• Огнището е свързано със Северноанадолското, сред най-мощните
• в света, довело до смъртта на 18 373 души през 1999 г.
• Учени не изключват и по-силни земетресения. Опасяват се за манастирите, подложени на постоянни умерени сеизмични удари

Съвсем нов е разломът, който разтърси Атонския полуостров на Халкидики в Гърция с 4,9 по Рихтер на 25 март т.г., усетен в Южна България, включително и в София. Той е бил непознат на научната общност в Гърция до 2024 г., а оттогава насам там са се случили над 1000 труса, най-силният от които е бил през юни 2025-а с магнитуд 5,3. Някои от гръцките учени предричат, че околностите на Света гора навлизат в период на повишена сеизмична активност.

Огнището се намира частично под морето, заради което местоположението му не може да бъде определено съвсем точно. Останалата част е на сушата. Смята се, че е по оста северозапад-югоизток. Бил е невидим за експертите преди септември 2024 г. и затова чак сега го включват в новите атласи на активните разломи в Гърция. Идентифицирането на сеизмичния участък става възможно единствено благодарение на новото поколение високочувствителни специализирани инструменти.

Гръцкият геофизик Герасимос Пападопулос от Института по геодинамика в Атина не изключва по-силни разлюлявания, тъй като земетръсната енергия в района продължава да се натрупва. Според него Северноегейската падина, където попада Атон, навлиза във фаза на повишена активност поради дългия период на "тишина" преди това. Той отбелязва, че поредицата трусове от 2024 г. насам е необичайно продължителна и не показва типичното затихване на афтършоковете. Костас Папазахос от Солунския университет добавя, че плиткото огнище на трусовете (8 – 12 км) обяснява защо на повърхността се усещат силно, въпреки че магнитудът е умерен.

Според проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет най-вероятно земетресението е причинено от един от т. нар. слепи разломи, които не са видими на повърхността и поради това се картират чрез събитията, които произвеждат в дълбочина. Той смята, че е разклонение на мощния Северноанадолски разлом, довел до смъртта на 18 373 души при бедствие от 7,5 по Рихтер в Измит през 1999 г.

"Той се простира в Мала Азия, успоредно на черноморското крайбрежие на Турция, и притежава огромен сеизмогенен потенциал, особено на Малоазийския сегмент - обяснява геофизикът пред "24 часа - 168 истории". - Може да генерира трусове с магнитуд до 8,0 по Рихтер и го прави периодично.

Следва завой на югозапад (по дъното на Мраморно море) и после разломът се разклонява (практически след Галиполския полуостров) на няколко клона, които още по-силно завиват на югозапад, където сеизмогенният потенциал вече намалява. Най-вероятно последното земетресение се привързва към някой от сегментите, които достигат Халкидическия полуостров. Масово събитията в района имат сила между 4 и 5 по Рихтер."

Според проф. Рангелов атонският трус е десетина пъти по-слаб от пернишкото земетресение от 2012 г., което беше с магнитуд около 5,8, защото магнитудната скала на Рихтер е логаритмична и 0,5 магнитудни единици са приблизително десетина пъти разлика в енергиите.

Но Северноанадолското огнище принципно е много мощно. Стела Симеонова от Националния институт по геофизика допълва, че то е сравнимо само със Сан Андреас в САЩ и още един подобен в Австралия. "Те са трансформни разломи, защото стигат до мантията", коментира геофизикът. Тя заяви още, че цялата тектоника по територията на Балканския полуостров е подложена на екстензия, тоест разширяващи напрежения.

Що се отнася до земетръсната активност край Атон миналата седмица, председателят на Гръцката организация за антисеизмично планиране и защита (OASP) проф. Ефтимис Лекас я описва като особена заради необичайния начин, по който разломът освобождава енергия. Активността се проявява чрез последователни поредни трусове, които не следват стандартния модел. Вместо един основен удар с постепенно затихващи афтършокове тук се наблюдава процес с много избухвания и затихвания, при които може дълго време да няма сеизмични събития, а след това да се възобновят внезапно. След земетресенията от началото на 2024 г. до септември 2025 г. учените са вярвали, че сеизмичната последователност е приключила през септември 2025 г.

На 25 март 2026-а обаче са изненадани от активирането на разлома с по-голям от очаквания магнитуд в този етап на затихване. Сеизмолозите забелязват, че въпреки голямата честота от над 1000 труса за 2 г. епицентровете са силно концентрирани в тясна зона, което е типично за сеизмичен рояк. Това е поредица от земетресения в продължение на часове до месеци в определен район за кратък период, без ясен главен трус, с магнитуд обикновено между 2 и 5 по Рихтер). Към момента не показва признаци за разпространение към съседни по-големи разломни линии, казва Атанасиос Ганас от Геодинамичния институт.

Проф. Лекас подчертава, че това е уникално явление, което наблюдават с внимание, тъй като поведението на новия разлом не следва стандартните сеизмологични модели. Ученият обяснява, че земетресенията са трудни за предвиждане: "Не можем да кажем със сигурност какво ще се случи под земята. Знаем само това, което показват нашите данни, а те невинаги ни разказват цялата история."

За да оценят потенциала на новооткрития разлом, учените се обръщат към историческите данни, сред които най-унищожителното в района земетресение от 8 ноември 1905 г., чийто епицентър е на около 50 км от онова от миналата седмица. Трусът отпреди 120 г. е един от най-силните в съвременната история на Атон с изчислен впоследствие магнитуд Mw 7,24.

Д-р Йоана Триандафилу пише в свое изследване, че земният трус е предизвикал масивни свлачища и локално цунами, довели до смъртни случаи. Това служи като напомняне за максималния разрушителен капацитет на региона, който далеч надхвърля сегашните умерени разлюлявания.

Тогава скални маси са се срутили от височина 300 м с такова ускорение, че са изминали почти 1 км по крайбрежието, преди да спрат. Движението на земните маси е породило локално цунами с височина около 3 м в района на пристанището Арсанас. Жертвите са 11 души — шестима загиват от свлачищата, петима от цунамито. Характерно е, че нито един от тях не е пострадал от срутване на сграда, а само от последиците от земетресението.

Събитието от 1905 г. е причинено от значително по-голям разломен сегмент и по мащаб е несравнимо с текущата активност. Въпреки това то служи като напомняне за максималния разрушителен потенциал на региона и потвърждава реалния риск от подводни свлачища и цунами в северната част на Егейско море при по-силни бъдещи трусове.

Защо Атон предизвиква голям научен интерес от страна на сеизмолозите?

Полуостровът е обект на световното наследство на ЮНЕСКО и съхранява 20 действащи православни манастира с хилядолетна история, вкл. и българския "Св. Великомъченик Георги - Зограф". Те са изключително уязвими на земни трусове. Земетресението от юни 2025 г. (5,3 по Рихтер) причинява сериозни пукнатини в купола на Великата лавра на свети Атанасий и поврежда ценни стенописи в църквата на манастира "Ксенофонт", основан през X в. При труса от март 2026 г. от таванния свод на представителната сграда на манастира "Есфигмен" се откъсва полилей, а многобройни исторически килии в главния град на Атон - Кариес, претърпяват материални щети.

Проф. Панайотис Каридис, експерт по антисеизмични конструкции, предупреждава за кумулативния ефект на повтарящите се умерени трусове. Дори когато нито един от тях поотделно не е разрушителен, непрекъснатото натоварване според него подкопава здравината на строителните материали и постепенно отслабва хилядолетните сгради. Независимо от факта, че те са издигнати върху здрава скала.

Допълнителен рисков фактор е стръмният терен на полуострова — в зони с мека или песъчлива почва вибрациите могат да предизвикат неочаквани деформации и свлачища. Съществува потенциална опасност от свлачища и срутвания по пътищата дори при трус с умерен магнитуд.

В съвместен доклад ЮНЕСКО и Международният съюз за опазване на природата (IUCN) определят сеизмичния риск на полуострова като "постоянна заплаха" с потенциал за "директни катастрофални последици" за културните ценности. Организациите изразяват загриженост от липсата на цялостен план за управление на сеизмичния риск и подчертават, че уязвимостта на много конструкции — подпорни стени, нереставрирани крила на сгради — не е напълно оценена. Това се определя като приоритетен проблем, изискващ спешни инженерни мерки за укрепване.

Гръцките сеизмолози следят ситуацията. Проф. Лекас твърди, че потенциално опасните райони са под наблюдение и към момента няма причина за паника сред жителите и монасите. Въпреки това той признава ограниченията на прогностичните методи - инструменталните данни невинаги разкриват пълната картина на протичащите подземни процеси.

За анализ на сеизмичните каталози учените използват методи, които им позволяват да определят точно минималния магнитуд, при който всички събития се записват коректно. Гръцката сеизмична история е добре документирана от 1800 г. насам, което дава стабилна база за изграждане на надеждни бази данни като GEIDB.

Балканският полуостров като цяло е подложен на разширяващи напрежения, но тектонските процеси на територията на България протичат значително по-бавно в сравнение с Гърция.

Реалната заплаха не е от катастрофално земетресение, а от кумулативното отслабване на хилядолетните постройки на Света гора и от риска от свлачища по стръмния терен на полуострова. Именно затова учените и международните организации настояват за спешна оценка на уязвимостта на монашеските структури и въвеждане на целенасочени инженерни мерки за укрепване — задача, която към момента остава без системно решение.