Има нещо, което правим преди всеки полет.

И то никога не се вижда от пътниците.

Не говоря за чеклисти или за техническата подготовка.

Става дума за един кратък, спокоен разговор в пилотската кабина.

Преди излитане винаги отделяме няколко минути за това, което наричаме briefing.

При мен този разговор почти винаги е за две основни неща.

Първо - как искаме да работим заедно.

Обръщам се към втория пилот директно: ако видиш нещо, което пропускам - кажи.

Ако нещо не ти харесва - кажи.

Подкрепяме се, помагаме си и си даваме право да се коригираме. Без его.

И второ - какви са предизвикателствата за този конкретен полет, особено около излитането и в първите минути след него.

Времето.

Натовареният трафик.

По-сложно летище или специална процедура.

При по-дълги нощни полети - и умората.

И най-важното - какво ще направим, за да намалим риска още преди да се е появил.

Това всъщност е идеята - да изградим една обща картина още преди да сме във въздуха.

Да имаме ясен план, а не да импровизираме поотделно.

Това е един кратък разговор.

Но с много голямо значение за целия полет.

От фейсбук