Скандалът с брата на Чарлз III може да разтърси двореца, но миналото доказва, че монархията оцелява

В много медии арестът на Андрю Маунтбатън-Уиндзор бе представен като безпрецедентен акт в историята на британската монархия. Мнозина дори пророкуват края на тази хилядолетна институция и чертаят основите на един бъдещ републикански режим на Острова.

Противно на сензационните заглавия и възгледите на критиците на короната обаче това далеч не е вярно. Достатъчно е да направим само една кратка историческа справка и ще видим, че в миналото на една от най-старите политически институции в европейската история е имало поне 58 кралски ареста, като знатните особи, имали проблеми със закона, са били съпрузи, братя, сестри, синове и братовчеди на монарси. Дори има случай, в който самият крал влиза зад решетките, осъден е и е екзекутиран. И въпреки тези премеждия

британската корона винаги е оцелявала

Обвиненията в злоупотреба с публична длъжност срещу Андрю изключително много напомнят на тези, повдигнати срещу един далечен негов прадядо, стоял на британския престол преди повече от 400 години - крал Чарлз I Стюарт. Неговото управление е белязано от съперничеството му с английския парламент, което прераства в открита гражданска война.

В основата на конфликта била защитата на дадената от Господ власт на монарха срещу демократичния авторитет на народните избраници. Първоначално по-голямата част от двете страни подкрепяли институцията на монархията, но не можели да се съгласят по въпроса кой трябва да има върховна власт. Роялистите твърдели, че както парламентът, така и англиканската църква са подчинени на краля, докато техните парламентарни опоненти смятали, че властта на короната е ограничена и не може да се меси в работата на народното събрание.

Гражданската война продължила четири години - между 1642 и 1646-а. Към лятото на 1645 г. силите на крал Чарлз I били разбити, а малко по-късно той попаднал в плен на опозицията. Арестът му продължава три години до януари 1949 г. Този период е белязан от тежки политически междуособици, в които на преден план се издига радикалната фракция на влиятелния държавник и военен Оливър Кромуел, която иска

кардинално решение на проблемите с властолюбивия монарх

Политикът и неговата фракция настоявали за екзекуцията на Чарлз.

В крайна сметка желанието на Кромуел надделява и през януари 1649 г. парламентът сформира висш съд, който да се заеме с тежката задача да осъди монарха. Процесът започва на 20 януари. Обвиненията, които повдигат законодателите, са използване на власт за преследване на лични интереси, а не благото на Англия - престъпление, което те определят за държавна измяна, за което се налага смъртно наказание. Кралят през цялото време настоявал, че съдебният процес срещу него е нелегитимен. Твърдял, че има имунитет и че парламентът не може да бъде сам по себе си съдебна институция. Той отказвал да сътрудничи на разследването и да пледира дали е невинен, или виновен.

“Никой учен адвокат няма да потвърди, че импийчмънт може да бъде повдигнат срещу краля. Искам да знам с каква законна власт съм призован тук. В света има много незаконни власти - като крадците и разбойниците по пътищата. Ако успеете да ми отговорите, ще чуете моите аргументи”, казал той на депутатите.

Законодателите оспорили доктрината за имунитета на суверена и предложили тезата, че кралят на Англия не е личност, а длъжност, на която всеки заемащ е поверена ограничена власт да управлява чрез и според законите на страната, а не по волята на Бог.

“Между краля и неговия народ се сключва договор и споразумение, скрепени с вашата клетва. Господине, тази отговорност е взаимна. Ако връзката между монарха и неговия народ бъде прекършена, можете да кажете “сбогом” на вашия суверенитет”, отвръща главният съдия по делото Джон Брадшоу.

Процесът продължава до 27 януари в отсъствието на Чарлз. След разпит на повече от тридесет свидетели кралят е бил намерен за виновен.

“Съдът, убеден, че той, Чарлз Стюарт, е виновен за престъпленията, в които е обвинен, го осъжда като тиранин, предател, убиец и обществен враг на добрите хора на нацията, който трябва да бъде наказан със смърт чрез отрязване на главата от тялото му”, отсъждат депутатите.

Присъдата е изпълнена три дни по-късно. Екзекуцията е публична, като цял Лондон има възможността да я наблюдава. “Ако се бях подчинил на произвола и бях оставил законите да се диктуват от острието на меча, нямаше да съм изправен тук пред вас сега. Затова ви казвам, че аз умирам като мъченик на народа”, са последните думи на сваления монарх, преди да загуби главата си.

Следват 11 години, в които на Острова е наложен републикански режим на управление, който прераства във военната диктатура на Оливър Кромуел. Той приема титлата лорд протектор на Общността на Англия, Шотландия и Ирландия и става де факто държавен глава. Режимът му се сгромолясва след смъртта му, като монархията е възстановена под скиптъра на сина на Чарлз - Чарлз II, през 1661 г.

Съдбата на Андрю Маунтбатън-Уиндзор напомня за тази на друг негов далечен предшественик - Джордж, херцога на Кларънс. Той е по-малкият брат на крал Едуард IV, който царува над Англия през втората половина на XV в. От част от най-близкото обкръжение на монарха и двамата се превръщат в проблем за короната заради скандали и тежки обвинения, които разклащат доверието към трона.

Историческите хроники описват Кларънс като амбициозен човек с непостоянен характер, склонен към дворцови интриги и опасни съюзи. Той неведнъж се обръщал срещу собствения си брат Едуард IV, подкрепяйки противникови фракции по време на Войната на розите. След серия подозрения за заговори срещу короната херцогът е арестуван, изправен пред съд по обвинения в държавна измяна и лишен от титлите и правата си. През 1478 г. е екзекутиран в Лондонската кула. Легендите разказват, че той е пожелал да бъде удавен в бъчва с вино.

Около Андрю също не липсват слухове и интриги срещу собствения му брат. Бивши служители на двореца разказват в биографии и медийни разследвания, че

той често се чувствал засенчен от Чарлз и завиждал на позицията му

на наследник на трона. Андрю трудно приемал ролята си на втория син и търсел по-активно публично внимание и влияние. Макар подобни разкази да остават в сферата на дворцовите клюки, те допълват образа на вътрешно напрежение в кралското семейство. Скандалите около Маунтбатън-Уиндзор може да не завършиха с удавяне в бъчва с вино, но всичките му титли бяха отнети.

Арестите на членове на кралското семейство не са се ограничавали само до възрастни хора. Британската история помни и куриозни случаи, в които дори деца, и то преки наследници на трона, са били арестувани под претекст, че трябва да бъдат пазени, а впоследствие изчезват безследно, за да се даде шанс на претенденти да заемат престола.

След смъртта на крал Едуард IV през 1483 г. неговият 12-годишен син Едуард V става крал, като коронацията му е планирана в Лондон. В следващите дни възниква борба за власт между членовете на кралския съвет и семейството на майката на момчетата - кралица Елизабет Уудвил. Докато Едуард V пътува към Лондон, чичо му Ричард, херцог на Глостър, пресича пътя на свитата му и го взима при себе си. Твърди, че трябва да осигури безопасността на младия крал, за да може момчето да се заеме с държавните си отговорности. В същото време Елизабет Уудвил търси убежище в Уестминстърското абатство заедно с останалите си деца, сред които е и по-малкият брат на младия крал - Ричард, херцогът на Йорк.

Глостър решава да затвори Едуард V в Лондонската кула, която по това време се е използвала не само като затвор, но и като кралска резиденция преди извършването на коронациите. Няколко седмици по-късно той успява да измами кралица Елизабет Уудвил да му предаде и малкия херцог на Йорк. След това Ричард предприема действия да компрометира правата на двамата си племеннци върху трона. Намира се свещеник, който твърди, че бракът между покойния Едуард IV и Елизабет Уудвил е нелегитимен, защото кралят бил се оженил тайно за аристократка на име Елинор Талбът. Този факт правел децата на Едуард IV незаконни.

Парламентът започнал формален процес за установяването на истината и привикал свещеника да свидетелства. След дълъг дебат депутатите решили, че духовникът не лъже, и обявили, че покойният монарх е живял в двубрачие с Елизабет Уудвил, което прави децата им копелета.

След това те провъзгласяват херцога на Глостър за крал, който приема името Ричард III. Коронацията е извършена на 6 юли 1483 г. След тази година Едуард V и херцогът на Йорк никога повече не са били виждани, а последните им дни остават неизвестни и до днес. Но през 1674 г. в Лондонската кула са открити два детски скелета в дървен сандък. По-малкият череп е бил счупен, вероятно от инструментите на работниците, които са ги намерили. Наскоро възстановеният Чарлз II решава да погребе останките на децата в кралския мавзолей в Уестминстърското абатство, навярно мислейки, че те са на момчето крал и малкото му братче.

В историята на британското кралско семейство арестантите не са били само мъже. Последният случай, в който брат/сестра на монарх са били задържани, преди аферата с Андрю Маунтбатън-Уиндзор е от XVI в. Въпреки 6-те си брака крал Хенри VIII оставя трима наследници след себе си - малолетния крал Едуард VI и двете му по-големи полусестри - католичката Мери и протестантката Елизабет. Управлението на малкия монарх продължава едва 6 години, защото се разболява тежко. След кратки разпри за наследяването на трона двете сестри надделяват над противниците си и през лятото на 1553 г. Мери I става първата в историята кралица на Англия.

Сестрите са в добри отношения, но религиозните им различия не след дълго развалят връзката им

Не помага и фактът, че Мери I предприема действия за връщането на държавата в лоното на Католическата църква - нещо, на което протестантката Елизабет строго се противопоставя. На всичкото отгоре през зимата на 1553 г. 37-годишната кралица решава да се омъжи за католическия испански принц Филип Испански без съгласието на английското висше общество.

Но група разочаровани и влиятелни мъже решили да предприемат действия срещу предстоящия  брак, който според тях би поставил кралството под контрола на чужд владетел. Под лидерството на сър Томас Уайът-младши се заражда план за революция. Бунтовниците се надяват да свалят Мери и да поставят протестантката Елизабет на трона. Накратко, това въстание, известно като Въстанието на Уайът, се проваля. Около 3000 души се вдигат срещу короната, но биват разбити от силите на Мери, след което са арестувани, осъдени и екзекутирани. Въпреки че Елизабет не е знаела за плановете на Уайът и съратниците му, католическите съветници на Мери I я убеждават да арестува сестра си и да я прати в Лондонската кула.

Следват дълги разпити, в които принцесата се защитава красноречиво и доказва своята невинност. Въпреки това тя за малко не губи главата си, тъй като управителят на Лондонската кула получава мнима заповед за нейната екзекуция. Той обаче се усъмнява в нейната истинност и отива при кралицата за потвърждение. Ужасена, Мери I го спира.

В крайна сметка Елизабет e пощадена и на 19 май 1554 г. е освободена. Четири години по-късно тя наследява сестра си и се превръща в една от най-известните кралици в историята, която и до ден днешен разпалва интереса на хората.