Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Схемите на Зеления октопод: Псевдоеколози рекетират инвеститори

Появяват се нови схеми за добре прикрит рекет над инвеститори. Организации, които се пишат екологични, завеждат формални дела срещу фирми за неспазване на природозащитните норми и ги изнудват за пари, за да се откажат от претенциите си в съда.
По правило обвиненията, изготвени от лъжееколозите, са без аргументи и на определен етап от процеса винаги се оттеглят. При това изобщо не е нужно представител на съответното сдружение да се явява на заседанията. Това разкриха пред "168 часа" както рекетирани бизнесмени, така и юристи, работили по такива дела.
Те обясниха още, че често псевдоеколози използват и друг похват - предизвикват казуси, които са до такава степен видимо скалъпени, че нямат тежест и лесно падат в съда. Едно обаче е сигурно - и при двата варианта загубите за предприемачите са огромни. В тази ситуация, разбира се, съществува и трета възможност - да сключиш извънсъдебно споразумение с "природозащитниците", като направиш дарение в полза на тяхната благочестива дейност. За съществуването на тези нови практики
признават и от автентичните екологични организации
Според запознати все пак за предпочитане е въпросът своевременно да бъде уреден финансово, тъй като, ако се стигне до съдебна битка, дори и тя да завърши успешно, щетите са неизмеримо по-големи, защото включват и загубата на време, докато тече съдебният процес.
Такъв е случаят с фирма "Пътна компания" АД. През 2010 г. дружеството решава да вземе концесия за инертни материали в село Бояджик, Ямболско. Инвестицията е много перспективна, тъй като е в непосредствена близост до усилено строящата се по това време магистрала "Тракия". На кариерата може да се добива голямо количество трошен камък, а с оглед нуждите от тази суровина за строителните работи по важната пътна артерия очакваните печалби се измерват в милиони. Друго щастливо обстоятелство за инвеститора е, че на мястото, планирано за добив, преди това е работила държавна кариера и по този начин рисковете някой да протестира, че може да се засегне околната среда, са минимални. Известно време нещата вървят гладко и фирмата без проблем дочаква излизането на одобрения доклад по ОВОС. Веднага след това обаче в съда е внесена жалба срещу него от природозащитното сдружение "Жива природа" със седалище в Пловдив. Оказва се, че на терена, определен за концесията, има непреодолими пречки да се развива каквато и да било промишлена дейност. Въпреки че мястото е голо от години, според еколозите точно там е избрал да свие гнездо един бухал - птица, която попада в списъка на защитените видове у нас.
"Когато направихме проверка, видяхме, че при тях това е практика.
Те чакат да излязат одобрените доклади по ОВОС и ги обжалват-
обяснява Здравко Георгиев, директор на "Пътна компания" АД. - Специално при нас беше абсолютно бланкетно обжалването. Общо взето, нищо конкретно нямаше в жалбата - не е спазен законът, нарушени са правата и т.н. При което ни беше подсказано, че е хубаво да поговорим с тях. Там природозащитници ние поне не видяхме. Когато проведохме разговора, разбрахме, че в организацията няма еколози - целият управителен съвет на сдружението се ръководеше от адвокати. На всичкото отгоре ни подсказаха, че видите ли, те са неправителствена организация с идеална цел и се издържат само от дарения и доброволни вноски и ако искаме и ние да направим едно дарение, а в замяна няма да ни създават проблеми", разказва бизнесменът. При създалото се положение от дружеството решават да се борят в съда.

"Ние им казахме, че тази работа няма да стане и смятаме, че България е правова държава - разказва Здравко Георгиев. - Тогава те опонираха, че там имало гнездо на бухал. Но се оказа, че никой не е виждал този бухал. Нямаше как да докажат че това е част от хабитат, защото там и преди си е било кариера, земята е гола - хоризонтът е открит.
Тогава откриха един местен етнолог, ако не се лъжа от Ямбол, който свидетелства, че не е виждал бухала, но го е чувал. Съгласихме се, но с уговорката да отидат на място и да снимат птицата, и ако се окаже вярно, ние, естествено, ще се откажем от всякаква дейност. При което те казаха:
"Ние намерихме на кариерата кости от бухал. Вие сте убили бухала!"
Не е анекдот. На обвинението ние отговорихме, че ако ние сме убили бухала, е логично да му приберем и костите, нямаше да ги оставим само тях", обяснява за перипетиите около делото предприемачът.

"Съдът назначи и тройна експертиза, която включваше и орнитолог от БАН. Неговото становище бе, че в тези скали не би могло, а и никога не е имало бухал. И в крайна сметка заключението естествено се прие за меродавно и през 2012 г. спечелихме делото в Стара Загора.
За съжаление по това време магистрала "Тракия" вече беше построена. И нашите загуби се изчисляват на милиони, тъй като имахме проектодоговори за доставка на инертен материал, както и на асфалтова смес за строителството на магистралата. Магистралата е факт, но всичко пропадна заради едно фиктивно дело, с което ни забавиха с две години и нещо.
Проверка на "168 часа" показа, че местните не са чували нищо за рядката нощна птица, а по въпроса за това трябва ли да има работеща кариера до селото им, нямат еднозначно мнение.
"Действително мястото е обезлесено и стои оголено от години. Не зная нищо за бухалите, но чух за рядък вид защитено растение, което виреело до кариерата- казва Елена Маджарова, кмет на село Бояджик, пред "168 часа".
- Направихме обществено обсъждане, в което взеха участие 74 души. Имаше гласове и "за" и "против", затова не мога да кажа кое мнение преобладава. Съселяните ми, които подкрепят проекта, се надяват
благодарение на него да се увеличат работните места,
докато тези, които се обявиха срещу него се притесняват, че подобна шумна дейност в кариерата, която е само на няколко километра от селото, ще им създаде проблем" - допълва представителят на местната власт в населеното място, известно с това, че оттам произхожда Джон Атанасов.
За мнение от екологичната организация "168 часа" се свърза последователно и с трите лица, които са вписани като управители на дружеството в Търговския регистър - Пламен Въргов, Ивелин Каров и Янко Гитанов. С аргумент, че не помнят в детайли случая, всички те не можаха да отговорят изчерпателно на нашите въпроси, но обещаха, че юристите на сдружението ще ни дадат компетентна позиция. Вместо юристите по-късно се обади друг представител на организацията.
"Не съм юрист, но съм в течение на проблема и мога да ви обясня по памет за какво става дума - обяснява Иван Георгиев, който се представи като член на сдружение "Жива природа". - Мисля, че номерът на делото беше 533 от 2010 г. и на него нещата бяха решени абсолютно ръчно, държа на този термин, ръчно решение от съдия Ирена Янкова, която не е некомпетентен съдия, но при посочената съдебна практика на Върховния съд тя умишлено не я зачете, заобиколи и си наложи решение, което й бяха подсигурили от другата страна - държа да го цитирате точно така."
"Бухалът е бял кахър, не става дума само за него,
не са спазени и други изисквания. Нарушена е процедурата за извършване на проверка за съвместимост, съгласно наредбата. Не е обявено по надлежния ред - има изискване да се уведоми кметството и други подобни за населените места, но не е спазен определеният ред. Лицето, което е подписало протокола, не е участвало в обсъждането. Общинското обсъждане е станало в срок, но този, който се води председател на обсъждането, го няма в списъка на присъствалите.
Има разминаване и в други неща, но в момента ме хващате в крачка и не мога подробно да ги обсъждам. Освен това на сайта на МОСВ може да видите, че дружеството е било глобявано за нарушение през 2010 г.", допълниха още от екоорганизацията.
На мобилния телефон, даден за връзка с дружеството, се обади човек, който
не се представи, но обеща да потърси актуален контакт
с ръководството. Накрая все пак успяхме да се свържем с едно от трите лица, посочени като членове на управителния съвет на сдружението - Ивелин Каров.
"Не мога да коментирам нищо, тъй като дълго време бях в чужбина.
Членството ми в управителния съвет на "Жива природа" е формално
Записах се, защото ме помоли Пламен Въргов, който на практика движи дейността на организацията", сподели пред "168 часа" Каров, но каза, че е изтрил телефона му и не може да ни свърже с него.
Оказа се, че другият управител Пламен Въргов през 2012 г. е избран за председател на областната структура на партия "Нова алтернатива" в Пловдив.
А номерът на джиесема, даден за контакт с политическото формирование в областта, съвпада с този от регистрацията на сдружение "Жива природа".
Затова се свързахме с пресцентъра на "Нова алтернатива" с молба за коментар от Въргов. Въпреки това до редакционното приключване на броя не получихме отговор по поставените в материала въпроси.

БУХАЛ

Бухалът (Bubo bubo) е вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие и е включен в Българската Червена книга в категория "застрашен".С тегло от 2,6 до 3,25 кг и размах на крилата до 175 см бухалът е най-голямата птица от рода на совите. Женските са по-едри и по-тежки от представителите на силния пол. Оперението е скромно и носи белезите на нощните птици.
Общият тон на окраската зависи от географската ширина и местообитанието, но то винаги сполучливо имитира цвета на кората на дърветата, на скалите или на пясъка.
Отличителен белег са "ушите", образувани от дълги черни петна, с жълтеникава шарка по края. Неповторимото украшение на бухала са очите му - големи, немигащи, лимоненожълти до оранжеви.
Бухалът е "флегматик", разчита на защитната си окраска, следи внимателно приближаващият се враг и излита в последния момент, като лети в предварително набелязана посока. Той се придържа към една и съща територия през цялата година. Бухалите отглеждат до 4 малки в закътани, недостъпни за слънчевите лъчи гнезда. Често най-малките, които са се излюпили последни, стават жертва на братята си.
Бухалът гнезди в най-разнообразни местообитания до около 1700 м височина. Любимите са му районите с вулканични и карстови скали, дефилета, ерозирани терени. Привързан е към старите необезпокоявани гори.

ИНТЕРВЮ

Петко Ковачев, Институт за зелена политика:

Изнудвачите не печелят дела

- Г-н Ковачев, има ли екоорганизации, създадени с цел изнудване?
- Да, има. А има и такива, които се създават в интерес на определен инвеститор или срещу определен инвеститор. Ние смятаме, че тези, които не се занимават с реално опазване на природата, не могат да бъдат наричани екологични организации. Има и трета група - на близките до властта. Те са всичко друго, но не и истински природозащитни организации. Има съкращения, които ги характеризират. На английски ги наричат ГОНГО - Government Organized (или Operated) Non-Governmental Organization.
Практика е кметове, общинари и депутати да си създават "местни" организации. Така прибират пари, особено покрай еврофондовете. Те се възползват, дори участват в някакви обществени действия, за да придобият легитимност. Има си схема, когато се касае за проекти с екологична насоченост.
- Как да различим НПО, създадени с користна цел?
- Автентичните са известни на обществото с дейността си, с протестите, съдебните дела в обществен интерес. Въпросът за останалите понякога е сложен, защото някои организации стартират като екологични, а после стават близки до определени интереси. Например "Зелени патрули" на Амадеус Кръстев. Те тръгнаха като сериозна организация, която се бори за защита на природата. После Амадеус се навря в разни схеми. В един момент взе пари от Карамански. Бяха интересни времена! Карамански искаше да вземе боклука на София и плати един конгрес на "Зелени патрули" и някакви рекламни материали. Нямам идея за сумите, но имаше писмо от Амадеус, който препоръчваше от името на "Зелени патрули" на Столичната община фирма на Карамански. Не се получи, защото общината си има своя корупция, която може да запълни томове. (Смее се.)
- Все пак как да познаем кои са истинските?
- За съжаление понякога единственият начин е хората да се опарят и търсейки помощ от НПО да видят кой им помага и кой ги заблуждава. Но се иска време, защото става дума за дългосрочни, бавни действия, които минават и през много институции. Понякога важни природозащитни дейности са критикувани от неразбиране или от интереси и така тръгват обвинения. Все пак има начин. Аз поне не знам случай автентична организация да е завела дело и съдът да даде положително становище на някакви инвеститори. С държавните инвестиции е по-сложно, но и там често пробиваме "политическия чадър".
- Схемата е да се заведе дело срещу някоя фирма, тя да даде пари и искът да се оттегли. Така ли?
- Работещата схема е по заведено дело ищецът да не води сериозна атака и съдът да отсъди в обратната посока. Няма усилие да се спечели делото, така да го кажем. А по време на процеса стават "разговорите". Но може и д се води целенасочено дело срещу инвеститори, но поради широката пропаганда те изглеждат като "жертви". Случаят с Пирин е точно такъв, защото имаше широк фронт от екологични организации, които обосновано бяха "против". И цялото развитие показа, че са били прави.
- Не са ли потърпевши в крайна сметка хората?
- Понякога е така. Типичен пример е Банско. Местни хора реват срещу случващото се там. Точно тези местни хора преди 10-12 г. се оплакваха, че ние, еколозите, искаме да им вземем хляба. Затова изобщо не ги жаля банскалии. Явно Банско трябва да стане вилает на само един инвеститор, за да разберат българите за какво става въпрос. Еколозите били лоши, а сега реват кой им го докара - ами сами си го докараха заедно с техните "приятели" Благой Рагин и Янка Рахова. Хората страдат от това, че някой предлага замърсяващ или природоразрушаващ бизнес. А в почти всички случаи може да се намери по-добър вариант за развитие, но те не се ангажират с него.
- Вас обвинявали ли са ви в изнудване?
- Наскоро покрай протестите за прословутите депа за отпадъци, финансирани с европари, една активистка ми каза: "Толкова неща съм прочела за теб - че си бандит, рекетьор и пр., че ако не бяхме се запознали и да видя какво работите, нямаше да разбера, че не е вярно". Иначе сам не си знам банковите сметки в чужбина и все чакам обвинителите да ми дадат кодовете. (Смее се).
Въпросът за това къде е границата понякога предизвиква спор дори между екодвиженията. В България имат силно влияние организациите на хора, които са завършили биология, да речем. На тях това им е професионален интерес, те са почитатели и борци за природата. Те атакуват други, които също не са фалшиви или измамници, че са одобрили проект, с който пък те не биха се съгласили. Едни като консултанти са казали нещо, други го приемат като продажба на каузата. Може някои консултанти да са се облагодетелствали. Всеки си слага името и експертизата дали примерно да се сече още 2 метра, или не. Но е добре да се знае, че много консултанти (и такива с отнемани права, докато законът позволяваше), дали проблемни оценки, не са от НПО, а от БАН или бивши служители на МОСВ.
- Но при делата трябва да има и аргументи...
- На дело винаги има два вида аргументи - процедурни и по същество. Това е проблем, защото съдът не винаги гледа всички. Ако не е правено обществено обсъждане например, в съда оценката трябва да падне. Сега имаме случай с фалшиви документи за обществено обсъждане, но срокът е пропуснат и съдът не уважи обжалването. Но фалшификатът е налице.
Българският съд много дълго отказваше да решава по същество. Тоест не назначават експертизи, не събират становища от експерти. Така за инвеститора бе лесно. Ако успее да докаже, че е направил дори формални процедурни стъпки - печели. Няма начин как да рекетираш инвеститор, защото той си е направил стъпките и после са отказали да гледат дали примерно замърсяването на водите е правилно, методиката за оценка е в ред или фактите, които са използвани, са верни. Просто съдът пазеше некоректните инвеститори.
- Не провокират ли самите те разделението между еколозите?
- Западните инвеститори искат чист имидж. Без значение каква е атаката те гледат да се подсигурят. Някои влизат в разговор в опит да изчистят нещата. Други директно контраатакуват. Трети плащат на хора да направят фалшива НПО, която да ги подкрепя. После обаче усещат, че са се минали, или се скарват за нещо и тези организации се обръщат срещу тях и съответно сега са големите защитници на природата.
- Има ли примери?
- Случаите по Черноморието и организацията "Природата за хората и регионите" са типични примери за създаване на изкуствени екоорганизации от инвеститори или общини. Говорят общи и неверни приказки за баланс между развитие, природа, инвестиции, а всъщност са структура, която защитава опасен за природата проект или бизнес.
Проблемът е, че много инвеститори искат природозащитниците да утвърдят проекта им в първоначалния му вид. Ако те имаха желание да направят както трябва нещата, отдавна можеха да влязат в диалог с еколозите. Но те не искат да променят, както го правят западните - друг вариант или технология, или отлагане. Това идва и от сбърканата практика, според която ОВОС и екооценка се правят, след като инвеститорът купи терен, избере технология, плати на проектанти. Ако е сериозен, той първо ще оцени проекта си, ще провери проблемите и тогава ще вземе земя, обекти и пр. А те вкарват огромни средства и казват: "Еколозите ми пречат"... Първо мисли и после харчи, бих ги посъветвал. Това е масовият, големият конфликт - ако нещо разрушим, това се брои за инвестиция, а ако още повече инвестиции докараш с мерки за екология, е погрешно. Проектите се поддържат от правителството и общините и често инвеститори са подлъгвани, че всичко е окей или ще получат закрила от горе. Доста проблеми биха били спестени, ако инвеститорите се доверяваха по-малко на корумпирани бюрократи и политици и повече на природозащитници.
- Може ли гнездо на бухал да спре проект?
- Понякога се касае за хабитат, обиталище, и може да го няма самия вид на мястото. Така беше с тунела при ГКПП Илинден. Твърдяха, че мечки не минавали, но в района има. Това са мерки за опазване на връзки с хабитата, иначе видовете се израждат и загиват. В Кресненското дефиле пък били малки животни - бръмбари, змии... Българинът ако не види слон или нещо огромно, не признава, че има биоразнообразие.