За най-голямо свое постижение смятам, че децата ми поеха по правилен път

Легенда, величие, икона, емблема. Красимир Балъков е заслужил всички тези определения, защото следата, оставена от него в българския футбол, е наистина много дълбока. Днес той навършва 60 г.

“24 часа” откри Балъков в дома му в Щутгарт, а той бе любезен да отговори на въпросите за едно интервю, в което предвид юбилея футболът е на по-заден план.

Основните точки в биографията на бившия плеймейкър, наречен в Германия магичен халф, са известни, но все пак да ги припомним.

Балъков е роден на 29 март 1966 г. във Велико Търново. Юноша е на местния “Етър”, в който отраства с други знакови фигури в националния отбор като Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Илиян Киряков и Бончо Генчев. Играе за “виолетовите” през есенния дял на шампионския сезон 1990/1991.

Следва трансфер в португалския гранд “Спортинг” (Лисабон), с който на раздяла през 1995-а печели купата и суперкупата на страната. Купен е от “Щутгарт”. С него през 1997-а вдига купата на Германия, а на следващата година играе финал за КНК, изгубен от “Челси”. В Щутгарт изкарва 8 г., а и досега е сред 10-те най-добри играчи в историята на “швабите”.

За националния отбор на България играе 15 г., от 1988-а до 2003 г. Основна движеща част е от четата на Димитър Пенев, която шашардиса света с 4-о място от мондиала в САЩ през 1994 г. Избран е заедно с Христо Стоичков в неговия идеален отбор. С държавния ни тим играе и на Евро 1996 и световното във Франция 2 г. по-късно. Записва за него общо 92 мача и 16 гола. Футболист №1 на България за 1995-а и 1997 г.

На 29 май 2003 г. с грандиозен бенефис в Щутгарт с участието на плеяда звезди Балъков слага край на кариерата си като футболист и се прехвърля в треньорството. 2 сезона е помощник в “Щутгарт”, първо на Феликс Магат, а после на Матиас Замер.

В началото на 2006-а поема първия си ангажимент като старши треньор. Балъков застава начело на “Грасхопър”. Извежда швейцарския тим до спечелване на турнира “Интертото” и така го класира за групите на купата на УЕФА. В алпийската страна води още “Санкт Гален”.

В чужбина е бил начело още на хърватския “Хайдук” (Сплит) и германския “Кайзерслаутерн”, с което става първият и единствен наш треньор начело на тим от Бундеслигата.

В България води “Черноморец” (Бс), “Литекс", “Етър", ЦСКА 1948, “Септември" (Сф) и “Локо" (Сф). Има и период начело на националния ни отбор.

- Красимир Балъков, прието е юбилеят за 60-ата годишнина да се смята за вододелен в живота. За мъжете след това настъпваше пенсионната възраст. Такъв ли е той за вас, с какво настроение и мисли посрещате този специален рожден ден?

- Какво да кажа, времето лети бързо. Вярно е - на паспорта пише, че ставам на 60. Като се замисля обаче, не мога да определя какво означава тази цифра.

Чувствам се още млад, енергичен, динамичен, така че тези 60 години малко не пасват много-много на вътрешното ми аз. Но като паспортът казва, трябва да се отпразнува. Какво да правим? (Смее се!)

- Явно сте с доста позитивно настроение в навечерието на празника.

- Във всеки ден, който ни е дал Господ на тази земя, трябва да сме щастливи и радостни.

Изобщо не може да имам негативни мисли независимо с каква цифра е юбилеят.

- Намирам ви в Щутгарт. Защо избрахте там да посрещнете този празник и в какъв кръг, ако е удобно да попитам, смятате да го отпразнувате?

- Нямам някакви сериозни организации. Сигурно децата ми (дъщеря Глория и син Красимир-младши - б.а.) нещо са измислили. Не мога да кажа отсега какво ще бъде.

По-голямата част от семейството ми е тук, в Германия, и аз, разбира се, на самата дата искам да бъда с тях. После в България пак ще отпразнувам с приятели. То няма как да е другояче, но ще бъде по-нататък.

- Казахте, че не чувствате по някакъв особен начин тези 60 години и те са само цифра за вас. Добре поддържаната ви форма винаги се забелязва.

Какво правите, за да сте в тая кондиция - като физическа активност и режим на хранене, на сън?

- Честно да ви кажа, всичко, което съм правил, когато съм бил на 40 (Балъков приключи кариерата си на футболист на 36 години - б.а.), го правя и сега. Нищо различно. Имам си график за спортуване постоянно спрямо ангажиментите ми. Храня се, както съм се хранил и преди.

Единственото нещо, което правя по-различно, е, че не употребявам захар от година и половина. Така реших. Иначе ям всичко. Така че форма поддържам с балансирана храна и много спорт.

- Какъв спорт?

- Играя тенис, играя падел и голф. Във фитнеса съм от време на време.

- Джогинг?

- Също и тичам, но аз, като ходя на тенис, играя по 2 часа, а падел - по 3. Тъй че достатъчно навъртам километраж. Рядко ходя да правя сухо бягане. Виж, като съм с треньорски ангажимент, това се случва доста по-често.

- Тенис и падел по колко пъти в седмицата играете?

- Нямам определена бройка. В зависимост от това как се разберем с партньорите. Но по принцип спортната ми активност е през ден, да не кажа и всеки ден, но през ден със сигурност.

- Относно напитките - как сте с алкохола?

- По същия начин съм сега, както и на 40 г. Не употребявам много алкохол, но не съм и някой, който изобщо да не пие. В абсолютно нормалните рамки употребявам - по една-две чаши вино. Твърд алкохол пия само когато запаля пура.

- Наскоро се заехте с нов проект - влязохте в ресторантьорския бизнес. Кое ви накара да го направите?

- Много малко хора знаят, но баща ми е гастроном цял живот, занимавал се е със заведения, механи, ресторанти. Така че това ми е в кръвта, макар и досега да не се бях насочвал натам.

От 7-8 години имам план, който търсих къде да реализирам, и накрая намерих правилното място.

Този бизнес е различен от другите, с които се занимавам. Основните са футболният и недвижимите имоти, а това е нещо, което е интересно по различен начин. Както казах, от дълги години го подготвям.

За мен обаче няма разлика дали съм във футбола, недвижимите имоти, или гастрономията. Всички бизнеси са с едни и същи правила - подготовка, дисциплина, постоянство и реализация на цел.

Структурата е една и съща. Ако не се спазват тези правила, с каквото и да се захванеш, нищо няма да излезе.

- Споменахте, че ресторантьорството е по-различно. Може ли и то да бъде наречено ваша страст, както голфът?

- Ресторантьорството е сложен бизнес. Споделям с децата си всичко, защото годините си вървят и минават бързо - решавам да се заема с бизнес, когато и те имат интерес към него. За да могат да го продължат.

Ако нямат интерес, не се занимавам. Всичко се гледа в перспектива.

- Как си почива по най-добрия начин Красимир Балъков?

- С една игра на голф. Релаксира ме и ме зарежда много. Като цяло моята стратегия за живот е, че човек трябва да бъде щастлив, когато прави нещо. Ако го правиш насила и без желание, по-добре да не се заемаш, защото ти вреди, а не ти помага.

- Да поговорим и за футбол. Какво ви даде и какво ви взе той?

- Футболът ми даде всичко, той ми е основата и фундаментът на всичко друго след него. Взе ми малко свобода и най-вече ме лиши от времето, което можех да прекарвам със семейството си, с децата си. През седмицата тренирах, а през уикендите бях по терените. Сега се опитвам да компенсирам.

- Как се развива внукът Диего във футболно отношение с това леко задължаващо име (бащата е италианец и се казва Армандо, така синът им с Глория носи името Диего Армандо Казо с 2/3 припокриване на това на Диего Армандо Марадона - б.а.)? Има ли интерес?

- Само Господ може да каже. Новото поколение расте с телефони и социални мрежи.

Той е във втори клас, на 7 години. Като спортна натура е окей, определено има координация. Това предразполага за спортна дейност. Всичко зависи от него дали ще има интерес и ще се насочи към футбола.

- Как стоят нещата с треньорската ви дейност?

- От лятото пак ще почна да се занимавам с футбол. Времето ще покаже какво ще дойде, но отново ще се занимавам с треньорство. Една година и половина почивка от футбола ми стигат.

- Треньорството обаче неминуемо носи стрес и напрежение.

- Така е, но това не е нещо ново за мен. Даже този стрес понякога е здравословен.

- За финал - кое смятате за най-голямото си постижение през тези 60 години и кое признание ви е стоплило най-много сърцето?

- Смятам за най-голямото си постижение, че децата ми са живи и здрави и вървят по правилен път (Красимир-младши също е в бизнеса с недвижимите имоти и е футболен агент, а Глория работи в очна клиника в Германия - б.а.).

Споменах, че преди години съм имал малко време за тях. Сега се опитвам да наваксам.

А иначе успехите във футбола са спомени, които топлят винаги.