Нито един политик не се заинтересова от богатия изследователски материал. Тогавашната червена държавна машина била водена от идеята да наложи в Пиринския край т. нар. "македонска нация". За наша радост документите са се добрали до Константин Петканов", казва историкът.

В тях генеалогическото дърво е съставено от два клона - единият, произлизащ от преките наследници на Самуил, преминаващ през едни от най-значителните византийски династии, и клон от пряката италианска генеалогическа фамилия.

Семейството прави дългогодишно проучване, преди

да постави на върха на генеалогическото дърво Empire Bulgare

(Империята на българите - бел. ред.) , като отпред е отбелязана 1014 г. - годината на смъртта на цар Самуил (Виж снимката на 4-а стр.). Под неговото име е посочен синът му Гаврил Радомир. Преди да продължим с обясненията, трябва да се отбележи, че между историците има противоречие дали Гаврил е имал дъщеря Мария, или тя е дете на Траян - син на цар Иван Владислав (племенник на цар Самуил). Независимо от двете версии генеалогическата следа до Ди Фризинга продължава именно през Мария, която се омъжва за Андроник Дука.

Избира Самуиловата внучка, за да си осигури царско потекло

Ражда им се дъщеря - Ирина, която взема за съпруг Алекси I Комнин - император на Византия. Тяхната дъщеря Теодора се омъжва за Константин Ангел, който се възползва от брака си и се възкачва на престола.

Радват се на трима сина - Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II - реално по негова линия се стига до свързване с италианската фамилия. Неговата дъщеря Орсина се омъжва за Манфред IV Маркиз де Слаус. Ражда им се дъщеря - Виола, която омъжват за владетеля на Милано Лукио Висконти. Съпрузите успяват да стабилизират като град-държавата и да поставят началото на династия. Сдобиват се с момиче - Катерина Висконти, която се омъжва за маркиза на Ферара - Франческо II д'Есте. А тяхната дъщеря се омъжва за графа на Порча - Фредерик.

Проследяването на рода стига и до 1455 г., когато Джакопа Ди Порча се омъжва за барон Адамо Форментини, владетел на Толмино.

Следват още няколко поколения,

докато не се

стига до Клара

Дела Торе,

която през 1965 г. се омъжва за Себастиан II Миструци ди Фризинга.

Документите, които Георги Тахов цитира, прескачат директно до Андре III (1953). Д-р Георги Генов решава да продължи да търси документи по темата в Харвардския университет, в подземията на македонските патриотични организации в САЩ - Форт Уейн, щата Индиана, където намира данни за родословното дърво на Самуил, стигащо до родовете Ди Фризинга и Хохенщайн в Европа.

"Интересното при тези документи е, че

българските принцеси

от коляното на

Самуил са се омъжвали предимно за

византийски принцове,

докато през XVII век са се сродили със западноевропейската аристокрация. По-известните фамилии сред тях са Дел Есте и Дела Торе", разказва още той.

Именно фамилията Дела Торе е тази, чиято кръв се се смесва с рода на сегашните наследници - Миструци ди Фризинга (виж схемата на 4-а стр. със съкратения вариант на генеалогичното дърво на цар Самуил, базирана на проучванията на Георги Тахов и Георги Генов). В книгата си д-р Генов е описал подробно преливането на царската кръв на Дела Торе в тези на живите и до днес Миструци ди Фризинга. Проследяват се още 15 наследници през различните епохи.

Първият наследник със смесена българо-италианско-немска кръв е Франческо. Следващите са благородническото семейство на Холфанго, като навсякъде се подчертава градчето Ронки деи Леджионари, тъй като самото родословно дърво е създадено от аристократи точно на това място според д-р Генов.

По-късно

родът се разделя на два основни клона между двама братя - Карло и Виторио

Продължителите до наши дни са по линия на по-големия брат Карло.

Родът Ди Фризинга има над 50 наследници през годините, от които Андреа и Свева са живи и до наши дни.

Най-много от тях живеят в града Фризинга, в Бавария и в Ронки дей Леджионаре. Един от най-известните съвременници е Карло, който вече е покойник. Той е бил голям италиански генеалог и хералдик. Написал е книгата "Трактат, упътващ ни сред италианската аристокрация".

Д-р Генов все още не се е срещал с живите потомци, но му предстои посещение в Италия с тази цел. Тогава трябва да разкрие произхода на Свева, която все още не знае за знатното си потекло за разлика от Андреа. Както сам казва ученият "Надявам се съдбата скоро да ни срещне и да станем приятели."

 

Доц. Александър Николов, историк:

Възможно е да има документи, свързващи

българския владетел с потомци в Италия

- От всички версии за произхода на цар Самуил коя е най-вероятната?

- Те не са толкова много, но има една по-интересна, според която той е от арменски произход. За това пише средновековният арменски историк Степан Таронски. Той твърди, че Комитопулите произхождат от Армения, като били първо на византийска служба, но след това се отметнали от властта на императора и вдигнали въстание срещу него. Това, разбира се, е в противоречие с цар Иван Владислав, който е от същата фамилия и изрично посочва в битолския надпис, че е родов българин.

Но, от друга страна,

майката на Самуил се е наричала Рипсимия, което е вариант на името Рипсиме

(Hripsime от арменски език) - тя е известна светица, колкото е Света Петка за България. Така че е връзможно поне по майчина линия да са имали арменска кръв.

От другите варианти е безсмилено да се коментира това, което се говори в Скопие, че е македонец, а не българин.

- Версията за македонска следа ли е най-абсурдното твърдение около цар Самуил?

- Не, защото няма такова нещо или поне не в смисъла, който се влага в наши дни. Днес може да има македонска нация, но тя се е създала през последния половин век. Ако приемем, че те са македонци и това е македонско царство, както се твърди в Скопие, тогава не е ясно защо са воювали с Македонската династия, която се е управлявала от Византия тогава. Василий II - който е от арменски произход между другото, властва в Македонска династия, която се нарича така, защото произхожда от областта около Одрин, която тогава се е наричала Македония. Това няма общо със съвременната им територия.

- Има генеалогическо дърво, което проследява наследниците на цар Самуил. Може ли от чисто историческа гледна точка, проследявайки периодите, да се каже, че потомците са в Италия днес?

- Знам, че има такава теза, но не мога да го твърдя, без да съм видял и проучил документите. Ако трябва да направим паралел - това, което знаем, е, че фамилията на Комитопулите се интегрира във византийската аристокрация. Поне синът на Арон със сигурност. Това е доказан факт. Както по-късно от Асеневата фамилия има клон, който се установява и се свързва със западната аристокрация. Така че не е невъзможно, но доколко е състоятелно, може да каже само авторът.

- Известно ли ви е, че в България са идвали италианци през 50-те г. на миналия век, които искали да докажат, че са наследници на цар Самуил?

- Не, но е възможно, особено след като се изследва генеалогията. През последните 20 г. това е много модерно. Ако се погледне в интернет, става ясно, че много хора, дори и най-обикновени, търсят своя произход и успяват да проследят период до 200-300 г. назад.

- Срещнах и теория, според която партията по онова време е искала да създаде "македонска нация" в Пиринския край и затова не са разпространили този факт. Възможно ли е чисто политически тогава да са го потулили?

- Цялата история с подмяната на потомството на Самуил тръгва в края на XIX век. когато сръбски учени се опитват да изкарат, че той не е българин, а по-скоро представител на племето берзити. Оттам цялата теза директно е имплантирана в македонската история. Започва да се пише за това след 1945 г., но просто на мястото на Събрия се посочва Македония.

Няма какво да се крие според мен. Възможно е в Италия да има документи, които да свързват някоя аристократична фамилия със семейството на Самуил. Комунистите едва ли са подозирали за това, можем само да гадаем. Факт е, че в България има период, в който се премълчават много неща за Македония,

свързани с политиката спрямо Югославия и толерирането на македонската нация от българска страна. Това, е грубо казано, от 1945 г. до началото на 60-те г. Така ни е било наредено от Съветския съюз, но след това нещата са се коригирали постепенно.

- Има две версии и за Мария Андроник Дука - дали е внучка на цар Самуил, или е дъщеря на сина на цар Иван Владислав - Траян?

- Има такъв принц Траян, но това пак е теория. Има "за" и "против". Смятам по-скоро, че е дъщеря на Гаврил Радомир. Възможни са всякакви интерпретации, тъй като изворите, с които разполагаме, са многобройни и по тази причина може да се правят различни спекулации.

- Ако предполагаемите наследници на цар Самуил се припознаят като македонци, а не като българи, това би ли създало проблем?

- Не мисля, защото това няма да има нищо общо с цар Самуил, нито с неговото време. Те може да се припознаят и като марсианци, ако желаят. Едва ли има значение кой като какъв се определя в наше време, защото няма как да се проектира в миналото.